През изминалите две седмици Върховният административен съд заприлича на тел. 112 за магистрати, които търсят от него спешна помощ в битката си срещу дисциплинарни наказания, наложени им от Висшия съдебен съвет. Безспорно най-атрактивните имена, които вече избуяха в публичното пространство, са на съдията Мими Петрова, която бе уволнена заради забавени дела, и на пернишкия прокурор Бисер Михайлов, който натрупа мигновена слава покрай ареста по пижама, който му спретна МВР по времето на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Но не бяха само те. А списъкът с жалби срещу дисциплинарни наказания, наложени от ВСС и насрочени за разглеждане във ВАС, е толкова дълг, че се е проточил и за догодина.
Правосъдието има проблем, не съдия Мими Петрова
Делото, с което съдията от СГС Мими Петрова обжалва уволнението си, е насрочено за 13 февруари. Тя бе наказана дисциплинарно с решение на ВСС от 31 октомври заради забавените мотиви за присъдите по около 40 дела. Петрова обаче оспорва пред ВАС дисциплинарното си наказание. Тя посочва в мотивите си, че един и същи член на висшия съвет – Васил Петров, е действал в две качества: като вносител на предложението за наказанието й и като член на дисциплинарния състав, който е решил съдбата й. А според Мими Петрова, а и не само според нея, тази практика на ВСС е порочна и неприемлива. Това е все едно прокурорът да е член на съдебния състав, който трябва да издаде присъдата по неговия обвинителен акт, обясняват простичко юристи.
Междувременно ВАС вече отхвърли искането й тя да остане на работното си място до произнасянето на съда, за да си довърши делата и да не се налага те да бъдат преразпределяни на нови съдии и да започват отначало. Още повече че за част от тях това би означавало в някакъв момент те да бъдат и прекратени поради изтекла давност за наказателно преследване срещу извършителите на престъпленията.
ВАС отказа на Мими Петрова, защото законът е предвидил да се спре изпълнението на такова решение на ВСС само в случай, че изпълнението му преди да приключи обжалването би довело до труднопоправими вреди за самата съдийка, но не и за правосъдието въобще.Това се случва всеки път, когато действащ наказателен съдия бъде уволнен дисциплинарно, без да може да си довърши делата или да си напише мотивите към тях. Но тези вреди според Закона за съдебната власт са бели кахъри. А съдът е длъжен да спазва този норматив.
Прокурор от Перник невинен, но с дисциплинарно наказание
Пак през седмицата стана ясно, че тричленен състав на ВАС е потвърдил и отстраняването от длъжност на прокурора Бисер Михайлов. Заместник-шефът на прокуратурата в Перник бе зрелищно арестуван по пижама на 9 септември 2010 г. по сигнал на съпругата на пернишкия бизнесмен Калин Леков. Тя обвини Михайлов, че е заплашвал нея и децата й, защото му дължала пари, взети назаем. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов – винаги услужлив към медиите, когато става дума за скандали в съдебната система, веднага поясни, че става дума за сума от 30 000 лв., дадена от прокурора срещу лихва.
След кратък престой в ареста прокурорът бе освободен срещу гаранция от 5000 лв. и отстранен от поста на заместник-шеф на пернишката Окръжна прокуратура. Впоследствие, през декември 2012 г., наказателното преследване срещу него бе прекратено. След това Михайлов сам поиска от ВСС да възобнови дисциплинарната проверка, която беше спряна до приключването на наказателното производство срещу него. Но след този рискован ход, през май тази година, въпреки прекратеното наказателно производство срещу прокурора, ВСС го отстрани от поста. А впоследствие това решение бе потвърдено и от ВАС.
Интересни са мотивите на съдия Николай Гунчев, с които той потвърди наказанието на Михайлов. За съда укоримостта в неговото поведение произтича от неприемливата за обществото недопустима ситуация прокурор, който е и заместник на административен ръководител на Окръжна прокуратура в Перник, да дава парични заеми срещу лихва. И да заплашва съпругата на лицето, което не му е върнало заетата парична сума, вместо да потърси правата си по установения гражданскоправен ред чрез съда. Според съдиите с поведението си прокурорът категорично е накърнил престижа на съдебната власт.
Още двама с наказания за уронената чест на Темида
Списъкът на магистратите, подложени на дисциплинарни проверки, по които се произнесе ВАС само тази седмица, може да бъде продължен с още две имена: на съдията от Смолян Володя Янков – съдът потвърди неговото наказание порицание. Пострадалият при катастрофа съдия Володя Янков отказал да уважи полицейския дрегер, както и да даде кръвна проба. Впоследствие обяснил, че е получил травма на ребрата, която му попречила да духа в апарата. А отказът на кръвната проба обяснил с шок – изпаднал в такова физическо и психическо състояние, в което не можел да разсъждава логично. Висшият съдебен съвет обаче възприел поведението му като нарушение на етичния кодекс на магистратите и като накърняване на престижа на съдебната власт. Но законът третира отказа на всеки водач да бъде тестван за алкохол като нарушение, тъй като то води до съмнение за прикриване на употребата на алкохол. Извършено е от действащ магистрат, който има задължението да се въздържа от всякакви действия, накърняващи достойнството на съдебната власт, мотивира се съдът.
Петчленен състав на ВАС потвърди отстраняването от прокурорския пост и на Илиан Георгиев от Военноокръжната прокуратура в София. Той бе отстранен от ВСС през януари заради висящи наказателни производства, образувани срещу него в Пловдив и Сливен. Едното от тях е особено любопитно – става дума за обвинение в набеждаване на колеги. Според прокуратурата Георгиев е набедил прокурори пред бившия главен обвинител Борис Велчев, че са извършвали престъпления.
