Най-накрая стана ясно защо репортерите от медиите на Иво Прокопиев обикалят като замаяни и бомбардират министри и парламентаристи с един странен въпрос – смятат ли, че е редно най-голямото пенсионно осигурително дружество у нас – ПОК Доверие, да бъде продадено на офшорна компания с неизвестен собственик. Преди две седмици един от въпросните колеги отправи подобно запитване, завирайки касетофона си под носа на финансовия министър Петър Чобанов. И той, преди да се усети, заяви, че случаят трябва внимателно да бъде проучен. Веднага репликирахме министъра редно ли е да дава становище за работата на независим орган като Комисията за финансов надзор и не е ли това политическа намеса в дейността й. Въпросът ми го стресна и вече окопитил се той обясни, че няма никакво намерение да се бърка в делата на КФН. Още повече че като неин председател сам е изпитал на гърба си тоягата на политическия натиск. Да си припомним, че след като ГЕРБ дойде на власт през 2010-а, промени закона, за да свали Чобанов от поста председател на комисията.
Но да се върнем на темата защо колегите от медиите на Прокопиев са се препотили от притеснение за това, че офшорка щяла да купува ПОК Доверие. При това преди още в КФН да са постъпили документи с искане за разрешение на подобна сделка. Засега официално известно е, че мажоритарният собственик на пенсионноосигурителната компания Виена Иншурънс Груп води преговори за продажбата й. По медиите се завъртя информацията, че австрийците са получили обвързващи оферти и цената вече била ясна – 140 млн. евро. Всичко това обаче си остава в сферата на добрите намерения, докато в КФН не пристигне писмо от неизвестния до момента купувач с молба за разрешение да придобие мажоритарния пакет от акции на Доверие. А такова засега няма. Само че медиите на Прокопиев вършеят и вдигат шум до небето – били обезпокоени за сигурността на парите на пенсионерите в ПОК Доверие. Колко благородно. Ама не е истина. Защото цялата тази шумотевица вреди на компанията и на клиентите, доверили й парите си за старини, а не помага.
По-логична изглежда версията, че Прокопиев сън не го хваща заради евентуалната смяна собствеността. От една страна, го притискат банките кредитори. Фирмите му, които са получили десетки милиони финансиране от ПОК Доверие (която е купила облигациите им) пък са завъртели с тях купища рефинансиращи операции под формата на репо сделки. Вярно е, че за ПОК Доверие инвестиция от 30-40 млн. лв. в корпоративни облигации може и да е капка в морето. Но за компаниите на Прокопиев тези средства вече не са малко на фона на огромните дългове към банките, в които са се увъртели . За покриването на тези дългове небезизвестният бизнесмен продаде сума ти фирми, имоти и активи. Нали не си мислите, че го прави, защото му е омръзнало да се занимава с бизнес и е решил да трупа пари по банкови депозити. Плаща лихви и главници по взети заеми, преструктурира, разсрочва, та пушек се вдига. Ясно е, че Прокопиев го избива студена пот само при мисълта, че в ПОК Доверие може да дойде нов мажоритарен собственик, който да не хареса вложенията на пенсионния фонд в ценните книжа на компаниите му. И да разпореди преустановяване на финансовите сделки с тях, за да почисти портфейла си. Ей затова е цялата тази олелия напоследък. А не защото някой се е притеснил за хората, поверили парите си на ПОК Доверие.
