Френски бизнес лидери посъветваха президента Франсоа Оланд да сложи ред в собствената си къща и да ги остави да работят спокойно. Това се случи по време на годишната конференция на кръжока на икономистите (Сercle des Economistes), която се проведе в Екс-дьо-Прованс, Южна Франция. Бизнесмените се оплакаха от прекалената данъчна тежест и настояха правителството да престане с непрекъснатите промени на регулирането и да се съсредоточи върху ограничаването на държавните разходи.
Според Кристоф дьо Маржери, главен изпълнителен директор на Тотал, във Франция истинският проблем е държавата. Действително, през последните три години, в резултат на предприети данъчни увеличения на обща стойност 70 млрд. евро, френските домакинства ограничиха потреблението, а инвестициите колабираха. Провежданата от десетилетия политика за по-кратка работна седмица и за запазване на работните места удари чистите корпоративни приходи, които през миналата година паднаха до най-ниското си равнище от 1985-а насам. Печалбите на френските компании извън финансовата сфера са под 15% от БВП на страната срещу 25% в Германия, показват данните на ОИСР. Френският бизнес се задъхва под бремето на третите по големина часови надници в еврозоната (след Белгия и Люксембург). Високите разходи за труд и намаляващите инвестиции принуждават фирмените мениджъри да съкращават работници или просто да се въздържат от нови назначения. Поради това над 3.26 млн. французи са без работа, а безработицата се доближава до 11% – най-висока за последните 14 години.
В интерес на истината, кабинетът на Оланд предприе мерки за облекчаване на бизнеса. През октомври 2012-а той се отказа да увеличава данъка върху капиталовите приходи на предприемачите и предвиди 10 млрд. евро за данъчни кредити на фирмите през 2014-а. През април 2013-а пък бе приет закон, който облекчава уволненията на служители и прави трудовото законодателство по-гъвкаво. Разбира се, след тези първи стъпки е необходимо да има и други – изключително проблематична мисия предвид обещанията на президента да защити гражданите от тежката икономическа криза, което изключва затягане на коланите. Такова обаче трябва да има, защото публичните разходи на Франция са били в размер на 57% от БВП – втори по големина сред най-богатите световни стопанства от ОИСР след Дания.
И докато Оланд се пече на бавен огън, бившият френски президент Никола Саркози, който преди година заяви, че се оттегля от политиката, като че ли е променил намеренията си. В началото на седмицата той участва в срещата на партийните лидери на Съюза за народно движение (UMP). Съдейки по последните проучвания, повечето привърженици на тази политическа сила искат Саркози да се изправи срещу Оланд на следващите парламентарни избори през 2017-а, вместо бившия френски премиер Франсоа Фийон. Поръчаната от Журнал дьо диманш анкета сред цялото френско население, публикувана на 7 юли, пък показва, че 40% искат Саркози да се кандидатира за президент през 2017-а, а 59% са против.
Откакто загуби изборите през май 2012-а, Саркози изнася речи пред бизнес групи по света и няма конкретна работа. Миналата седмица Конституционният съд на Франция потвърди решението на контролния орган, който следи финансирането на изборите, че Саркози е похарчил по-голяма от разрешената му по закон сума за последната предизборна кампания, и лиши неговата партия от държавно финансиране за 11 млн. евро. По информация на един от лидерите на UMP – Жан-Франсоа Копе, става въпрос за преразход с 400 хил. евро на бюджет от 22 млн. евро. В коментар на страницата си във Фейсбук (първият от март насам) Саркози писа, че решението на Конституционния съд застрашава партия, която трябва да подготви необходимата алтернатива на социализма. А агенция Франс-прес информира, че Саркози напуска френския конституционен съвет.
Според Журнал дьо диманш UMP има дългове за 55 млн. евро. На интернет страницата на формацията е поместен призив за дарения. По официална информация на политическата сила, огласена на 8 юли по телевизия TF1, досега тя е получила 2 млн. евро.
