В средата на седмицата еврото се изкачи над предишния си тесен диапазон на търговия 1.3050-1.3130 щ. долара, но впоследствие бързо падна под 1.3050 щ. долара. Тласък на единната европейска валута дадоха поредните признаци за възстановяване на германското стопанство.
След новината за неочаквания скок на индустриалните поръчки през март, които се увеличават за втори пореден месец с 2.2%, бе съобщено и за 1.2% мартенски ръст на индустриалния продукт на страната. В съчетание с ниската безработица тези данни потвърдиха прогнозата на Бундесбанк за 0.4% икономически растеж на Германия през тази година и очакванията за ръст от 1.9% през следващата.
За сравнително високите цени на еврото принос има възстановения апетит на инвеститорите към по-рискови вложения. Доказателство е понижението на цените на традиционните кризисни убежища – златото и швейцарския франк.
Дълговата криза в еврорегиона
показа устойчивостта на единната европейска валута, заявява в интервю от 3 май финландският министър по европейските въпроси Александър Стъб.
Според него политиците са направили необходимите правни корекции, които да помогнат на еврото да оцелее след трусовете през последните три години. В резултат валутната общност е готова да приеме още поне осем страни членки в рамките на следващите няколко години.
Ако кризата се измерва примерно със 100 стъпки, ние вероятно сме изминали 60-70 и сме в процес на изграждане на доверие помежду ни, коментира Стъб. Той подчертава, че еврото е неотменимо, защото е доказало, че е най-стабилната валута в историята на Европа.
От създаването си през 1999-а еврозоната се е разширила от 11 държави основателки до 17-членна общност, като Латвия се готви да бъде приета в нея през 2014-а.
Управителят на Европейската централна банка Марио Драги подчерта в реч в Рим на 6 май, че той и колегите му имат готовност
да понижат отново лихвите в еврозоната
ако икономическите данни от общността през следващите няколко седмици налагат подобен акт.
ЕЦБ понижи на 2 май основната си лихва от 0.75% до рекордно ниските 0.5%, като тогава Драги заяви, че паричните стратези не изключват опцията лихвените проценти по депозитите (които в момента са нулеви) да станат отрицателни.
Анкета сред икономисти, проведена от агенция Блумбърг, обаче сочи очаквания базовата лихва на еврозоната да остане 0.5% поне до началото на 2015-а. Петима от 32-мата запитани смятат, че тя ще се понижи до 0.25% до края на 2013-а. Прогнозата на анкетираните за инфлацията в общността е, че през тази и през следващата година тя ще е средно по 1.6%, а БВП ще се понижи с 0.5% през 2013-а и ще отчете 1% ръст през 2014-а.
След като ЕЦБ понижи основната лихва до 0.5%, експертите са на мнение, че
конвенционалните монетарни стимули
са почти изчерпани. Сега те се опитват да очертаят следващите възможности.
Шефът на германския институт за икономически проучвания IFO Ханс-Вернер Син представи три алтернативи в речта си пред института за международна икономика Пийтърсън във Вашингтон, подчертавайки, че най-голямото предизвикателство е пропастта между конкурентната мощ на Германия и богатите й съседи от север и на Гърция, Португалия, Испания и други държави в затруднение.
Първата опция, според Син, е ЕЦБ да започне да печата пари и по този начин да качи цените в страните от ядрото на еврозоната по-бързо, отколкото в периферията, което няма да бъде възможно заради съпротивата на Германия. Втората опция е Гърция и другарите й по съдба да се съгласят на комбинация от много висока безработица и структурни икономически реформи, които да понижат цените и заплатите – непоносимо болезнено бреме. Третата е временно изключване на някои държави от общността на единната валута, което би могло да заличи различията в конкурентоспособността чрез валутна девалвация – прекалено скъпо удоволствие в краткосрочен план. И трите възможности, според Син, са лоши.
Коментаторът на Блумбърг Клайв Крук твърди, че съществува и четвърта опция – фискални преводи под една или друга форма от силните към слабите стопанства, с които да се облекчи товарът от корекциите в периферията. Но подобно решение, според Син, ще сложи край на европейската капиталистическа пазарна икономика.
У нас
междубанковият валутен пазар в първите два дни след празниците беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2752 млн. евро (5383 млн. лева) с 0.9% дял на щатския долар от купената и продадена валута.
