Сериозните критики в парламента заради неяснотите около оперативните програми за следващия програмен период – 2014-2020 г., принудиха министрите да поразвържат езиците си за плановете, които досега толкова ревниво пазеха. Пръв се престраши отговорникът за икономиката Драгомир Стойнев, който по време на специална дискусия обеща повече директна подкрепа за българския бизнес благодарение на новата оперативна програма Иновации и конкурентоспособност.
Програмата е една от малкото, чийто бюджет беше увеличен с 50 млн. евро спрямо сегашния програмен период. Така безвъзмездната европейска помощ за вторите седем години възлиза на 1.037 млрд. евро и ще отиде за технологична модернизация на предприятията, стандартизация и интернационализация на бизнеса, за ваучери за иновации, заяви Стойнев.
От думите на заместника му Юнал Тасим пък стана ясно, че банките ще са извън директната игра с европейските средства. Причината е, че кабинетът Орешарски възнамерява да върне старата практика за превес на безвъзмездната помощ над т.нар. финансов инженеринг – предоставяне на нисколихвени кредити през финансовите институции. При това положение сегашните 350 млн. евро, които бяха дадени на няколко български банки чрез инструмента Джереми, ще бъдат свити до 70-80 млн. евро. Финансовият инженеринг е неефективен и неразбираем за българския бизнес. Само наливаме пари в банковата система, където и без това има свръхликвидност, обоснова позицията си Тасим.
Безспорен факт е, че огромна част от средствата по Джереми така и си останаха неизползвани. Но е много спорно какъв ще е ефектът от връщането на предишната схема, тъй като и при нея повечето от фирмите, кандидатстващи с проект, ще трябва да осигурят необходимите средства за реализирането на идеята си и едва впоследствие финансирането ще им бъде възстановено.
Всъщност най-големият проблем е липсата на приемственост – бизнесът тъкмо се нагоди към едни условия за кандидатстване и подпомагане и правителството се сменя, а заедно с него и правилата.
От Асоциацията на индустриалния капитал посочиха и друг недъг на Иновации и конкурентоспособност. Според нейни представители даването на предимство за финансирането на творческите индустрии, туризма и електроотрасъла са трите кръпки на новата програма. Защо творческите, а не информационно-комуникационните технологии? Нелогично е да се дават с предимство безвъзмездни средства на монополисти за изграждане на интелигентни разпределителни електромрежи, отбеляза председателят на организацията Васил Велев.
От своя страна Конфедерацията на индустриалците и работодателите поиска максимално ранен старт на програмата, за да не се получи дупка между двата периода, ясен график за отварянето на мерките, навременно публикуване на насоките, които да не се изменят, и електронно кандидатстване и обработка на документите. Малка подробност е, че Иновации и конкурентоспособност все още не е защитена пред Европейската комисия.
На съвсем друга вълна е министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева. През седмицата тя изтъкна, че основен приоритет за нея ще е да се намалят различията между регионите. Ключовият инструмент за това ще е програмата Региони в растеж, която ще наследи сегашната Регионално развитие. Чрез оста за градско развитие ще се инвестират близо 840 млн. евро за енергийна ефективност, за социална, спортна и културна инфраструктура, както и за подобряване на градската среда. Терзиева увери, че повечето от проектите в тези сфери ще могат да се изпълняват от малкия и средния бизнес.
По-голямата част от сумата очевидно ще отиде за санирането на сгради. Анализът, направен при подготовката на Региони в растеж, е показал, че основният проблем при публичната инфраструктура е свързан именно с енергийната ефективност. Същото важи и за огромна част от жилищата. Политика по санирането обаче ще бъде променена. Въпреки че сега 75% от необходимите средства се предоставят от Европа, осигуряването на останалите 25% затруднява хората. Важно е да се даде възможност на гражданите да вземат по-лесно заем при ниски лихви. Възложила съм на експертите, които се занимават с въпроса, да направят точен анализ къде се спъват нещата. Имаме и други идеи, които предстои да предложим, сподели регионалният министър.
Колкото и Сергей Станишев да се подиграва с ГЕРБ с реплики от рода асфалтът не се яде, Агенция Пътна инфраструктура ще може да кандидатства по програмата Региони в растеж с проекти за рехабилитация на пътната инфраструктура за близо 170 млн. евро. Но встрани от политическата риторика тези средства ще са крайно недостатъчни. В черновата на самата оперативна програма се посочва: Особено тревожно е състоянието на третокласните пътища, които представляват 2/3 от републиканската пътна мрежа и служат за разпределение на трафика в страната, като осигуряват достъп до пътища от по-висок клас и TEN-T мрежата (бел. ред. – приоритетните за Европейския съюз трасета) . Вследствие на това по-малките и отдалечени населени места ще продължат да бъдат изолирани и това ще доведе до сериозно забавяне в използването на техния потенциал за икономически растеж. За да се реши поне частично този проблем, се очаква до дни да бъдат обявени намеренията на Министерството на регионалното развитие за ремонт на 700 км второстепенни пътища в тежко състояние. За целта ще са необходими 200 млн. лв., като новото е, че занапред дейността по ремонтите ще бъде отделена от полагането на маркировки и поставянето на знаци и мантинели. За поддръжката им ще се обявяват отделни процедури.
Голямото предизвикателство за администрацията и пътните фирми през 2014-а ще са и търговете за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа в 27-те области. Тогава изтичат сегашните договори, а новите ще са четиригодишни и ще важат от 2015-а. По думите на министър Терзиева ще бъде поставен таван на единичните цени за отделните видове работи, за да не се стига до драстични разлики за един и същ тип дейности, както е сега.
nbsp;
nbsp;
След разрешение от Брюксел България ще пренасочи голяма част от парите, които бяха предвидени за изграждането на сръбско-българската газова връзка, към проекти за технологична модернизация в предприятията, съобщи икономическият министър Драгомир Стойнев. Интерконекторът се оценяваше на 100 млн. лв., които трябваше да бъдат осигурени по програма Конкурентоспособност. Сега около 80 млн. лв. ще се насочат за покупката на нови машини. Останалите 20 млн. лв. ще останат за предпроектно проучване на връзката и за подготовка на строежа. Причината за временното му замразяване е липсата на средства от сръбска страна. Според Стойнев такова съоръжение ще има, но то ще бъде довършено през следващия програмен период. Белград обаче възлага далеч по-големи надежди на диверсификацията на газопровода Южен поток, отколкото на тръбата до България.
