В България, както и в цял свят, рискът от суша не се застрахова. Не се застраховат и някои болести по житните култури и овощните насаждения. А това са най-сериозните бичове за земеделците. Изход обаче по света се търси. В някои страни дори вече е намерен. Става дума за застраховка Доход на земеделеца, която съществува в САЩ и в някои развити европейски страни като Холандия и Франция.
nbsp;
Принципно новата полица в земеделското застраховане е следната. По определена схема се изчислява средногодишната доходност от реколтата за различните селскостопански култури. Ако фермерът не успее да я достигне през годината в резултат на суша, наводнения, бури, марокански скакалци и др., той доказва документално дохода, който реално е получил. От средната доходност се вади постигнатата. Остатъкът е обект на застрахователна защита. Земеделецът предварително е избрал колко процента от изгубения доход да му бъдат покрити. Този процент в отделните щати на САЩ варира от 65 до 75 процента. Разбира се, по-високата защита автоматично значи и по-висока застрахователна премия, която трябва да се плати.
На среща в началото на март между земеделски производители и Българската асоциация на застрахователите бе разгледана идеята да се въведе застраховка доход в земеделието. Това каза за БАНКЕРЪ Христо Цветанов, шеф на Асоциацията на земеделските производители в България. Идеята е купена от САЩ, като земеделците дори са се консултирали с американското посолство у нас.
Цветанов обясни схемата така: Изчислява се средната доходност за определена земеделска култура за последните пет години. Застрахова се изгубеният доход като разлика между средногодишната и реализираната в размер на 75 процента. Държавата плаща (предложението е за до 75%) застрахователната премия, а земеделецът останалото.
Застрахователите са заинтригувани от предлаганата схема, но не всички са оптимисти, че това може да стане у нас.
През есента на миналата година заедно със земеделците и шефовете на нашата асоциация бяхме на една перфектна презентация в американското посолство по въпроса за застраховането на доход в земеделието. На 14 март тази година пък в ДФ Земеделие идеята отново е била обсъждана. Трябва да се говори по този въпрос, може да се намери добро решение. Това каза за БАНКЕРЪ Младенка Върбанова, директор Общо застраховане на Лев Инс.
Нейният колега от Уника Драган Драганов обаче не е голям оптимист. Скептично съм настроен, правили сме опити за подобни полици за финансов риск, но все се оказваха нерентабилни, заяви той.
Данчо Данчев, председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи, сподели, че темата безспорно е интересна, но отказа да вземе страна по нея.
Помолихме Цветанов за конкретен пример. Ако средният доход за последните пет години за царевица от декар е 200 лв., а реализираната е 120 лв., разликата е 80 лева. Ако договореното покритие е 60% от изгубения доход например, сумата ще е 48 лева. Ако приемем грубо, че застраховетелната премия е 10 лв., ние предлагаме 7.50 лв. да плати държавата, а 2.50 – земеделецът.
Последното изречение звучи нереалистично, опонирахме ние, като се мотивирахме със забранена държавна помощ. Цветанов обаче извади неподозирани доказателства.
Оказва се, че преди години Съветът на Европейския съюз е обсъждал този въпрос. Справка показва, че още на 22 февруари 2010 г. Съветът по селско стопанство е разгледал управлението на пазари и кризи в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП). Съветът тогава е обсъдил и други начини за подпомагане на земеделските стопани при преодоляване на извънредни пазарни условия или кризисни ситуации. Сред представените предложения е и това за създаването на схеми за застраховане на доходи на земеделците.
Цветанов, представляващ интересите на над 3000 средни и едри земеделци, е категоричен, че няма проблем хазната да финансира схемата с парите за национални доплащания, които сега вървят към евросубсидиите за ниви. Вместо да се дават директно на фермерите тези пари, които обикновено са около 3-4 лв. на декар, те могат да се заделят в отделен застрахователен фонд, мотивира се Цветанов.
Необходимостта от промяна в системата на застраховане в българското земеделие става все по-актуална, коментират и от Разплащателната агенция. Резултатите от усвоената помощ, предоставяна чрез Държавен фонд Земеделие за съфинансиране на земеделски полици, са повече от трагични. Само двама земеделски производители например са се включили в новата, стартирала миналата година, схема за подпомагане на пчелари.
По-големият проблем обаче е надеждността на статистиката, казва Цветанов.
За да функционира този тип застраховка, в Щатите имат нещо, което ние нямаме – добра статистика, която дава информация каква доходност от реколтата е имал всеки един земеделски производител, и то до шест години назад. Идеята на застраховката е, когато суша или бури засегнат реколтата, застрахователят да покрива част от загубите, така че годишният доход на фермера да не пада под 75% от средногодишния му доход, реализиран през последните шест години, уточнява в изказването си Цветанов.
Веднага потърсихме ответна реакция.
В България имаме надеждна информация, необходима за определяне на средногодишния доход в земеделието, каза Васил Симов, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на Софийската стокова борса. От една страна, Софийската стокова борса разполага с детайлна информация за цените на стоките в различни периоди от време, от друга – Системата за агропазарна информация (САПИ) разполага с безупречна статистика за добивите по години.
Цветанов обаче оспори качествата на тази статистика. Симов го контрира с факта, че на борсата се търгува под 5% от зърнената реколта, но цените са абсолютен пазарен ориентир за останалите 95% от търговията. Това, което се случва на борсата, е меродавната цена, останалите земеделски производители задължително се съобразяват с нея, обясни Симов. Той изрази готовност при покана да се отзове на следващия кръг от разговорите между земеделци и застрахователи.
Цветанов смекчи позицията си, като заяви, че борсата е най-добрият източник на информация за пазарните цени на суровините. Ние може да използваме както Софийската стокова борса, така и някои европейски борси. За българското земеделие ще е много голям успех, ако след три-четири години успеем да създадем такъв вид застраховане, каза още Цветанов.
Остава обаче въпросът с отчетността на доходите.
Цветанов обясни за БАНКЕРЪ, че за деклариране на доходите може да помогне Националната агенция за приходите чрез годишните данъчни декларации. Предложението е там да се включи нов параграф, в който земеделците на база на счетоводството си да декларират средна доходност на декар за определена култура и това да служи само за статистически цели.
Накрая запитахме Цветанов: не е ли все пак прекалено наивен да разчита, че държавата ще плаща и какъв би бил нейният интерес да го направи? Той отговори, че фермерите са категорични, че застраховка доход ще доведе до намаляване на сивия сектор в земеделието, което пък ще се отрази благотворно на постъпленията в бюджета.
Замислели ли сте се обаче какво ще спечели държавата от тази схема? Цялата търговия на зърно ще излезе на светло. И веднага ви давам пример защо – ако аз си декларирам реалните доходи, а комшията ми крие част от тях, при лоша година с унищожена реколта аз ще получа по-високи компенсации, защото съм обявил реалните си доходи, категоричен е Цветанов.
Той чака изборите, за да предложи на новото правителство и по-специално на бъдещия финансов министър среща по темата.
