Пресечен бе пореден опит за незаконно строителство в археологически резерват през седмицата. Но трябва да направим уговорката – засега. С този акт Районната дирекция за строителен контрол в Пловдив препъна бизнесмена Асен Кикьов, който преди дни започнал
да излива бетон в защитената зона
Махала Кабата, в непосредствена близост до тракийското скално светилище Белинташ в село Врата край Асеновград.
Кикьов е собственик на туристическия комплекс Старите къщи, разположен в подножието на Белинташ. Очевидно бизнесът му се нуждае от развитие и той решил да го разшири, като вдигне нова къща за гости. Но е пропуснал да спази закона. Това със сигурност не се е харесало на друг предприемач в района – Димитър Суров, и той не само че огласи намеренията на своя съсед, но и подаде официално сигнал за нарушения в регионалното министерство. Служебният министър Екатерина Захариева веднага назначи спешна проверка. Експертите установиха, че инвестиционните проекти, парафирани от община Асеновград и от регионалния исторически музей, които Кикьов предоставил като разрешения за започналия градеж, не са съгласувани с Министерството на културата. А това според изискванията на Закона за културното наследство е абсолютно задължително, когато се извършва строителство на терени, които попадат в резервати или в местности с археологически находки.
Проверяващите вече са съставили акт за спиране на строежа, но Кикьов е отказал да го подпише. Все още не е изтекъл и законоустановеният срок за възражения по него, за да бъде издадена самата заповед. Разбира се, ако се стигне до нея, тя може да бъде атакувана в съда, а крайният резултат, след като по казуса се произнесат магистратите, трудно може да бъде предвиден.
Безспорен факт обаче е, че започналият строеж на въпросната къща за гости попада в охранителната зона на археологическия резерват Тракийско скално светилище Белинташ. А съгласно заповедта на бившия министър на културата Вежди Рашидов (от 2 юни 2010-а) светилището е между обектите с национално значение и има статут на археологическа недвижима културна ценност.
Това не е първият опит за строителство в района. През 2009-а Венета Чингарова, собственичка на пловдивската фирма Филиполон,се опита да построи църковен храм с хотелски комплекс в същия район, но претърпя неуспех. Дали обаче и сега резерватът ще има тоя късмет, можем само да гадаем.
Кикьов е започнал инвазия в района
с нередовни строителни книжа
още преди години и няколко пъти е бил париран от различни държавни институции. Очевидно безвремието, в което в момента се намира държавата, е провокирало хотелиера от Асеновград отново да направи опит да постави всички пред свършен факт. Странно защо обаче бившият главен архитект на Асеновград Димитър Шишков си е затворил очите и през 2012-а е презаверил стари инвестиционни проекти, въпреки заповедта на бившия културен министър. Трудно може да бъде обяснен и фактът, че няколко месеца след като той е напуснал поста си, неговият наследник – арх. Ангел Стойчев, дори е разрешил първоначалният проект да бъде разширен, така че бъдещата сграда да стане на три ката, а основата й да се разпростре върху 284 кв. метра. Това на практика означава, че градежът в терена от 800 квадрата, собственост на Кикьов, може да заеме 40% от парцела. И всичко това, при положение че ограниченията за строителство в подобни местности, дори когато имат разрешения от съответните ведомства, са категорични: не могат да бъдат застроявани на повече от 15 на сто от парцелите и височината на градежа не може да е повече от 6 метра.
Всъщност врътките около този строеж не са от вчера. Преди шест години предприемачът Кикьов е започнал да строи без легитимни строителни книжа, но тогава е бил спрян. Тогава е извършена проверка от Министерството на околната среда и водите и са установени сериозни разминавания между параметрите на разрешителното за строеж и това, което на практика се извършва. Очевидно инвеститорът по-късно се е погрижил да поправи част от разрешенията, но по доста странен начин.
Миналата година (в началото на ноември) регионалната дирекция за национален строителен контрол отново е издала заповед за спиране на строителството заради пропуски в документите на инвеститора. Той я обжалвал в Административния съд и успял да я събори. Междувременно някой се е погрижил обектът да премине в друга категория и вместо държавните институции, контролът върху него поема общината. На 3 февруари тази година общинската служба Териториално селищно устройство издала констативен протокол срещу строителството, но той също бил обезсилен в съда. Причината е повече от прозаична – бившата директорка на службата Величка Христозова объркала документа и вместо протокол издала… констативен акт. Тази формална наглед пречка дала основание на магистратите да отсвирят претенциите на контролния орган.
По-любопитни обаче са други две извършени проверки за незаконно строителство (на 20 септември и на 27 октомври 2012-а), които предхождат само с месец констатациите на строителния контрол за нарушения. Странно защо главният специалист в отдел Строителство, благоустройство и строителен контрол в община Асеновград Мария Даскалска е подписала два констативни акта, в които удостоверява, че няма нарушения и строежът съответства на записаното в издадените книжа по него. Нещо повече – в документите било отбелязано, че е представен за одобрение подробният устройствен план, без да е споменато нищо за това, че теренът попада в археологически резерват. Но едва ли нещо е могло да се промени след месец (през ноември), когато дирекцията за строителен контрол в Пловдив разкрива, че това не е така.
Именно тогава
прокуратурата поема случая
Самата Даскалска се признава за виновна, че като длъжностно лице е съставила документ, в който е удостоверила неверни обстоятелства за проверката на строежа на хотела и дори иска споразумение с държавното обвинение.
Всъщност още през февруари стана ясно, че прокурорите разследват и двамата архитекти, заемали последователно поста главен архитект на община Асеновград, именно защото са заверили документи със съмнителна достоверност. Това стана, след като кметът на града д-р Емил Караиванов също разпореди спиране на градежа на спорния обект. Причината за намесата на кмета тогава беше административно нарушение. Установи се, че Кикьов е имал издадено строително разрешително от 2 октомври 2008-а, но то не е било презаверено в тригодишния му срок на действие. Това се е случило едва на 1 юни 2012-а, близо шест месеца след възможния краен срок. Презаверката е удостоверил с подпис тогавашният главен архитект Димитър Шишков.
Защо главният архитект си е позволил
nbsp;
да презавери документа извън законовия срок, е само единият от проблемите. Вторият е, че върху презаверката липсва изрично задължителният печат: влязло в сила. Това обстоятелство очевидно не прави впечатление и на наследника на поста, след като Димитър Шишков напуска сам, осъден на пробация. Всъщност Шишков бе принуден да оваканти апетитния пост на главен архитект, след като си бе позволил неправомерно да постави такъв печат – влязло в сила на друго строително разрешение. Временният му наследник – младият архитект Ангел Стойчев, обаче също се оказва доста небрежен. Той си позволява върху същите липсващи реквизити на разрешителното да добави параф – промяна по време на строителство.
От всичко казано дотук едва ли подозренията, че действията на купищата общински чиновници, които удобно са си затваряли очите пред очевидни нарушения на закона, са били от недоглеждане…
Ако не е толкова жалка, кашата около този строеж може да бъде определена като повече от комична.
В комплекса Старите къщи вече има построен хотел и няколко ниски къщи. Новата сграда, за която става дума, трябвало да бъде изградена точно до входа на комплекса. Според Суров, човека, който подаде сигнала за градежа, новостроящата се сграда заема по-голяма от разрешената квадратура, а има и други разминавания, в противоречия със строителните норми. В документацията на предприемача липсва и оценка от Регионална инспекция по околна среда. Суров твърди, че има редица пропуски по отношение на редовността на документите. Той посочва и факта, че архитектурният проект е изготвен от същия човек, който е изготвил и протокола за техническо съответствие, нещо, което според него е недопустимо.
За да бъдем откровено безпристрастни, не можем да не споменем, че може би в основата на този скандал стоят не само грижата за природата и за културното наследство в родината ни, но има и елемент на конкуренция между двама хотелиери. В същото време обаче не можем да пренебрегнем факта, че нарушенията са повече от очевидни и е крайно време някой да сложи ред в безумията от този род. Разбира се, за изхода на тази сага в крайна сметка ще се произнесе съдът. А на този етап едва ли можем да гадаем кои от аргументите на законите и кой от тези на собственика на имота ще бъдат по-мотивирани.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Тракийското светилище Белинташ е на 27 км от Асеновград и е смятано за вълшебно място, изпълнено с много мистерии. Популярно е още и с името Камъка на знанието и Българският Стоунхендж. Поради разположението на скалата – при равноденствие Слънцето изгрява над върха, разположен в близост до скалата, а именно Сини връх, и залязва над Караджов камък, древните траки са правили връзка с Космоса оттук.
Преди 30 години започва засилена изследователска дейност на този район и са открити доста артефакти, смятани за уреди за наблюдение на небесните тела преди хиляди години (според изследователите някои от намерените оръдия са на повече от 6000-7000 години). Открити са и рисунки на съзвездията – Орион, Лъв, Мечка, на Слънцето и Луната. Освен това още в началото на скалното образувание са начертани различни фигури, наподобяващи туристически карти. Според легендите древните жреци са виждали нещо по-особено в тази скала и за тях това било изключително свещенодействие. Това е причината да не позволяват на никого да се докосва до магията на скалите.
Други легенди свързват Белинташ с Александър Македонски, който зазидал своята златна колесница именно тук. И Гай Октавиан е идвал в Белинташ да търси жреци, които да кажат какво ще е бъдещето на неговия син и бъдещ император Октавиан Август.
