Първата задача пред гръцките банки наесен ще бъде да уволнят няколко хиляди служители и да закрият стотици клонове. Мерките се налагат след рекапитализацията на четирите основни кредитни институции в страната Пиреос банк, Юробанк, Алфа Банк и Национална банка на Гърция.
Предполага се, че първата фаза ще започне още през септември и ще продължи шест месеца, като ще бъдат уволнени между 4000 и 5000 банкови служители. Около 500 от клоновете на тези банки ще бъдат затворени. Процесът ще продължи две години, а общият брой на заетите в сектора да бъде намален с 25-30 на сто. В момента в общо 4100-те банкови клона в южната ни съседка работят близо 56 000 служители.
Гръцките кредитори вече са готови за изпълнението на новите програми за доброволно освобождаване. В някои случаи, като при Земеделската банка на Гърция (част от групата на Пиреос), работа ще напуснат поради пенсиониране около 2000 души, с което общите съкращения ще намалеят до около 2000-3000.
Наскоро министър-председателят на страната Андонис Самарас проведе среща с шефовете на банките, като ги призова да раздават кредити с парите, които получават от правителството, вместо да ги крият в трезорите си. Но все пак заяви, че те са свободни да правят с тях, каквото си искат. В същото време банките продължават безмилостно да преследват гърците с просрочия по кредити, кредитни карти и ипотеки.
Освен това наесен споменатите четири банкови групи ще представят пред Брюксел петгодишни планове за преструктуриране, които ще включват подробни мерки за осигуряване на тяхното оцеляване. Проектите трябва да получат предварително одобрение от Гръцкия фонд за финансова стабилност (HFSF), който сега се явява най-големият акционер в четирите групи. По преценка на спасителния фонд е необходимо бързото завръщане на Юробанк в частни ръце. Към края на юли Гръцкият фонд за финансова стабилност е изразходвал 38 млрд. евро, за да помогне на болната банкова система на страната. От тях 25 млрд. евро са били използвани за укрепване на четирите най-големи банки на Гърция, а още 13 млрд. евро са отишли за закриване на осем малки кредитори като част от мерките за свиване на банковия сектор. Като цяло операцията по спасяването на кредитните институции е почти завършена, но необслужваните заеми продължават да образуват капиталови дупки в балансите на банките. По-късно през тази година се очаква да бъдат извършени стрес тестове, които да покажат дали гръцките финансови институции все още се нуждаят от допълнителен капитал.
Сега обаче международните кредитори на Гърция притискат коалиционното правителство на Самарас да вдигне забраната, която не позволява на банките да конфискуват жилища на стойност до 200 000 евро. Някои от кредиторите в страната отказват да преструктурират ипотечните заеми на гърците, а те не могат да си позволят да ги изплащат заради съкращенията на заплатите и повишаването на данъците. В същото време кредиторите искат да рекапитализират портфейлите си, като продадат ипотеките, а над 27% от заемите са с просрочени плащания.
Правителството обмисля частично вдигане на забраната, като позволи да бъдат обявявани на търг жилища въз основа на социални критерии, с цел да се защитят уязвимите групи в обществото. Много от депутатите реагираха негативно на това предложение и дори предложиха удължаване на забраната до края на 2014-а с цел да бъдат предпазени кредитополучателите. Не е ясно обаче дали и политиците са застрашени от загуба на домовете си, тъй като до голяма степен те са част от тези, които притежават скъпи имоти и досега успяваха да избягат от ефектите на реформите.
