Известна е мисълта Човешко е да се греши, сатанинско е да се упорства в грешката. Нашата действителност роди много добра перифраза на тази мъдрост – наскоро чух една безпощадно точна реплика към участник в дискусия, рецитиращ изборния слоган на ГЕРБ: Вие воля за власт имате, срам нямате! Всъщност, репликата е напълно валидна за всички, които са участвали в разсипията през последните години, а днес отново са се наредили на опашка за власт. Воля, по-точно мерак за власт, безспорно има, и то в излишък. Но чувство за срам? Готовност да се признае грешката? Покаяние? Тези нагласи и постъпки са напълно чужди на българските елити. Липсата на каквато и да било готовност да се отчитат и да носят отговорност пред обществото пък се е превърнала във втора природа на политиците ни.
Тук-там в предизборните платформи и послания може да се открие някое изречение за допуснатите грешки, но то нито визира най-тежките грехове на българските партии и политици, нито говори за ясно осъзнаване на грешката и решимост тя да не бъде повторена. И, което е още по-лошо, непрекъснато ни дават доказателства за лицемерна самокритика и (зле) прикрито упорство да се продължава по същия път.
Примери – колкото искате. С тях гъмжат предизборните платформи, с които ни облъчват партиите. От Америка Дянков обясни защо ГЕРБ е паднала от власт – не защото докара народа до мизерия и страдание, а защото не била направила реформите в социалната област. Иначе казано: Добре ви морихме, ама
не успяхме да ви доубием
Борисов прогони бившия финансов министър, но остави достойни продължители на управленската му философия воглаве с бившия заместник-министър Горанов, придобил всенародна известност с репликата си относно пенсионерите На оня свят не им трябват пари!.Дянков все пак си отиде, а Цветанов е още тук. И не само той лично от плът и кръв, а и непокътнатият милиционерски манталитет, заграбил стотици милиони за подслушване и доразбил системата на сигурността. Да има дори намек за разкаяние и осмисляне на грешката? Не, и неслучайно слоганът е Имаме воля! (т.е. пак ще правим същото, но още по-решително и безцеремонно).
Не остава по-назад и БСП, уж основната опозиционна сила и носител на социалното начало. След като направи един чисто пропаганден анонс за отмяна на плоския данък, левицата се изхитри три пъти за 40 дни да промени позицията си, в резултат на което остава все така неясно ще го отменя ли, или не. По-важното е, че няма (както и преди шест години) ясен аргумент защо бе въведен, до какво доведе и защо трябва да бъде премахнат. Не чуваме нищо повече от безсмислен брътвеж по тема Тогава беше добро решение, но сега е лошо. Нито дума по въпроса, че сега е следствие от тогава-и не само по отношение на плоския данък.
Левицата с основание атакува безчинствата на превърнатото в лична охранителна фирма МВР, но демонстрира удивителна амнезия относно редица скандални подробности от дейността на същото ведомство през мандата на тройната коалиция. Ако нещо се изнася или загатва, то е само с цел разчистване на някакви лични сметки.
И тогава имаше подслушване на журналисти и политици, и тогава имаше скандали в ГДБОП, и тогава имаше полицейско насилие. Контрабандата процъфтяваше и тогава, контрабандистите се отчитаха на когото трябва по познат начин. Но очевидно идеята не е да се прекрати порочната практика, а просто да се използва с конюнктурна цел, а после – отново по добре утъпканата пътека.
По същия път за съжаление тръгнаха и нови формации, които се разграничаваха от практиката на старите, износени елити. Ръководството на България на гражданите вероятно можеше да си спести скандала със спуснатите отгоре водачи на листи. Или поне да не го прави по начин, който у нас си позволяват само Бойко Борисов и късният Станишев. Не ми се ще да повярвам в невъзможността да се проведе нормален диалог със структурите и активистите по места. Не изключвам и класическата намеса на конкуренти в тези процеси, за които намекнаха от партията. Но в крайна сметка излезе така, че компрометираните по този нелеп начин хора са все измежду младите, наистина необременени лица, тези, които биха представлявали сериозна конкуренция на старите влъхви. Необходимо бе не само да им бъде отнет шансът да влязат в парламента, но и да им бъде създаден образ на парашутисти, да ги намразят хората, а после върху тях да бъде прехвърлена вината за вероятния провал (или поне доста по-слабо от очакваното представяне). И отново възниква въпросът – да сме чули някакво признание на грешката, някакво извинение?
Никакво осъзнаване и признаване на грешките, да не говорим за чувство на срам, не виждаме и при лидерите. Бойко Борисов не се извини нито за аферата Мишо Бирата, нито за полетите на Бистришките тигри, нито за безумната си кадрова политика, нито дори за купчината гафове, които вече успя да натвори в предизборната кампания. Той очевидно не е в състояние да разбере, че обяснението думите ми са извадени от контекста не е достатъчно, особено ако става въпрос за думи, които са недопустими в какъвто и да било контекст.
Не пенсионерите, а безбройните хрантутници на властта изядоха парите и ще продължат да ги опоскват като марокански скакалци, ако не ги въдворим където им е мястото.
Но, да приемем, при Борисов очевидно проблемът е свързан с недостатъчното морално развитие в процеса на социализация (по думите на един известен американски философ). А какво да кажем за европееца Станишев, получил друго образование и възпитание? Той громи безмилостно Борисов и ГЕРБ-ерите, сякаш никога не се е случвал скандалът Хохегер, този истински бисер на аферите на конфликти на интереси, с които бъкаше управлението на тройната коалиция. Дори казусът да беше много по-заплетен (а той не е, всичко е черно на бяло), дори вината да бе само в недооценката на опасността да се създаде впечатление за нередност, в същата тази Европа, чиито социалисти Станишев ръководи, в подобна ситуация оставката е единственото допустимо решение.
А какво да кажем за съвкупния грях на парламентарно представените партии, които като задружно семейство си гласуваха безумни субсидии и всякакви други преимущества и привилегии, превръщайки по този начин демократичните избори в неравна и нечестна по презумпция надпревара. Тъжно и страшно е, че единственият въпрос, по който има непоклатим консенсус в българския парламент, това са заплатите на депутатите и привилегиите на партиите.
Тези примери, а подобни има още много, са достатъчно доказателство, че няма и не може да има реален избор между ГЕРБ и БСП, както и измежду останалите партии, участвали по един или друг начин в консумирането на властта през периода на прехода. Нито една от тях не дава признаци, че е разбрала грешките си, нито един от лидерите не се покайва искрено за греховете си. Всички са се вкопчили във властта като начин за обогатяване и охолство и всички искат да се увековечат във властта, поради което са готови на всякакви сделки и комбинации. Тези традиционно крадливи и необратимо похабени партии и лидери не ни предлагат никакъв истински избор, никаква палитра от морални възможности. Ако отново се докопат до властта, те ще продължат да правят същото, което са правили досега – някои по-брутално и просташки, други по-интелигентно и прикрито, но неизменно във вреда и за сметка на народа.
Което потвърждава един от лозунгите, издигнати на учредителното събрание на протестното движение Освобождение:Не питай тези във властта защо са негодници, питай себе си какво правят във властта!
Александър Маринов
