Народните представители не спират да ни изненадват. Или ни късат нервите, или ни морят от смях. Сега пък временна анкетна комисия ще проучва назначенията на калинки по времето на ГЕРБ. А няма нищо за проучване, защото калинките им са на всяка крачка редом с калинките на тройната коалиция, на царя и дори на някогашните десни. Калинка до калинка – в парламента, в държавната администрация, в съдебната система, в неправителствения сектор. Въобще България трябва да бъде обозначена на еврокартата като Червено море, на което червеното почти не се вижда от черни точки.
Защо им трябваше на депутатите да се дърлят по тази безнадеждна тема? Управляващите твърдят, че при ГЕРБ партията се сляла с държавата и двете заедно сменили половината чиновници без конкурси. А от сливането се пръкнала безбройна челяд калинки, които тръгнали на кръстоносен поход. Баща им бил Бойко Борисов, който пък не само се слял с партията, а бил самата партия. Дори и нея заченал по калинков път. Роди се и максима: Калинка по калинка – вир, а сладката държавна служба – язовир.
Калинките Бойкови не падат по-долу – устати като него. Предложиха ни пикантерия – Лютви Местан назначил любовницата си за спортен министър, а Мая Манолова мъжа си – за военен. И се започна една – заместник-министри, областни управители, шефове на агенции и нататък по йерархията. В спора кой натворил повече простотии точката опита да сложи финансовият министър Петър Чобанов. Харвардският му предшественик Дянков турил за свой началник кабинет нервозна и тропаща с крак млада госпожица. Но и Чобанов беше затапен с разкритието, че сегашен заместник-министър в силово министерство събрал директорите на дирекции и им казал: Пригответе си по 50 000 лв., за да останете, защото чака опашка, готова да предложи 100 000 лева.
В най-опашкарската членка на Евросъюза да ни завиди човек на опашкарите. Има ги всякакви – едни с по 100 бона в джоба, други – с претенции. Завчера един ляв и един десен политолог си чешеха езиците в телевизионно студио по повод българската класация на Форбс. Десният (каквото и да означава у нас това)сърдит, че го няма в 50-ицата точно в разгара на протестите. Скачал бил още след 10 ноември по площадите, дочакал нови размирици, а сега го надскочили бизнесмени и политици. Наложи се човекът от Форбс да го баламосва, че ако правели Топ 100 на най-влиятелните българи, щял да е във втората 50-тица. Миналата година имало в класацията двама-трима от професията, но сега политологията станала масов спорт и титулярите се изгубили в навалицата.
В крайна сметка десният политолог прехвърли топката на левия (каквото и да означава у нас това)с репликата: Кажи нещо центристко. Но преди това опита да пренесе играта в центъра. Там били протестиращите, чието влияние изобщо не било отчетено от Форбс. Вярно, не било по правилата да включват в класацията синтезиран образ на протестиращия (подобно на незнайния войн), но без него класацията издишала. В крайна сметка стана ясно, че у нас да си по-назад в класацията е все пак поносимо. Но да си по-напред в опашката е въпрос на живот и смърт.
А разправията кой е по-напред откъм влияние си е почти като спора кой е по-напред с калинките – безнадеждна тема. Всеки иска да влияе, разчитайки на калинки около себе си – какво тук има да се спори? От политоложка гледна точка интересно е друго – колко са калинките сред протестиращите. И сред контрапротестиращите.
Но най-интересно е какво ли влага една протестираща калинка в лозунга: Повече морал в политиката? Има ли морал в секса, който държавата прави с всяка дошла на власт партия? Та нали сексът е хубаво нещо и не е морална категория. Той е въпрос на живот и смърт – докато го правиш, хич не ти е до морал. И без морал си е безкрайно хубав.
