Федералният конституционен съд на Германия, чието седалище е в Карлсруе, се превърна за два дни в арена на една от най-комплицираните битки в сферата на паричната политика. На 11 и 12 юни върховният правен арбитър на страната изслуша всички доводи за и против по въпроса дали миналогодишното обещание на Европейската централна банка да спаси еврото на всяка цена противоречи на германската конституция. Под прицела на правосъдието попаднаха банковият план за директни монетарни транзакции (OMT) и Европейският механизъм за стабилност (ESM).
Казусът е наследство от миналогодишен иск срещу законността на фискалния пакт на еврозоната и на ESM. В тази връзка до конституционния съд бяха внесени жалби на над 37 хил. граждани от движението Повече демокрация, от опозиционната политическа партия Левите, от Петер Гаувайлер – парламентарист от Бавария от управляващия блок на канцлера Ангела Меркел, и от лица от академичните среди. По време на изслушването на 10 юли 2012-а ищците заявиха, че предназначеното за справяне с кризата на държавния дълг законодателство прехвърля делегираните по конституция правомощия от германските законодатели към Брюксел и подкопава демократичните принципи. А господин Гаувайлер внесе допълнително на 9 септември миналата година спешна молба до съда да отложи решението си за ESM , докато ЕЦБ не оттегли плана си за неограничени покупки на държавни облигации на страните с дългови проблеми ОМТ. Въпреки това осемте магистрати от Карлсруе решиха на 12 септември 2012-а, че мерките на германското правителство за справяне с кризата в общността са законни и демократични. Те фиксираха таван от 190 млрд. евро на германския ангажимент към ESM и постановиха, че не трябва да има неограничени задължения на Германия към партньорите й от еврорегиона, като всяко бъдещо увеличение над 190 млрд. евро може да стане единствено със съгласието на парламента. Изслушването за добавката за ОМТ и някои уточнения и допълнения към решението пък бяха отложени за по-късен етап, който настъпи тази седмица.
Конституционният съд няма формални правни пълномощия върху ЕЦБ, но е необходимо да отсъди дали германското правителство не е трябвало да предприеме някакви действия, за да не допусне обявяването на програмата ОТМ. Поради това магистратите поканиха представители на замесените в спора страни да представят своите гледни точки. За говорител на ЕЦБ бе излъчен членът на изпълнителния борд Йорг Асмусен. Това, според някои анализатори, е бил хитър ход на банковия управител Марио Драги, защото колегата му говори езика на съдиите и неговите доводи могат да се приемат с по-голямо доверие от съгражданите му, отколкото ако са представени от чужденец. Срещу Асмусен се изправи шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман (който е и член на управителния съвет на ЕЦБ) – единственият гласувал против програмата ОТМ. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле пък трябваше да защитава политиката на правителството.
Така делото противопостави двама дългогодишни приятели – възпитаници на един и същи професор по икономика от университета в Бон – Манфред Нойман. На практика в основата на правните атаки срещу ОТМ са именно научни трудове на икономисти като Нойман. Професорът е фанатичен противник на инфлацията и морален проповедник на личното си верую, че всяка държава трябва да живее с последствията от миналите си прегрешения.
Асмусен и Вайдман имаха по 15 минути на 11 юни да защитят позициите си по един в действителност теоретичен дебат, тъй като досега европейските централни банкери не са купили нито една правителствена облигация. Въпреки това потенциалната заплаха от подобна акция бе достатъчна, за да успокои пазарите и да понижи кредитните разходи на Италия и Испания.
Асмусен каза на конституционните съдии, че предложението на ЕЦБ да се купуват облигации на страните, подложени на спекулативни атаки, е било необходимо, за да се опази еврозоната от кредитен срив и от потенциална дефлационна спирала. Той подчерта, че договорите за създаване на общността позволяват на централната банка да осъществява неортодоксални мерки за борба с кризата, какъвто е и обявеният в началото на септември 2012-а план за неограничени покупки на дълг на стопанства в затруднение. Още повече че въпросната програма по никакъв начин не освобождава тези държави от задължението да реформират икономиките си и те трябва да подпишат спасителни схеми, чието изпълнение се контролира от МВФ, от Европейската комисия и от ESM.
Вайдман пък изтъкна, че програмата ОТМ е равнозначна на опасна смес от монетарна и фискална политика и излага на риск германските данъкоплатци. Защото, ако ЕЦБ започне да купува държавни ДЦК и те не бъдат изплатени на падеж от емитентите, институцията има право да прехвърли загубите си от сделките върху 17-те държави от еврозоната. И Германия, като най-голяма икономика от общността, ще получи най-високата сметка.
Министър Шойбле предостави квалифицирана подкрепа на плана ОТМ и заяви, че германското правителство не вижда доказателства ЕЦБ да е надвишила правомощията си досега.
Колкото до професор Нойман, той постави оценка А на питомника си Вайдман за позицията му, която е и лично негова (на Нойман), и оценка А на Асмусен за интелигентност.
Магистратите от Карлсруе едва ли ще решат този комплициран казус преди парламентарните избори в Германия на 22 септември. Адвокатът на ищеца Гаувайлер изрази опасение, че Конституционният съд ще бъде принуден да избира между пазарната стабилност и принципите на демокрацията. Негови колеги изказват предположения, че съдиите могат да препратят делото до Европейския съд, който да определи дали ЕЦБ е нарушила договорите на Европейския съюз. Освен ако магистратите не преценят за пореден път да не застават на пътя на европейската интеграция и не кажат да, но…, с което да поставят условия на германското правителство.
