Ако имаше класация за държавна служба с най-добри възможности да завъртиш покрай нея сладък собствен бизнес, тя със сигурност щеше да се оглавява от Центъра за промишлеността на Република България в Москва. Оказва се, че въпросният център съдейства на руски граждани за придобиването на недвижими имоти у нас, и то без принципалът му – Министерството на икономиката и енергетиката, да е наясно какво точно ще се продава, кой е собственикът му или пък по какви критерии са подбрани обектите.
На 16 октомври в специализирани руски сайтове се появи информация, че със съдействието на Службата за търговско икономически въпроси и Центъра за промишлеността на България в руската столица ще се проведе търг за
продажбата на 15 търговски и елитни жилищни имоти
nbsp;
Впоследствие тя бе тиражирана и в наши медии, като се обясняваше, че двете български институции зад граница са инициатори, а самата продажба е поверена на Российский аукционный дом – компания, учредена от руското правителство през 2009 година.
Всъщност в обявата са посочени само пет от обектите. Първият е нефтогазов терминал край Варна с площ от 7.2 хектара и начална цена от 2.4 млн. евро. За него е написано, че се намира в близост до строящия се наземен терминал на газопровода Южен поток до жп гара и до ферибота Варна – Иличовск. Изброяват се и предимствата на комплекса – гаров терминал, складове, офисна част и бензиностанция. Терминалът има изгодно разположение, позволяващо с минимални разходи да се обслужват потребителите и дистрибуторите на горива, се изтъква в допълнение.
Другата оферта е за луксозна сграда във Варна с начална цена от 650 хил. евро. Четириетажната кооперация се намира в живописния квартал Траката и от прозорците на апартаментите се открива панорамна гледка към Черно море. Жилището е изцяло мебелирано и обзаведено с битова техника, разполага с паркинги, барбекю и всякакви други удобства.
Сред атрактивните предложения са и три масива с лозя край Карлово, с обща площ 101 хектара и начална цена от 1.8 млн. евро. Като бонус се отбелязва, че бъдещият им собственик
може да получи субсидия до 2 млн. евро
nbsp;
а реколтата ще стигне за 1.2 млн. бутилки вино.
Не е за пренебрегване и теренът от 4.7 хектара в София, предназначен за застрояване, с начална цена от 2.9 млн. евро. В обявата се уточнява, че той се намира в развиващата се северна част на града, в непосредствена близост до една от главните магистрали (Хемус) и към него има подход от три страни. Разполага с ВиК и електричество, а в близост се предвижда и изграждането на газопровод.
Последната оферта е за горско стопанство на 25 км от София с далеч по-скромната цена от 200 хил. евро.
Кои са останалите десет имота, които ще се търгуват, така и не става ясно. Нито дали са на държавата, или на частни лица. Едно е сигурно – при дълбоките джобове на руснаците сегашните им собственици едва ли ще останат разочаровани от предстоящите търгове.
За да получим отговори на интересуващите ни въпроси, се обърнахме към Министерството на икономиката и енергетиката. Като принципал и на Центъра за промишлеността на България в Москва и на Службата за търговско икономически въпроси то би трябвало да е запознато със случая. От ведомството на Драгомир Стойнев обясниха, че двете подопечни структури са провели срещи с ръководството на Российский аукционный дом, което е започнало работа по свой проект – Болгария, предвиждащ открити търгове за продажба на имоти у нас. Инициативата била предизвикана от интереса на руски фирми към подобни обекти. За наша изненада обаче се оказа, че хората на Стойнев не разполагат с повече информация за имотите и ни препратиха да питаме Российский аукционный дом.
Още един ключов въпрос на БАНКЕРЪ остана без изчерпателен отговор –
кой и по какви критерии е посочил недвижимостите
nbsp;
които ще се продават в Русия? Обектите, предложени за продажба, са били изцяло подбрани благодарение на преките контакти на сътрудниците на Российский аукционный дом със собствениците на имотите или инициаторите на проектите. Информация за това може да даде руската компания, казват от министерството.
Наивно е да се смята, че връзката с потенциалните купувачи в Москва и продавачите в България е направена просто току-така – без съдействието на Центъра за промишлеността. Още повече че според наши достоверни източници през голяма част от времето си неговият директор Илиян Цонев, който е бивш кмет на Бяла – Варненско, посредничи за продажбата на недвижими имоти по българското Черноморие на богати руснаци. Брокери твърдят, че от подобни сделки може да се изкара комисиона между 5 хил. и 12 хил. евро. А когато става въпрос за луксозни имоти, сигурно и тарифата е по-висока. Но това е друга тема.
Само по себе си посредничеството при подобни продажби
противоречи на устройствения правилник на центъра
nbsp;
Там черно на бяло е записано, че той подпомага българските юридически и физически лица, производители и износители на стоки и услуги и техни обединения при реализиране на дейността им на руския пазар, като предоставя информация, съдейства за установяване на делови контакти, организира срещи, изложби, делови мисии, бизнес форуми, презентации и други мероприятия. За продажби на сгради, лозя и нефтени терминали не се споменава и дума. Но от икономическото министерство тълкуват нещата по друг начин: Центърът не е страна като посредник в евентуална бъдеща процедура или сделка за тези имоти. Той само е оказал съдействие с най-обща информация за инвестиционния климат и законите в България. Това е информационно партньорство, а фирмите, които проявяват интерес, сами влизат в делови контакти помежду си без участието на центъра.
Датата за провеждането на предстоящите търгове поне засега не е известна. Така че кои са продавачите, купувачите и посредниците, широката публика може и да ненаучи. На нея обаче малко странно й стоят тези сделки точно в разгара на препирните около мораториума, наложен от парламента, върху продажбата на българска земя на чужденци.
