Обучение чрез работа – това е мечтата на всеки студент и доказано един от най-ефективните методи за трупане на професионален опит. Какво по-добро от това да се учиш на практика, вместо само на теория. Да се кълват учебници вече не е модерно, а освен това и доста неефективно в условията на съвременната икономика, която се нуждае преди всичко от истински специалисти. Днес дипломата не е всемогъща, както беше преди 20-ина години, и знанията нямат никакво покритие без съответните умения. Точно това разминаване между капацитета на младите висшисти и изискванията на работодателите поставя едните в патова ситуация, а другите – в безизходица. Решение все пак има, но не и без сериозната намеса на законотворците в държавата.
Бизнесът и образованието отдавна си подават ръка, само че така и не намират
работеща формула за сътрудничество
Идеите им една по една се препъват в тромавата и поостаряла нормативна уредба, а студентите жертват или лекциите, или свободното си време, за да осъществят ефективна връзка с трудовия пазар. Фирмите отдавна алармират, че учебните планове не са адаптирани към потребностите им, но университетите са с вързани ръце. Законът за висшето образование не позволява в тях да преподават нехабилитирани лица. Съвсем друг въпрос е, че за разкриването на нова специалност или преструктурирането на съществуваща са необходими не само хора, но и инвестиции, с каквито образователната ни система не разполага. Затова ръководствата на висшите училища у нас се възползват от единствената съществуваща възможност – да канят гост-лектори от реалния сектор, за да разкажат за личния си опит. Тази революция в образователния процес се случва не повече от два-три пъти годишно, а резултатът е стряскащ, защото и бизнесът, и студентите си дават реална сметка колко далеч са един от друг. Летните стажове също не са панацея, повечето от тях не носят доход и съответно не са примамливи за младежите. Особено при съществуващата алтернатива на популярните и доста добре платени бригади зад Океана.
В създалата се безизходица на предприемачите и университетите им се наложи да си припомнят защо е дебел на вълка вратът и се захванаха да свършат това, за което държавата все не намира време. А именно, да разработят схема, по която биха могли да си сътрудничат. В процеса активно се включи Българската стопанска камара, която неотдавна създаде примерен модел за партньорство между професионална гимназия и работодател, а междувременно работи и върху собствена информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. А след като бившият екип на просветното ведомство подготви и по-конкретни промени в Закона за професионалното образование и обучение, се заговори и за т. нар. дуално обучение, или, казано с други думи –
обучение чрез работа
nbsp;
То ще позволява на студентите и учениците в професионалните гимназии да превръщат в тапия всички онези умения, които са придобили по неформален път, чрез стажове, практики или свободно избираеми дисциплини в рамките на своя курс. Идеята е часовете, посветени на реално придобиване на опит, да се превръщат в кредити, които впоследствие да се оценяват по определена скала и на тази база да се издават сертификати или удостоверения за придобити умения. По този начин след завършването си учениците и студентите ще могат да се похвалят не само с диплома, но и с опит по специалността и ще се реализират по-лесно на пазара на труда. Фирмите пък вече няма да имат основания да им отказват добри начални възнаграждения и бъдещите професионалисти сами ще се редят пред офисите им за работа. Тепърва ще се уточнява и дали натрупаният опит да се признава за реално придобит трудов стаж.
Подготвените нормативни промени имат амбицията да въведат по-съвременни методи за обучение и да създадат съвсем нови условия за развитие на българското образование, но това ще стане само ако
цялата инициатива е в работодателите
nbsp;
В замяна на привилегията да казват какво да учат младежите и да участват в изготвянето на учебните им планове и програми те ще имат ангажимента изцяло да поемат финансирането. Друго условие е да им предлагат практически занимания в реални условия на труд, а след завършването да осигуряват и съответен брой работни места. Тоест – да си купуват служителите още докато са на училищната или университетска скамейка. Колкото до държавата, нея определено я бива в разработването на програми, но по стар навик не обича да поема отговорност за изпълнението им. В конкретния случай тя ще участва, без да излиза от утвърдения стандарт за издръжката на учениците по професионални направления. Всички допълнителни разходи ще са за сметка на предприемачите. И съвсем не става дума само за компютри или ремонт на кабинети. Ако те се нуждаят от стругари и искат да обучат такива, ще трябва да оборудват работилници. Необходими ли са им лаборанти, ще купуват лаборатории и ще осигуряват всичко необходимо за съответните упражнения. Естествено, ще плащат и стипендии въз основа на сключен договор за обучение. По-щедрите компании ще могат и изцяло да поемат издръжката на младежите, като не само им дават заплата за положения труд (освен стипендията), но и субсидират по-нататъшното им обучение в бакалавърска или магистърска степен в избрано висше училище.
От бизнеса се очаква да поеме отговорност и за обучението на собствените си служители, които ще водят упражненията на бъдещите си колеги. Пак те ще им бъдат и наставници, когато се стигне до стаж или практика в предприятието. Съвсем друг е въпросът колко изгодно ще е на един работодател да разполага с няколко души, които системно ще отсъстват от работа, за да подготвят невръстни чираци? И не е ли по-удобно просто да си наеме хора и да си ги обучи сам, без да оборудва цяло училище и да се лишава от труда на ценни кадри?
Доста спорно е
и доколко направените по този начин инвестиции в бъдещия човешки капитал действително ще се възвърне, когато същият този капитал реши да си събере багажа, за да отиде на по-добра заплата при конкуренцията? Да, предвиждат се трудови договори за срок, не по-кратък от пет-шест години, но пък тогава не е сигурно дали самите обучаващи се ще изберат съответната програма.
Заедно с многото въпросителни на този етап идеята остава в сферата на добрите пожелания и поради още една причина. Част от нормативната уредба вече е готова, но нито има кабинет, който да инициира нейното разглеждане, нито парламент, който да я редактира и гласува. Да не забравяме също, че фирмите трябва да имат не само пари, които да извадят, но и работни места, които да предложат, а на икономическата и политическата криза у нас краят й не се вижда.
