Българската банка за развитие е институцията, която е призвана да запълни разлома между необходимостта от инвестиции за съживяване на икономиката и липсата на достатъчно частно финансиране за развитие на бизнеса. Трябва, но нещо не успява да се справи с тази задача вече близо четири години. ББР е единствената банка, чийто кредитен портфейл е по-малък от собствения й капитал – факт, който е не само необясним, но и, честно казано, комичен на фона на перманентния глад за свежо финансиране, който измъчва голяма част от бизнеса.
Според някои финансисти банката за развитие трябва да отговаря на
няколко критерия
Като начало – трябва да е държавна. Трябва да осъществява държавната (разбирай правителствената)стратегия за развитие на икономиката. Самата банка трябва да е един от символите на държавата в икономиката, каквито например са Министерството на икономиката и Министерството на финансите. Да не говорим, че тя трябва да е еманацията на българската държавност в международната финансова и икономическа общност, каквито са германската Кредитанщалт фюр Видерауфбау, френската OSEO, испанската ICO, финландската Finnvera и т.н. За целта всички привлечени средства от ББР (без тезиот фирмиклиенти)трябва да се ползват с пълна и безусловна държавна гаранция. ББР трябва да е изградена на холдингов принцип, което да й позволи да създава дъщерни дружества, предоставящи специфични финансови услуги, неприсъщи за една банка.
Нашата банка за развитие обаче покрива само част от тези изисквания. Тя е почти 100% държавна (единствено Банка ДСК притежава 0.05% от капитала й). По закон ББР трябва да осъществява държавната стратегия за развитието на малките и средните предприятия и тригодишна стратегия за дейността на банката в съответствие с националната икономическа политика, която се одобрява от Министерския съвет. Третото условие, което изпълнява ББР, е, че тя е холдинг, защото е собственик на две самостоятелни дружества – Национален гаранционен фонд и микрофинансиращата институция ДЖОБС. Фондът се занимава с предоставянето на гаранции по кредити, отпуснати от банки на малките и средните предприятия. А микрофинансиращата институция предоставя заеми до 25 хил. евро за малък и семеен бизнес, както и лизингови услуги за придобиване на земеделска техника и машини и съоръжения.
По закон обаче за привлечените средства от ББР
няма пълна и безусловна държавна гаранция
Такава те получават единствено и само ако са сключени по държавни договори, ратифицирани от Народното събрание, което усложнява процедурата по привличане на външен ресурс. Да не говорим, че евентуални облигационни заеми, които ББР би могла да емитира на международните пазари за набавяне на ресурс, не се ползват с държавна протекция, което неминуемо води до повишаване на цената им. Разбира се, записването на такава безусловна държавна гаранция би вдигнало нивото на държавно гарантирания дълг, но половин или един милиард евро едва ли биха били проблем, след като размерът на този дълг е едва 17% от БВП.
Вторият проблем е, че от доста време няма публично оповестена
държавна стратегия за развитие на икономиката
Вярно е, че всеки, който дойде на власт, обещава да въведе стимули за малките и средните предприятия. Но този тип обещания често се оказват твърде общи и популистки.
Крайно време е да бъдат определени конкретни икономически сектори, чието развитие държавата ще насърчава – например земеделието, хранителната промишленост, туризма, високите технологии и т.н. Такава подробно разписана стратегия никога не е ставала публично достояние и подозираме, че въобще липсва. А тя е необходима, за да може в годишните бюджети да бъдат записани средствата, които държавата ще предостави на банката за кредитни улеснения, гаранции и евентуално за
субсидирани лихви
по инвестиционни и оборотни заеми за фирмите от отделните сектори. И за да не подскочи някой до небето, като чуе за субсидирани лихви, такива съществуват в практиката на финландската Finnverra. При нея банката доплаща част от лихвите по заеми, които търговските кредитни институции предоставят на фирми, чийто бизнес е вписан в правителствената стратегия за развитие на икономиката. С други думи, ако по един заем лихвата на търговската банка е, да кажем, 10% годишно, получателят му й плаща само една трета или половината от нея, а останалата част банката си я взема от съответната насърчителна институция – в случая с България това би била ББР. Самата ББР може да покрие този разход от положителния финансов резултат от своята дейност или ако такъв няма, да бъде рекапитализирана със съответната предвидена в бюджета сума.
В структурата на холдинга Българска банка за развитие също
липсват някои важни дружества
но е добре такива да присъстват в една институция, създадена за развитие на икономиката. Става дума за фондовете за стартиращ и за рисков капитал. Те служат най-вече на хората с добри идеи, които обаче не могат да ги осъществят заради липса на средства, както и на такива, които имат проекти за развитието на бизнеса си, но наличните им обороти не им позволяват да кандидатстват за инвестиционен заем. На тези предприемачи търговските банки няма да предоставят кредити, защото, заради кризата, те отдавна са се отказали от проектното финансиране. И тук е ролята на фондовете за стартиращ и рисков капитал. Те могат да станат съдружници или съакционери на хората, искащи да започнат бизнес, или да го разширят с опцията след време – две, три, пет години, частникът да изкупи дяловете им по определена цена. Тя пък обикновено се определя на базата на нетната стойност на активите на фирмата.
Разбира се, и в този случай в програмата на холдинга ББР трябва да е заложена възможност за определена загуба от бизнеса, която да се покрива отново от консолидираната му печалба, а ако такава липсва – от съответните предвидени в държавния бюджет средства. И тук отново опираме до необходимостта от съответната държавна стратегия за развитие на икономиката, която да определя в кои сектори на икономиката и колко държавни средства ще се инвестират.
Сега държавата се осланя на парите от еврофондовете, които заменят нейните ангажименти към различните стопански субекти. Въпреки това ББР например може да използва дъщерното си дружество ДЖОБС за финансиране на микробизнес с цел
да се намали младежката безработица
което е част от политиката на правителството. Само че то трябва да определи до какъв размер може да е общата инвестиция в подобни проекти и да предвиди средства за покриване на евентуалните загуби от тези финансирания от ДЖОБС.
Като част от холдинга ББР може да се създаде и
фирма за факторинг
Нейната задача ще е, при желание от страна на бизнеса, да откупува техни вземания както по договори за поръчки от държавата, така и по възстановяване на ДДС. Разбира се, по признати от съответните държавни ведомства фактури. Нищо не пречи освен това фирмата да се занимава и с откупуването на междуфирмени вземания, но само на компании, които работят в сектори, включени в държавната стратегия за насърчаване на икономиката, и при условие, че тези вземания са до определен лимит. Какъв да е той това трябва да реши Министерският съвет, когато одобрява тригодишния план за развитие на банката. По този начин може да се намери решение (макар и частично) за жестокия проблем с междуфирмената задлъжнялост.
Изброените дотук възможности за развитие на ББР (повторението е умишлено) съвсем не са изчерпателни. Но ако банката остане в сегашното си състояние, тя ще продължи да не може да изпълнява функциите си за насърчаване на икономиката и ще си остане една типично търговска банка, която в най-добрия случай ще се занимава с рефинансиране на другите кредитни институции.
