В политиката никоя оставка не е случайна, особено когато е повече от една. Доказа го доброволното оттегляне на трима от стожерите на синята идея в България, последвано от сериозна заявка за преструктуриране на дясното политическо пространство в страната. Реанимирането на партии в клинична смърт може да звучи налудничаво и не много обещаващо, но на фона на управленската криза у нас нищо чудно да се окаже и уникален шанс за разбиване на политическото статукво. Стига доскорошните лидери да намерят сили да преглътнат горчивата чаша на личната си отговорност към симпатизантите и обществото.
Тоталният разпад на демократичните сили у нас, затвърден от плачевните резултати на парламентарните избори в неделя, логично приключи с оставките на ръководствата им.
nbsp;
Мачът свърши
написа във фейсбук профила си заместник-председателят на Демократи за силна България (ДСБ)Радан Кънев часове след края на изборния ден и първи обяви, че напуска формацията. Примерът му последва съпартиецът му Петър Москов с изявление в същата социална мрежа. Това е моя пряка политическа отговорност, извини се той на всички, които са му гласували доверие, и съобщи, че излиза от националното ръководство на партията. Когато часове по-късно своето оттегляне обяви и самият лидер Иван Костов, стана ясно, че корабът на тъмносинята идея окончателно е напуснат от екипажа. Съжаляваме за резултатите, те са силно разочароващи, призна Командира, след като коалицията, в която участваше заедно с Български демократически форум, събра по-малко от 3% от гласовете на избирателите (или точно 2.92 на сто от бюлетините в страната).
В светлосинята гама нещата изглеждаха още по-зле, при това не само заради скромните 1.38% електорална подкрепа за партиите, обединени в Съюз на демократичните сили (СДС). В демократичната история на България това са първите избори, в които десницата ще остане
nbsp;
без представители в парламента
Точно този факт преседна на сините лидери и на практика прекрати политическото съществуване на водените от тях формации. Затова оставките продължиха да валят. В патовата ситуация своята морална отговорност поеха още двама лидери – Емил Кабаиванов от СДС и Любен Дилов -син от Движение Гергьовден. В списъка попадна и бившият еврокомисар Меглена Кунева заедно с цялото ръководство на Движение България на гражданите, защото със скромния си резултат от 3.25 на сто партията, която за първи път се явява на избори, не успя да си осигури депутатски места в следващото Народно събрание. Днес ние всички загубихме, загуби нормалността (…), защото не успяхме да убедим достатъчно много хора, че си струва да се погрижим за страната си и че има и друг начин – без страх, рекет и манипулации, бе изводът, с който някогашният еврокомисар оцени представянето на движението.
По-интересното е, че нито един от оттеглилите се лидери не посмя да скъса пъпната връв с политиката и най-вече със синята идея за демократично управление. И без някой да го е обявявал на глас, стана ясно, че хвърлените оставки съвсем не са случайни. Поетата отговорност от загубата на изборите на практика се оказа първата крачка към дълго прокламираното
възраждане на дясната идея
Няма да се уморя и няма да се откажа (… ), защото ние с вас имаме бъдеще, заяви след подаването на оставката си Радан Кънев, преповтаряйки призивите за обединение вдясно, с които и ДСБ, и създателите на фракция Единство Мартин Димитров и Надежда Нейнски (въпреки че не участваха във вота)проглушиха ушите на гласоподавателите още преди официалния старт на предизборната кампания. Няма да се разделим, ще бъдем заедно, потвърди и самият Костов, след като обяви, че окончателно се отказва от лидерския пост. По думите му на 23 юни водената от него формация ще свика национално събрание, за да избере своето ново ръководство, в което той самият няма да участва. Трябва да обединим десницата, да се оттеглим и да дадем път на нови лица, подкрепи идеята и председателят на СДС в оставка Емил Кабаиванов. А след като дори Меглена Кунева декларира, че Движение България на гражданите е дългосрочен проект и партията ще работи още по-усърдно в бъдеще, впечатлението, че идеята за синьо единство още е жива, окончателно се потвърди. А парчетата от пъзела на новото дясно пространство започнаха лека полека да се подреждат.
Факт е, че за последните 20 години демократичната политическа платформа у нас се разби на толкова много и различни групи, че е трудно да се прецени кое е истинското лице на дясната идея. От всичките 45 регистрирани парти и коалиции за извънредния вот миналата неделя
nbsp;
различни нюанси на синьото
nbsp;
могат да се открият в повече от десет различни формации, между които са дори Зелените защитници на природата и Единна народна партия на Мария Капон. И ако се събере техният общ резултат, групата на всички десни партии печели подкрепата на над 6% от избирателите. А това би им осигурило нелоша позиция в Народното събрание (около 10-15 депутатски места при отчетената избирателна активност на последния вот). В случай че към сбора се добавят и гласовете на Движение България на гражданите, формацията категорично измества Атака от четвъртата позиция и с малко повече усилие би могла да бие дори третата партия в класирането ДПС. В тази ситуация едно евентуално обединение около синята идея притежава всички шансове да върне полумъртвите десни формации на политическата сцена, при това на сравнително добри позиции. Затруднението идва оттам, че формулата на успеха е в ръцете на сегашните лидери, на които ще се наложи не само да се оттеглят, но и да преосмислят цялата дясна политика, за да посеят идеите си на нова почва.
nbsp;
Решението на сложния казус
донякъде подсказа ръководителят на Движение Гергьовден Любен Дилов-син в открито писмо до всички медии. Според него пътят минава през преучредяване на СДС като продължител и наследник на онова СДС от 1990 година. Това трябва да стане с участието на възможно най-много хора, които определят себе си като десни и демократични, с участието на всички формации, които произлязоха или бяха сателитни на СДС през годините, но – най-важното – с участието на цялото ново поколение българи, което влезе в съзнателна възраст след 2000 г. и практически няма спомени за първото десетилетие на прехода.
Няма да коментираме предложението новата структура да се сформира след гласуване в интернет, по-важното е, че ако идеята се осъществи достатъчно бързо, новата партия би могла да направи успешен дебют на предстоящите избори за Европейски парламент, както и на вота за местна власт по-късно. В далечна перспектива тя би могла да спечели следващите президентски избори и да предизвика по-бързия край на поредния Отечествен фронт в най-новата ни история, пише още лидерът на Гергьовден, визирайки партията Национален фронт за спасение на България на Валери Симеонов (собственик на телевизия Скат). Формацията се очертава като основен конкурент на Сидеровата Атака и не й достигнаха само 0.3 на сто от гласовете на избирателите, за да попадне в парламента.
Дали желанието ще се окаже достатъчно за рестарт на синьото единство само времето ще покаже, но при всички положения
прегръдката между бивши и настоящи
лидери няма да е лесна. През последните години всички опити за обединение на основните десни формации приключваха с пълен провал. Броени дни преди обявяването на предизборната кампания ДСБ предпочетоха Български демократически форум на Жаклин Толева вместо коалиция с дългогодишния си партньор Надежда Нейнски и нейното Синьо единство. Все още са твърде пресни и раните след разкъсването на Съюза на демократичните сили, белязани от напускането на бившия му председател Мартин Димитров. В последните месеци преди изборите формацията окончателно се дистанцира от сините партии и дори завъртя кормилото в съвсем друга посока, приближавайки се до политическата платформа на ГЕРБ. Впоследствие логично загуби немалка част от съмишлениците си и събра по-малко от 1.4 на сто от електоралната подкрепа. Не са за подценяване и персоналните удари, които си нанасяха през годините лидерите на демократичните партии в опитите си да обособят дясното пространство, но под тяхно лично ръководство. Заради тези и други фактори парцаливата кукла на синьото единство може и да не получи новия си облик.
Иначе предпоставки за нова демократична партия има. На фона на политическата стагнация в страната, липсата на всякаква перспектива за съставяне на стабилно правителство след парламентарните избори и социалното недоволство от скандала с компроматната война и подслушването необходимостта от различна управленска философия става все по-явна. Не само политолози, но и социални антрополози твърдят, че настоящата криза в политическата сфера е благоприятна почва за появата на нова сила, която да отговори на обществената необходимост от адекватна и стабилна власт. И тъй като хората все още плащат лихвите за доверието, което гласуваха на съвършено непознати партии, в бъдеще ще са по-склонни да подкрепят по-лесно разпознаваема платформа. Припознаят ли новото лице на старата десница, възраждането на синьото единство може би ще стане факт.
