Точно както предрече Бойко Борисов, в последните дни от кампанията се появи нов удар срещу ГЕРБ. Публикуваният нов запис от подслушване на негов разговор като качество и значимост обаче е на светлинни години от тези на файла от срещата в Банкя. Освен че не става ясно кой е събеседникът или събеседниците на бившия премиер, е очевидно, че гласът на Борисов е бил компилиран от отделни негови изказвания. Това действа срещу замисъла на майстор конспиратора, решил великодушно да сподели с обществеността разговорите на елита. Поредният запис компрометира и тезата, че т.нар. български Уотъргейт е дело на принципен филантроп, разочарован от работата си в службите.
Досега никой не е отрекъл убедително автентичността на разговора между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов. В телевизионното предаване Всяка неделя Борисов изрази съмнения, че файлът може да е монтиран, но преди години реакцията му на разговора му с Ваньо Танов беше същата. После той смени позицията си и потвърди в интервю, че записът е бил истински.
Така или иначе предизборната кампания премина под знака на СРС-тата, измествайки други важни теми на заден план. Все пак съдържанието на разговора в Банкя нямаше как, а и не трябваше да се игнорира. Последният запис обаче по-скоро хвърля камък в градината на онзи, който ги пуска (ако той е един и същ?), отколкото в тази на ГЕРБ. Дори и да отстъпят от първото място, което повечето социологически агенции все още им отреждат, това по-скоро би се дължало на инерцията от неодобрението, предизвикано от предишните скандали, в които те бяха въвлечени.
Премиерът Райков заяви през седмицата, че избирателят ще накаже тези, които прибягват към компромати. Убеден, че гласът на българина не може да бъде спечелен по този начин, той подчерта, че електоратът е достатъчно зрял и знае много добре, че потенциал да решават проблемите на страната имат партиите, които излизат с градивна и ясна програма. Позицията му обаче е проблематична, защото, за да рикушира компроматът по онези, които стоят зад него, на първо място трябва да се знае кои са те. Именно анонимността на източника на записите му гарантира имунитет. Ако съществува ясна опасност нещо да бъде принесено в жертва, то това е част от изборната активност, защото отново се дава повод за изостряне на отвращението на хората от политиката. Иначе електоратите на двете големи партии – ГЕРБ и БСП – са се свили до твърдите си ядра и ситуацията вероятно действа по-скоро в полза на малките партии.
Почти няма примери за печелене на избори с вадене на мръсни ризи. Най-известният пример е президентът Петър Стоянов, който загуби президентския вот през 2001 г. заради размахани папки с данни, компрометиращи противника му Богомил Бонев. Друг подобен момент беше фалшивата партийна книжка на Стефан Софиянски, публикувана през 1995 г. в деня за размисъл преди кметските избори. Това съвсем не затрудни Софиянски да спечели първия си кметски мандат в столицата. Но тогава фалшификацията бе бързо уловена точно защото бе фалшификация. И, карайки поред хрониката, трудно е да се прецени доколко скандалът около Румен Овчаров, Топлофикация и Булгартабак е повлиял на резултатите на БСП на изборите за евродепутати през 2007 година.
Нито един от тези три случая обаче не е напълно съпоставим със сегашната ситуация. Сега като че ли за първи път компроматът с разговора в къщата на Бойко Борисов носеше и ценна информационна стойност, повдигайки иначе плътно затворени завеси. Записът, разпространен през тази седмица, намали този ефект и затвърди впечатлението (усилно пропагандирано и от засегнатите), че неизвестен кукловод се опитва да си играе с настроенията на електората.
Пресоляването на манджата с компроматната война наистина може да има обратния ефект. Но не намалявайки подкрепата за политическите противници на подслушваните, а втвърдявайки електората на вторите. Едва ли ефектът от записания разговор между Борисов, Найденов и Кокинов се е изчерпил. Ако приемем повечето социологически изследвания за меродавни, това, че подкрепата за бившите управляващи не се срина, потвърждава, че ГЕРБ разполагат със силно твърдо ядро. Нещо, което дори тежките морални проблеми на лидера, за които свидетелства записът от Банкя, или дори евентуален паритет или второ място след 12 май, не могат да омаловажат.
