Всеобхватни, дълбоки и ускорени реформи, по-голяма ангажираност на властите (особено на съдебната)за постигане на устойчив и необратим процес, който да направи излишен механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия. Това заръча Брюксел в последния си мониторингов доклад за България от юли миналата година, обобщил петгодишната игра на котка и мишка след приемането на страната ни в европейското семейство. Констатирано беше, че сме въвели голяма част от правилните инструменти, но в следващия етап трябва и да започнем да ги използваме. Именно затова на България й беше даден гратисен период до края на 2013 г., в който да не бъде тормозена с междинни доклади.
Изразено беше и очакването България да работи по тези въпроси „по същия начин, както другите държави членки“. И беше пояснено, че от нея не се изисква да достигне по-високи стандарти, отколкото съществуващите в другите държави членки, а само съпоставими с техните. Беше цитирано и проучване на Евробарометър, според което над 90% от българите смятат корупцията, организираната престъпност и съдебната система за ключов проблем за страната си. В навечерието на предстоящия нов доклад, с който ще ни честитят идващата година установяваме, че времето сякаш е спряло. Достатъчно ще е еврокомисарите просто да пипнат някои технически детайли и да заключат, че всъщност нищо не се е променило.
Препоръките
1. Реформа на съдебната система
– Да се обнови съставът на Висшия съдебен съвет с мандат да проведе реформа из основи.
Сега съветът е с изцяло нов състав, но мандат за реформа из основи никой не му е давал, а и той не го е искал. Във всеки удобен случай новите му членове се измъкват с номера на старите – реформата на съдебната система не била тяхна работа и те нямали инструменти да я извършат. Ако законодателят приемел някакви регламенти, това си е негова работа, но в работата на магистратите съветът не може да се меси.
– Да се изготви и изпълни средносрочна стратегия за човешките ресурси в съдебната система, която да се основава на анализ на нуждите и натовареността, с промените в структурата на съдилищата, назначенията и обученията.
След безкрайни приказки за анализи на натовареността тепърва ще се прави методика за пределно ясни неща: в едни съдилища и прокуратури работата е повече, в други е по-малко, в трети почти не работят. Предложеното неотдавна закриване на две военни съдилища и на две военни прокуратури е всъщност фарс, защото вместо да връщат пари за това, че не са работили, магистратите и администрацията в тях просто ще бъдат преназначени в гражданските съдебни структури. Причината – по закон магистратите са несменяеми, а по правило сред съдебните чиновници всеки е човек на някого. Пословичното бездействие на Националната следствена служба, срещу което не се прави нищо, е знаков пример за празнотата на модните термини „нова съдебна карта“ и „нова съдебна география“.
– Новият главен прокурор да получи мандат да проведе реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти.
Препоръката за получаване на мандат в тази насока е поначало безпредметна, защото главният прокурор има достатъчно правомощия да сложи ред в държавното обвинение. Колкото до реформата, тя е засега предимно на книга. Изготвен беше план за действие, основан на функционален и процесуален анализ. Първият трябваше да покаже слабостите в организацията и структурата, вторият – причините за провалите в корупционните дела. От прокуратурата твърдят, че изпълнението на плана е започнало от началото на септември и върви от горе на долу. Отделите във Върховната касационна прокуратура ще стават от 11 на шест, понеже от 95 висши прокурори близо половината били началници. Някои – само на себе си. Всички обаче остават по местата си, макар и с нова табелка. Задачата всеки долустоящ прокурор да може да разчита на методическа помощ и да е обект на контрол „отгоре“, за да не бъде сам в усилията си, когато трябва да решава някое тежко дело, е просто удивително формулирана – да се чуди човек как са работили досега тези хора?! Ще се правят мобилни разследващи екипи, за които обаче няма пари, и звено за разследване на магистрати съвместно с ДАНС. То щяло обаче да работи на принципа на „затворената кутия“, за да бъдат щадени разследваните магистрати и публичният образ на съдебната власт.
– Да се завърши работата по новия Наказателен кодекс и да се пристъпи към неговото прилагане.
Никой вече не знае какво става с проекта за нов НК. Още преди година тогавашният правосъден министър Диана Ковачева произведе новината, че два от най-обемните и най-спорни законодателни проекта – за нов Наказателен и за нов Административнонаказателен кодекс, били „почти или напълно готови за обществено обсъждане“. И оттогава никой вече не говори за тази готовност. Основни постановки в проекта за нов НК предизвикаха неодобрение и недоумение, а промените се оказаха далеч по-незначителни от първоначалната заявка.
– Да се гарантира откритото участие на всички значими неправителствени и професионални организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.
Това формално стана факт със създаването на граждански съвет към ВСС. Но членовете му не спират да се оплакват, че висшият орган на съдебната власт не се съобразява с тях. А кадровиците смятат, че нито са длъжни да го правят, нито е редно някой да им се меси в работата.
2. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт.
– Работата на Инспектората да се съсредоточи върху етиката и ефикасността на съдебната система. Да се установи единна и ефективна система за разпределяне на случаен принцип на съдебните дела, която да се използва повсеместно в страната.
Първата част на задачата е всъщност неизпълнима, защото етиката и ефективността на съдебната система се съдържат в решаването на делата. А инспекторатът старателно избягва да се намесва в тях, позовавайки се на липсата на правомощия. Случайният принцип на разпределение се нарушава без проблем, когато някое дело трябва да бъде решено по неслучаен начин. ВСС пък каза, че пари за въвеждане на нова електронна система за разпределение няма. Сегашната си била добра – без обаче да е ясно кой я разработва и поддържа и кой го контролира.
– Да се гарантира, че изборът на главен прокурор е пример за прозрачен и състезателен процес, основан на критерии за професионална етика и ефективност.
Изборът на Сотир Цацаров стана при конкуренцията между трима кандидати, но все пак остана усещането, че е предизвестен. Другите двама участници – Галина Тонева и Борислав Сарафов, не бяха никак разочаровани от загубата, а заявилият желание да се кандидатира бивш шеф на следствието Бойко Найденов даде да се разбере, че за това трябва здраво рамо.
– Прозрачността, обективността и професионалната етика да се превърнат в главни приоритети при атестирането, повишаването, назначаването и вземането на дисциплинарни решения по отношение на магистратите.
Прозрачността е мъглива, както винаги – атестациите са формални и произвеждат отличници на кило, повишенията стават задкулисно, назначават се свои хора с нагласени конкурси чрез командироване или първоначално като съдебни помощници. Дисциплинарните решения показват двойни и дори тройни стандарти при наказания на магистратите – за сходни по тежест нарушения някои минават много по-тънко от други, а трети изобщо отървават санкцията. Но и в малкото случаи на наложени сериозни наказания съдът ги отменя.
3. Ефикасност на съдебния процес
– Да се изготви стратегия за намаляване на случаите, при които закъснява публикуването на мотивите към съдебните решения и да се анализират начините за справяне с проблема.
Цяла такава стратегия да е написана не сме чули. А огласените фрапиращи случаи на съдии, които бавят мотиви с месеци и с години така и не бяха последвани от изхвърляне (окончателно)на магистрат от системата. Известна дисциплина по отношение на срока бе постигната, но пък той е поначало само инструктивен и няма пречка да бъде разтеглен според делото.
– Да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел да се избегне изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред.
Само преди десетина дни правосъдното министерство представи шокиращи данни по повод осъден окончателно на доживотен затвор убиец. Според изнесеното в близо една четвърт от тези случаи осъдените изчезват, преди присъдата им да бъде приведена в изпълнение.
– Да се приеме стратегия за повишаване на последователността при правоприлагането, включително и дейна стратегия на Върховния касационен съд за установяване на въпроси, по които има разногласия, и постановяване на решения по тях.
Въпреки дейността си по приемане на тълкувателни решения ВКС продължава да произвежда новини, в които решенията на един негов състав са точно обратните на други състави. Съдът е обаче последователен в това масово да не допуска за разглеждане дела по новия Граждански процесуален кодекс, което в много случаи е абсолютно противозаконен отказ от правосъдие.
4. Борба с организираната престъпност
– Да се гарантира, че членовете на новата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество се назначават въз основа на тяхната професионална етика, както и че другите институции, и най-вече прокуратурата, напълно съдействат за работата на комисията; да се гарантира също бързото вземане на решения от Върховния касационен съд, за да запази нейния авторитет.
Преди по-малко от месец стана ясно, че зачестява спирането на делата за гражданска конфискация, защото се очаква тълкувателно решение на ВКС, което да каже трябва ли незаконното имущество да има връзка с извършеното от притежателя му престъпление, за да бъде отнето. Питането направи омбудсманът поради разнопосочната практика на съда. А законът е ясен и съдебните състави, които решават, че такава връзка трябва да има, го погазват грубо. Интересно колко време ще отнеме на ВКС да изтълкува очевадното. Колкото до професионалната етика на членовете на комисията, с нея са наясно само тесен кръг посветени и покровители. Няма данни и за това дали прокуратурата уведомява комисията за всички случаи на повдигнати обвинения съгласно закона.
– Да се извърши независим анализ на провалилите се дела, като се анализират слабостите както в следствието, така и в прокуратурата, в това число и защитата на свидетелите, икономическият и финансовият анализ, събирането на доказателства от полицията и сътрудничеството между съдебната и изпълнителната власт.
Тези слабости бяха анализирани още от предишния състав на ВСС и са отдавна ясни. И съдът, и прокуратурата обаче продължават да се оправдават с всевъзможни финтове – най-вече че причините били обективни.
– Въз основа на този анализ да се премахнат недостатъците в структурата, управлението, персонала, обученията, сътрудничеството и професионалните практики.
Няма какво да се каже, освен че ако в тези насоки е предприето нещо, то не личи в резултатите.
5. Борба с корупцията
– Да се използва натрупаният опит от минали случаи, за да се подобри работата на полицията, прокуратурата и съдилищата.
При натрупани планини от криминален опит и безкрайно реформиране полицията, прокуратурата и съдилищата държат трайно България на върха в криминалните класации.
– Да се направи независима оценка на въздействието на българската национална стратегия за противодействие на корупцията. Да се повери на една-единствена институция задачата да координира борбата с корупцията.
Опасяваме се, че ефектът от изобилните антикорупционни стратегии у нас е нулев, а пишман борците с корупцията стават все повече – БОРКОР, комисии за отнемане на незаконно имущество и за разкриване конфликт на интереси, специализирани съд и прокуратура, парламентарни комисии и т. н.
– Да се измени Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси така, че да могат ефективно да се налагат наказания, които имат възпиращо действие. Да се преразгледа системата за деклариране и проверка на имущество, като тя бъде превърната в ефективно средство за установяване на незаконно обогатяване.
След скандала с „Червеното тефтерче“, в който стана ясно, че комисията за конфликт на интереси е работила на чисто корупционни принципи, този месец се появиха два проекта за промени в закона – един на депутати от БСП и един на правосъдното министерство. Освен някои спорни от конституционна и правно-техническа гледна точка предложения и двете предвиждат рязко намаляване на глобите за неподадени декларации.
