Политически наблюдатели подчертават, че германският канцлер Ангела Меркел дължи убедителната си победа на последните парламентарни избори на способността си да убеди избирателите, че ще води сигурна икономическа политика. В този аспект се прави паралел с кампанията на предшественика на Меркел от Християндемократическата партия Конрад Аденауер през 1957-а, когато той си гарантира абсолютно мнозинство с девиза Без експерименти.
Днес госпожа Меркел няма абсолютно мнозинство, въпреки че изборните резултати й отреждат нов, трети поред четиригодишен мандат. И ако успее да го изпълни докрай, ще изкара 12 години начело на Германия, надминавайки покойната вече желязна лейди Маргарет Тачър, която управлява Великобритания 11 години и половина. Освен това Меркел ще се включи в троицата велики германски канцлери Конрад Аденауер, Хелмут Кол и Хелмут Шмит, спечелили по три мандата.
Най-трудното обаче тепърва предстои, защото започва търсенето на коалиционен партньор. Коалициите са традиция за германската политическа система, защото гарантират стабилност и осигуряват мнозинство в двете камари на парламента, а християндемократите не разполагат с такова в горната камара (Бундесрата). Преговорите за съставянето им продължават между четири и шест седмици. Но в случая могат да се проточат и с месеци, поне ако се вярва на изявленията на председателя на Социалдемократическата партия (СДП) Зигмар Габриел. В интервю в Берлин в началото на седмицата той каза, че социалдемократите няма да бъдат на линия или да кандидатстват за партньорство, след като Меркел погуби досегашния си коалиционен партньор (Партията на свободните демократи). Ще припомним, че в края на първия мандат на дамата (от 2005-а до 2009-а), когато нейният Християндемократически съюз (ХДС) управляваше в коалиция със социалдемократите, СДП постигна най-слабия си резултат на парламентарни избори след Втората световна война. Същата съдба сполетя и свободните демократи, които на 22 септември не успяха да преодолеят 5-процентната бариера за участие в парламента, което се случва за първи път от 65 години насам. За това вина има и Меркел, която отхвърли молбата на партньорите си да призове част от избирателите си да дадат втория си глас за Партията на свободните демократи, при това след като по време на съвместното им управление касира предизборната им програма за намаление на данъците и се зае да прави икономии.
Малцина социалдемократи се натискат за повторение на коалицията, заяви парламентарният шеф на групата на СДП Франк-Валтер Щайнмайер. Габриел пък съобщи, че Ангела Меркел му е позвънила по телефона още в 9 ч. сутринта на 23 септември, но той не се е обадил. Двамата разговаряли два часа по-късно. Във всички случаи напредък по преговорите между първите две политически сили няма да има до 27 септември. На тази дата СДП е насрочила събрание на 200 партийни членове, за да обсъдят как да процедират с коалиционния пазарлък. Меркел, която обеща да формира стабилно правителство, ще изчака резултата от форума.
Прогнозата на международната рейтингова агенция Стандард енд Пуърс е, че преговорите ще бъдат трудни и могат да се проточат до ноември, като най-спорните въпроси ще са за данъчната политика и за пазара на труда, но не и за управлението на кризата в еврозоната.
Всъщност доста мъчнотии се очертават и по състава на евентуалното коалиционно правителство между ХДС и СДП, защото Меркел е решена да запази досегашния си финансов министър Волфганг Шойбле, ако той поиска поста, особено след като кандидатът за канцлер на социалдемократите Пеер Щайнбрюк (беше министър на финансите в първото правителство на дамата) отказа да участва в нов неин кабинет. Политически наблюдатели коментират, че СДП едва ли ще поискат финансовото министерство, което ще трябва да следи дали Германия се придържа към определения от конституцията таван на дълга и да контролира правителствените разходи. Самият Шойбле, който на 18 септември навърши 71 години, бил в добра форма, няма здравословни проблеми и е нетърпелив да изкара още четири години като финансов министър, заяви парламентарният лидер на ХДС Фолкер Койдер. Подобно решение за финансовото ведомство не е лишено от смисъл, защото от 2009-а досега Шойбле е на предната линия на борбата с кризата в еврозоната и с изваждането на Германия от рецесия.
При евентуална голяма коалиция между ХДС и СДП като най-вероятни за социалдемократите се очертават местата на заместник-канцлер и на министри на външните работи и на труда. При такава конфигурация те биха могли да изпълнят в максимален обем предизборните си ангажименти. Ако пък СДП прояви апетит към финансите, за министър могат да бъдат издигнати кандидатурите на Йорг Асмусен (който е заемал различни позиции във финансовото ведомство и в момента е член на изпълнителния борд на Европейската централна банка) или на Олаф Шолц (бивш министър на труда в първото правителство на Меркел).
Естествено, не бива да се изключва коалиция и със Зелената партия, особено след като едно от основните предизборни обещания на канцлера е да се развива енергията от възобновяеми източници за сметка на традиционната и най-вече атомната. Пък и те ще имат по-малко основания за претенции за министерски постове с резултата си от 8.4% от парламентарния вот.
Преди изборите всички участници декларираха, че няма да се коалират със съперниците си (освен естествените съюзници – социалдемократи и зелени). В момента обаче обстановката е различна и предстои преосмисляне на позициите, с изключение на твърдия ангажимент да няма никакви съюзи с Лявата партия, която е трета политическа сила със своите 8.6 процента. Затова на първо четене се очертава широка коалиция между ХДС и СДП със зелени и комунисти – в опозиция. Което в никакъв случай не вещае стабилност, ако бъдат накърнени интересите на социалдемократите и те решат да се присъединят към другите две политически сили след някоя и друга година. А този сценарий (проклятието на третия мандат) вече сме го гледали във Великобритания по времето на Тачър и на Тони Блеър.
