Странни мистерии преследват интернет хазарта у нас в последно време. Според новия Закон за хазарта всички оператори на е-хазарт, които приемат залагания от България, подлежат на задължително лицензиране, а то не се случва, защото не са готови всички подзаконови наредби. От друга страна, тези сайтове формално са спрени (за да не правят данъчно необлагаеми свръхпечалби). Но, след като бяха вкарани на два транша в черни списъци на Държавната комисия по хазарта, те продължават да приемат залагания през сървъри с неясно местоположение.
Сега ще се спрем на мистериите. Първата от които е назначаването на Огнемир Митев за шеф на Държавната комисия по хазарта, което стана на 8 август. Още на 22 юли обаче в sportal.bg- меката на интернет залаганията, грейна името на новия шеф на ДКХ – Огнемир Митев. Обърнете внимание с какво заглавие: Рокада в Комисията по хазарта, стотици хиляди българи чакат промяна.
И текст: Назначават нов шеф на Комисията по хазарта. Това е Огнемир Митев, експерт от кариерата, член на комисията още от 1998 година. Според запознати – имайки предвид 13-годишния му кариерен път, Митев едва ли е политическо назначение. Следва сълзлив разказ за професионалната му кариера, която започва от младши експерт и стига до временно изпълняващ длъжността председател на комисията.
Но това не е всичко. Следва още по-мелодраматичен финал, от който става ясно, че назначаването на Митев дава нова надежда на стотици хиляди българи с блокирани в бетинг компаниите пари заради един безумен закон.
БАНКЕРЪ потърси истината. Такъв човек наистина съществува. От Държавната комисия по хазарта заявиха, че не знаят техният колега да е бил номиниран за шефското място. Самият Митев не беше открит за коментар.
На подозренията ни, че номинацията е дело на браншовия лобизъм, отговориха от Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ). Оттам заявиха, че нямат нищо общо с каквато и да е номинация и никой не ги е питал.
Източник от правителството обаче заподозря финансовото министерство за социологически сондаж. Пуснали са име, за да видят дали ще изригне някакво обществено неодобрение. Само ако това не стане, ще го назначат, каза източникът ни. Парен каша духа, добави той. Както и се случи с назначаването на Огнемир Митев на 8 август.
Другата мистерия около този разбунен отрасъл е свързана с данъчното облагане. Медиите избълваха информацията, че се мисли за намаляване на данъка за е-хазарта от 15 на 5 процента. За това твърдение беше цитиран председателят на Комисията по бюджет и финанси на парламента Йордан Цонев.
Той категорично отказа пред БАНКЕРЪ да е коментирал каквото и да било около данъчното облагане на хазарта. Четох внимателно и правителствената програма, за такова нещо не се говори. Колкото до парламента, аз лично няма да допусна такава промяна, каза Цонев. Той се закани да пусне опровержения до цитиралата го медия и до тези, които плагиатстваха от нея.
От Министерството на финансите обаче потвърдиха, че се мисли за смяна на режима. Това ще стане с изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. Обсъжданите варианти са два – да бъде намалена ставката от 15%, с която в момента се облага оборотът, или да се премине към нов режим – да се облага само печалбата като разлика между направените залози и изплатените печалби. И в двата случая резултатът ще е намаление на ефективната данъчна ставка.
Към тази позиция се присъедини и авторът на новия закон за хазарта – ексдепутатът Дарин Матов. Той заяви пред БАНКЕРЪ, че когато е правен законът презумпцията е била за единна ставка за наземния и интернет базирания хазарт. Най-нормалното е, каза той, след като в страната има плосък данък, той да важи и за хазарта и облагането да е 10% върху оборота (т.е. обема на залаганията). Ако ли пък това е неприемливо, продължи той, да се сложи 20% ставка върху резултата. (Става дума за финансовия резултат, който представлява разлика между стойността на залаганията и размера на изплатените печалби.) Матов предлага за 2-3 години да се изчисти облагането на оборота и след това да се премине към облагане на резултата. През това време Националната агенция за приходите да съумее най-после да върже интернет сървърите с нея, така че да може да се отчитат в реално време и оборотите, и платените печалби, каза още Матов.
В Европа няма единна практика за облагане на хазартната дейност. В различните страни се прилага един от двата варианта, които проучва и нашето финансово министерство – данък върху оборота или върху разликата между получените залози и изплатените печалби. Повечето държави обаче са предпочели втория вариант. Такива са Англия със ставка от 15%, Дания – 20%, Литва – 15 процента. Държави, които в момента облагат общия оборот, са Италия с данък от 3.5%, Испания – 5%, и Австрия със ставка от 2 процента. Правителствата в Италия и Испания обаче планират да променят данъчните си режими и да минат към облагане на печалбите, като в Италия ставката ще стане 20% за интернет операторите, а в Испания ще е 25 процента. Франция също облага общата сума на залозите с 9%, но тази година се предвижда да промени законите си и да мине към данък върху финансовия резултат.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Парадокс
Ако една компания има годишен оборот от 10 милиона и работи с около 10% печалба (това е средното й ниво за бранша), което прави 1 млн. лв., как ще плати данък върху оборота от 15%, след като това прави 1.5 милиона, за което не стига цялата му печалба. С други думи, ако превърнем 15% данък оборот в данък печалба, получаваме 150% данък печалба. Примерът може да е драстичен, но в бранша говорят за до 90% данък печалба при сегашното облагане с 15% на оборота.
nbsp;
nbsp;
Сегашното равнище на облагане отблъсква чуждестранните букмейкъри. Техни представители многократно са коментирали, че конкуренцията в онлайн хазарта принуждава организаторите да връщат под формата на печалби над 90% от събраните залози. И още, че действащото в България данъчно облагане ще им коства загуби, ако се лицензират. Предложението на онлайн операторите е или да бъде понижена сега действащата ставка, или да се премине към облагане на печалбата (в случая данъчната основа е постъпления от залози минус изплатени печалби). Във втория случай ставката дори може да е по-висока от 15 процента.
И при двата варианта първоначално ще се облагодетелстват операторите, които са лицензирани да предлагат залози върху спортни събития в България. Това са Българският спортен тотализатор, Еврофутбол и Евробет. Така година след като новият ресорен закон влезе в сила, нито един чуждестранен букмейкър не е получил лиценз за дейността си в България. Начело с новия председател Иван Еничеров обаче Държавната комисия по хазарта прие два забранителни списъка, в които са включени достъпът по интернет до най-големите сайтове за залагания и покер, защото нямат лиценз. Някои от забранените платформи обаче вече направиха огледални сайтове, до които българските играчи отново имат достъп, т.е. мярката с черния списък се оказва неособено ефективна. А това превръща Еврофутбол в нещо като монополист на пазара на залагания срещу спортни събития. Друг е въпросът, че компанията предлага по-ниски коефициенти за залозите и връща по-малка част като печалби, което й позволява да печели въпреки високия данък.
