Единственият източник, от който банковата система черпеше ресурси за своя макар и минимален ръст, като че ли започва да пресъхва. Става дума за депозитите на граждани и фирми. През изминалите четири години на кризата те постоянно се увеличаваха, като годишният им прирарст бе между десет – дванадесет процента, което в абсолютна сума варираше между четири и шест милиарда лева годишно. Този ръст бе в основата на високата ликвидност на финансово-кредитната система. В несигурната икономическа среда хората и фирмите предпочитаха да спестяват, вместо да рискуват свободните си средства, влагайки ги в конкретни бизнес начинания или в покупката на повече стоки и услуги.
Данните за първите шест месеца на 2013-а обаче показват, че конюнктурата се е променила. За този период депозитите са се увеличили само с 1.3 млрд. лева. И ако се направи анализ по месеци, се вижда, че този ръст е много колеблив. Например през юни депозитите бележат намаление с 480 млн. лв. в сравнение с май. Докато през май в сравнение с април те са нараснали с 850 млн. лева. А пък през април в сравнение с март са намалели с 310 млн. лева. Тези резки движения нагоре и надолу се дължат най-вече на парите на фирмите в банките. В предишни години обаче намаляването на средствата по сметките на търговските дружества изцяло се компенсираше с достатъчно големия и устойчив ръст на спестяванията на населението. През 2013-а ръстът на депозитите на гражданите вече не може да играе ролята на подобен компенсатор. Изглежда, че ресурсите на хората се изчерпват. Не защото са решили да харчат повече, а тъй като възможностите им за спестяване са се свили до нула. Това важи както за онези, които имат по 1000-2000 лв. в банките, така и за най-богатите граждани, чиито депозити надхвърлят 1 млн. лева. От статистиката на БНБ се вижда, че за второто тримесечие тези мегадепозити са намалели от 714 на 672 броя. Общата сума по тях не е намаляла и се движи в границите на 1.8 млрд. лв., което може да означава, че един човек с два подобни влога ги е обединил. Но е факт, че милионерите спестители не се увеличават. Запазва се и тенденцията гражданите със спестявания над 1 млн. лв. да имат по-голямо доверие в еврото, отколкото в националната ни валута. Нещо повече – има наченки на прехвърляне на левови спестявания в доларови депозити и такива в британски лири и швейцарски франкове.
В сегашната политическа ситуация хората се въздържат да влагат пари в производство и услуги дори когато имат възможност за това, коментират банкови мениджъри. Според тях, независимо от фискалната стабилност в страната, никой не смее да поеме икономическа инициатива, защото не знае какво ще се случи в близките един-два месеца. Това се потвърждава и от данните за кредитирането, които за второто тримесечие показват символичен ръст от 60 млн. лв. при заемите за фирми, 20 млн. лв. при жилищните и 9 млн. лв. при потребителските кредити. Да не говорим, че по всички тези показатели има спад, ако направим сравнение с края на 2012-а. Казано накратко, политическата нестабилност има своята бизнес цена и тя се нарича стагнация.
