Държавата ще се бори със схемите за източване на ДДС с нов режим на облагане. Така нареченото обратно начисляване на налога цели да се пресекат измамите, особено в сектора зърнопроизводство и търговия с пшеница. Според експерти годишно около 1 млрд. лв. не влизат в държавната хазна заради данъчни злоупотреби с хранителни стоки. Колко точно ДДС постъпва в бюджета от търговия със зърно никой не се наема да каже. Обратното начисляване обаче действа в няколко европейски държави и дава добри резултати.
При стандартния режим на начисляването на ДДС доставчикът (продавачът) предоставя фактура на получателя (купувача) за цената на стоката плюс ДДС. Самата фактура служи за ползване на данъчен кредит от купувача. При обратното начисляване продавачът записва в документа единствено стойността на стоката. Във фактурата няма ред за начислено ДДС. Купувачът издава протокол за начисляване на данъка, без да го плаща и прибира документа в двата дневника – за покупките и продажбите. Ако той реши да препродаде стоката, от купувач той се превръща в продавач. По същата логика той не начислява налога и не записва стойността на данъка във фактурата. По този начин се разрушава ДДС веригата, при която с кухи фирми, ползващи данъчен кредит, се източват милиони от бюджета.
Обратното начисляване спира тогава, когато стоката премине в ново качество (преработи се).
Първият пример (пример 1) е когато зърното се изнася. Последният търговец по веригата, който експортира за дружество в чужбина, записва във фактурата ДДС при износ, но понеже ставката е нулева, налогът не се дължи и с това държавата не дължи ДДС на никого по веригата и никой от зърнопроизводителя до износителя не е плащал данъка. Това е облекчение и за двете страни.
В примера със зърнопроизводителя (пример 2) в момента, в който поредният търговец продаде на мелничаря, това е последното обратно начисляване на ДДС. Търговецът пуска фактура без ДДС и мелничарят издава протокол за начисляване на ДДС. Следващата стъпка е превръщането на пшеницата в брашно. Тук вече, променяйки естеството на първоначалната суровина, мелничарят продава брашното, като пуска фактура на хлебаря с начислено ДДС. Хлебарят има право на данъчен кредит.
nbsp;
Вестник БАНКЕРЪ помоли заместник финансовия министър Людмила Петкова да направи детайлно разяснение на новия за българската практика режим на ДДС. Тя беше така любезна да изготви специално за читателите на вестника схемите на този метод на облагане, които ние публикуваме.
