В тунела вече просветна – краят на световната кризата се вижда. Европа и официално излезе от рецесията. Брутният вътрешен продукт на еврозоната за второто тримесечие на годината се повиши, и то с повече от предвиденото. Продажбите на дребно в Англия растат, показвайки оживление и оптимизъм всред крайните потребители. Производствената активност в Щатите се засилва, увличайки със себе си и инфлационните процеси. Това е и причината за 10% ръст в цената на златото през последните два месеца. Жълтият метал винаги е бил спасителен пояс при инфлация. Индустриалното производство в световен мащаб е в подем. Единият индикатор са цените на цветните метали. В момента цинкът, никелът, медта, алуминият и среброто, които са жизненонеобходими суровини за индустрията, се търгуват на нива, по-високи между 7 и 17% спрямо предишните два месеца.
Краят на световната криза се вижда, но не и на тази у нас. Тук тя само продължава, но и се задълбочава. Отборът на песимистите у нас се увеличава. Населението отделя все повече пари за храна и вода, за ток и топлина. Икономиката продължава да затъва в блатото на рецесията и едва ли скоро ще се измъкне оттам. Демографският срив у нас се задълбочава, поставяйки на изпитание както НОИ, така и правителствата в страната.
На фона на икономическата неразбория, политическите неуредици идват само за да покажат, че скоро няма да изпълзим.
Банковата ни система продължава да е остров на стабилността, но докога ли!? Набраните средства от фирми и граждани трябва отново да влязат в обращение, но под формата на раздадени кредити. Кредитната дейност обаче буксува все по една причина – липса на достатъчно добри проекти. Ето защо банките ни търсят алтернативи за влагане на свободните си средства, каквито са държавните ценни книжа. Факт е, че за последните 12 месеца кредитните портфейли на банките са нараснали само с 0.9 млрд. лв., докато портфейлите от ДЦК с цели 3.6 млрд. лева.
Вътрешното търсене на държавните ни книжа остави цените им без промяна, въпреки мощните разпродажби на щатски и особено на германски книжа.
И през тази седмица доходността на деноминираната в евро емисия с падеж юли 2017 продължи да се търгува на нивата от 2.25% на годишна база.
Доходността на излизаща доларово деноминираната ни облигационна емисия с падеж през януари 2015 г. се понижи до 1.16% на годишна база спрямо 1.20% в края на предишната седмица. Тази промяна обаче е продиктувана повече от наближаващия падеж на книжата, отколкото от пазарни условия.
Доходността на вътрешните ни, емитирани в български лева, държавни ценни книжа продължава да е на относително стабилните и сравнително високи нива спрямо тези отпреди два месеца.
През изминалите дни сделките на вторичния междубанков пазар се сключиха най-вече с емисии с остатъчни падежи между 4.5 до 5.5 години. Книжата с падеж след 1.5 и 2.5 години се търсеха при доходност от съответно 1 и 1.6% на годишна база. Книжата с падеж след 4.5 и 5.5 години се договаряха на нивата от 2.4 и 2.8% годишна доходност. Облигациите с падежи след седем и десет години се търсеха при съответно 3.4% и 3.9%, но реално сключване на сделки така и не се стигна.
На 12 август Българска народна банка проведе редовен аукцион (предвиден в емисионния календар на Министерството на финансите). Чрез него бяха предложени за реализация книжа от емисия с падеж януари 2018 г. с 50 млн. лв. номинална стойност. Участие в наддаването взеха всички 13 първични дилъри на ДЦК. Подадените поръчки за участие достигнаха 84 млн. лв., осигуряващи коефициент на покритие 1.68 пъти и гарантиращи успеха на търга. Достигнатата средна продажна цена се установи на 102.65 лв. за 100 номинал. Отговарящата й доходност е 2.37% на годишна база, която е най-високата от началото на годината.
За момента официално не се знае кога ще се проведе следващият аукцион , нито от коя емисия ще се предложат книжа.
Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
