Старата дилърска поговорка отново напомни за себе си, след като последните пазарни движения за пореден път потвърдиха мъдростта й.
Преди седмица президентът на Фед Бернанке каза, че се обмисля ограничаване на средствата за стимулиращите програми на централната щатска банка. Чрез тях на практика се влива ликвидност не само в щатската банкова система, а и в световната. Тази възможност предизвика вълна от продажби на ценни книжа. Излезлите в средата на изминалата седмица данни за състоянието на БВП на САЩ обаче дадоха ясен сигнал, че състоянието на икономиката там не е толкова розово, колкото ни се иска. Това подхрани слуховете, че спирането на кранчето на паричните стимули е необходимо, но не и предстоящо и вероятността да се отложи за един неопределен бъдещ момент е много голяма. И последваха покупки на ценни книжа.
Това е основната причина цените и на българските книжа да се повишат в края на изминалата седмица, което бе частична корекция на десетдневния им неспирен спад. Най-новата ни емисия, деноминирана в евро, с падеж през юли 2017-а, поскъпна с 45 цента и вече може да се придобие на цена 107.4 евро за 100 номинал, осигуряваща доходност от 2.3% на годишна база. Нека да спомена, че само допреди няколко дни тя можеше да се придобие при малко над 2.4% годишна възвръщаемост.
Доходността на деноминираната в долари българска облигационна емисия не се повлия от пазарните настроения и запази нивото от 1.54% годишна доходност през цялата седмица и цена от 110.15 щ. долара за 100 номинал. Спрямо предходната седмица обаче доходността й е по-висока, т.е. цената е по-ниска в резултат на бурните й масови разпродажби по-рано. Точно преди седмица тя беше 110.5 щ. долара за 100 номинал и носеше 1.4% годишна доходност.
Вътрешният ни междубанков пазар на държавни облигации реагира напълно според очакванията – сниши се и замря в очакване бурята да отмине. Този ефект се получава винаги в подобни ситуации на неопределеност, когато купувачите предлагат много ниски цени с цел да се презастраховат от бъдещо потъване на цените. А продавачите не желаят да реализират загуби, защото вече са платили много по-висока цена за книжата. Основна причина за което е нисколиквидният вътрешен междубанков пазар. Предлагането на книжа беше голямо и взе превес над търсенето, но ценовите им различия бяха големи. В резултат на това се сключиха само няколко сделки с държавни ценни книжа от по-дългосрочния диапазон. Книжата с падеж след седем и девет години се изтъргуваха при доходност съответно от 3.23 и 3.42% на годишна база. Книжата с падеж след десет години се търсеха на нивото от 3.55%, но до сделки така и не се стигна, защото тази емисия е купувана при средните за годината 3.4%, т.е. при много по-висока цена, и за да не реализират загуба, продавачите не я продадоха.
Българската народна банка ще проведе на 1 юли редовния си аукцион, залегнал в емисионния календар на Министерството на финансите. Чрез него ще се реализират допълнително книжа от емисията с падеж януари 2016 г. с номинал 35 млн. лева. На предишния търг, проведен в началото на април, за реализация на книжа от същата емисия бе достигната средна доходност от 1.31% на годишна база. Очаквам сега да се постигнат 1.7% на годишна база предвид повишаването на доходността на книжата ни като цяло за същия период от време.
Банковата ни система е с отлична ликвидност, което показват и стойностите на индекса ЛЕОНИЯ, отразяващ движението на лихвите по най-ликвидните еднодневни депозитни сделки. За момента той продължава да е на рекордно ниските нива от едва 0.02% на годишна база – белег за наличието на предостатъчни свободни левови средства по сметки на банковата ни система.
Петър Драмов, УниКредит Булбанк АД
