Ако се съди по старинните улици, щастливите лица на хората и шикозните бутици, Осло изглежда цветуща столица. Макар че протестиращите срещу бедността, които се събраха пред сградата на парламента на 23 август, твърдяха, че това е просто фасада.
Насрочените за 9 септември избори ще решат кой ще управлява Норвегия през следващите четири години. Те ще са четвърти поред за сегашния премиер Йенс Щолтенберг, а последните сондажи на общественото мнение показват, че той ще ги загуби. И че вероятният му наследник ще е Ерна Солберг – лидер на Консервативната партия, чиято програма акцентира върху намаление на данъците и увеличение на разходите за инфраструктура и образование вместо за разширяване на социалните функции на държавата. Интернет сайтът Pollofpolls.no публикува на 2 септември среднопретеглените резултати от 24 проучвания на общественото мнение, според които консерваторите на Солберг и съюзниците им от Партията на прогреса и от две други по-малки политически сили (на християндемократите и на либералите) ще имат 100 депутати от общо 169, като за абсолютно мнозинство са необходими 85 гласа. Докато Лейбъристката партия на премиера Щолтенберг заедно с партньорите й социалисти и левоцентристи получава 68 места.
Норвегия отчете 2.6% растеж на годишна база през второто тримесечие на 2013-а, безработицата е едва 3.4%, а излишъкът по текущата сметка почти 14% от БВП – от хубави по-хубави фундаментални показатели. Политически наблюдатели обаче подчертават, че големият проблем на Щолтенберг е, че избирателите са се уморили от него и от трипартийната му коалиция, която е на власт от 2005-а. За да увеличи популярността си Щолтенберг се предреши като шофьор на такси и каза, че по този начин искал да разбере какво мисли народът. Но бдителни опоненти разкриха, че някои от случайните пътници на премиера били наети специално за целта актьори.
Голямата новина е, че в законодателния орган на страната ще влезе Прогресивната партия – за първи път от основаването й през 1973 година. Според повечето прогнози тя дори ще е втората по големина група в предизборната коалиция на Солберг. А това ще е сериозен проблем за евентуалната бъдеща коалиция и може да предизвика опозиционен хаос. Освен агресивната си кампания срещу имигрантите Прогресивната партия иска да премахне и 4-процентния таван на изразходваните приходи от нефт – лимит, фиксиран от лейбъристите на Щолтенберг в началото на миналото десетилетие, за да се предотврати прегряване на икономиката. От друга страна, за да получи пълно мнозинство в парламента, Солберг трябва да получи подкрепата и на двете по-малки партии на християндемократите и на либералите. Само че и двете политически сили нямат желание да влизат в коалиция с Прогресивната партия, в която навремето членуваше масовият убиец Андерс Брейвик.
Проучване, публикувано миналия месец, показва, че растящият приток на средства от нефт ще позволи на бъдещата коалиция да осъществи икономическите си амбиции. Да припомним, че те отиват в държавния фонд, където вече са набрани 760 млрд. щ. долара. И в рамките на тавана от 4% за попълване на бюджетните дефицити новият кабинет ще може да намали данъчната тежест с 25 млрд. крони, да увеличава публичните разходи с 1% годишно и да качи инвестициите със 7.5% през 2015-а и 2016-а.
Лейбъристката партия предупреди, че прекалените харчове от държавния нефтен фонд ще навредят на местната икономика. В момента държавата се бори да запази конкурентната си мощ, след като разходите за заплати в производствения й сектор са почти със 70% по-високи от средните за Европейския съюз. И този дисбаланс ще продължи да расте, ако се харчат повече пари от фонда. Още повече, по сметки на правителството средствата в него ще се увеличат с около 50% до 2020-а.
По време на предизборната си кампания в Осло на 1 септември Солберг обеща на избирателите да държи под контрол държавния нефтен фонд. И каза, че партията й няма да променя фискалната политика, а по-скоро ще пренасочи паричния поток към онези области, които трябва да станат по-конкурентни, а не само към суров петрол, природен газ и корабоплаване.
