Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по седем дела срещу България, по които ще плати общо 29 хил. евро обезщетения.
Първата жалба е за намеса в правото на свобода на изразяването на мнение. Тя е свързана с осъждането от българските съдилища на главния редактор на в. bdquo;Трудrdquo; по онова време Тошо Тошев и на журналистката Светлана Йорданова да заплатят 10 000 лв. на бивш служител на МВР за публикация, основаваща се на официални изявления за водено срещу лицето досъдебно производство за извършени престъпления поради злоупотреба със служебно положение. Българският съд приема, че журналистката виновно е причинила вреда на бившия служител на МВР, тъй като не е следвало да се доверява на изявленията на пресцентъра на МВР и прокуратурата, а да извърши собствено разследване. Европейският съд не приема тази теза. Според Съда в Страсбург медиите имат право да се позовават на официална информация от публични източници без да са длъжни да правят допълнителни проучвания за нейната достоверност. На Светлана Йорданова е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 евро и 1518 евро за разходи и разноски по делото.
По жалбата на Николай Димитров е установено нарушено право на справедлив съдебен процес и той е обезщетен от Европейския съд с 2500 евро. През 1997 г. Димитров е осъден на първа инстанция, но апелативен съд отменя присъдата и връща делото за доразследване, а по-късно прокуратурата прекратява производството поради липса на доказателства. Жалбоподателят предявява иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на стойност 40 000 лв., като уважената му претенция е 9000 лева. Същевременно той е осъден да плати държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 2480 лв. Европейският съд намира налагането на такава значителна финансова тежест като ограничение на правото на съд.
В случая на Пейчо Желязков е нарушено правото на обжалване в наказателното производство. Жалбоподателят е бил осъден по Указа за борба срещу дребното хулиганство на лишаване от свобода за срок от 15 дни. Европейският съд счита за недопустим факта, че той не е имал възможност да обжалва присъдата на районния съд. Присъдено му е обезщетение от 1800 евро за неимуществени вреди, разходи и разноски.
В решенията си по делата на Росен Нацев и Румен Хаджиев Европейският съд прие, че има нарушение на правата на зачитане на личния и семеен живот и на ефективно вътрешноправно средство за защита. И двамата през 2004 г. са искали информация дали срещу тях са използвани СРС и ако да ndash; по какви причини, но не са получили отговор с мотив, че информацията е поверителна. Европейският съд отчита, че в действащото тогава законодателство не съществува никаква възможност за получаване от засегнатите лица на информация за използвани СРС и смята, че не е имало гаранции срещу риска от злоупотреба с тях. На жалбоподателите са присъдени съответно 70 евро и 2500 евро за направените разходи и разноски по делата.
Нарушено право на съдебен процес е в основата на осъдителното решение по делото bdquo;Александрови срещу Българияrdquo;. Жалбоподателките са майка и дъщеря, майката е собственик на акции и дялове в няколко търговски дружества. През 2000 г. тя е обвинена, че е извършила кражба на поточна линия в едно от дружествата. Производството приключва след 10 г. и 4 месеца без да бъде постановена окончателна присъда поради изтичането на абсолютна давност. Европейският съд изтъква, че забавянията в по-голямата си част се дължат на допуснатите процесуални нарушения от страна на прокуратурата. За претърпените неимуществени вреди жалбоподателките ще получат 2500 евро.
Забраната за дискриминация е нарушена в случая на Йоланда Йотова, която е от ромски произход. През юли 1999 г. срещу нея било стреляно от минаващ автомобил и в резултат на сериозните си наранявания тя е инвалидизирана със 75% нетрудоспособност. Два дни преди инцидента между местни ромски младежи и българи от съседно село избухнал сериозен скандал в дискотека, придружен със заплахи от страна на българските младежи за саморазправа. Домът на Йоланда Йотова се намирал точно срещу дома на един от замесените в скандала. Своевременно било образувано досъдебно производство за опит за убийство. До 2001 г. то трикратно било спирано поради затруднения в идентификацията на извършителя на престъплението, както и на автомобила, от който било стреляно. Всеки от тези актове бил обжалван. Последното постановление от 2002 г. за спиране не било обжалвано, но Европейският съд приема, че това не освобождава властите от задължението да продължат разследването, още повече, че не били предприети никакви мерки да се идентифицира оръжието на престъплението, не била извършена експертиза, нито били взети натривки от ръцете на заподозрените. При започналото разследване органите на досъдебното производство, макар че са разполагали с достатъчно обективни и конкретни данни, че опитът за убийство може да е свързан с расистки мотиви, не са провели разследване в тази насока. Държавата е осъдена да плати на Йоланда Йотова 12 000 евро неимуществени вреди и 3770 евро за разходи и разноски.
nbsp;
