След месеци на догадки и слухове кога точно щатската централна банка ще започне да изтегля от пазара паричните стимули за щатското стопанство, този момент настъпи. На редовното заседание на паричния комитет на Федералния резерв на 17 и 18 декември банковите стратези взеха решение да намалят месечните покупки на облигации от досегашните 85 млрд. на 75 млрд. щ. долара. Същевременно те ще оставят базовата лихва на близките до 0% стойности за по-продължителен период от време, докато безработицата отстъпи под 6.5% и особено ако очакваната инфлация се задържи по-ниска от определения от Федералния резерв 2-процентен годишен таван.
Напълно закономерно котировките на акциите скочиха и изпратиха борсовите индекси до най-високите нива в историята на търговията им. S&P 500 приключи борсовата си сесия на 18 декември на рекордните1810.65 пункта, DJIA – на 16 167.97, а NASDAQ- на 4070.064 пункта. Зелените пари също поскъпнаха и добавиха грубо един цент спрямо еврото: от около 1.3770 щ. долара за едно евро преди новината за промяната – на 1.3670.
На пресконференцията след края на последната за тази година официална среща на паричния банков комитет председателят на Федералния резерв Бен Бърнанке заяви, че „отчитайки натрупания напредък и по-добрите перспективи на трудовия пазар, комитетът е решил да понижи скромно месечната скорост, с която попълва баланса си с ценни книжа“.
От януари 2014-а щатските централни банкери ще купуват всеки месец държавни ценни книжа за 40 млрд. щ. долара плюс ипотечни облигации за 35 млрд. долара. И ако поредицата от добри новини за фундаменталните икономически показатели на САЩ продължи, на всяко съвещание на паричните стратези ще се прави редукция на покупките на активи. Според последната оценка на Федералния резерв до края на 2014-а безработицата в страната ще падне до 6.3%, през четвъртото тримесечие на 2015-а ще се движи между 5.8 и 6.1%, а в края на 2016-а ще е в диапазона 5.4-5.9 процента. Според 12 от общо 17 членове на паричния банков комитет първото повишение на основната лихва на Щатите ще бъде през 2015-а.
Засега щатските икономически показатели вдъхват оптимизъм. Продажбите на дребно са се увеличили най-значително за последните пет месеца през ноември. Индустриалният продукт пък отчете най-мощния си ръст за последната година.
Сериозен подем е регистриран и на жилищния пазар, откъдето преди пет години тръгна световната финансова криза. Цените на жилищата са се повишили с 13.3% годишно през септември, сочи индексът на S&P/Case-Shiller. Новите жилищни строежи са скочили с 22.7% през ноември и са достигнали най-големия си брой от февруари 2008-а досега. Разрешителните за строеж, които са белег за бъдещата активност в сектора, се задържат в близост до най-високото си равнище за последните пет години. Расте и оптимизмът на строителите – индексът, който следи нагласите им, се е повишил до 58 пункта през декември. Всички стойности над 50 означават, че повечето анкетирани бизнесмени от бранша определят пазарните условия като добри. Именно ниските лихви на Федералния резерв стимулираха домакинствата да купуват жилища или да рефинансират съществуващите ипотечни заеми и по този начин „подгряха“ подема на жилищния пазар.
Бърнанке, чийто мандат изтича на 31 декември 2014-а, организира най-агресивната в 100-годишната история на щатската централна банка парична политика за стимулиране на националното стопанство и разшири правомощията на институцията. Балансът на Федералния резерв е набъбнал до 3.99 трлн. щ. долара към 11 декември срещу 2.82 трлн. долара през септември 2012-а, когато започна третият рунд от покупки на облигации. За сравнение, през август 2007-а активите на институцията са били в размер на 869 млрд. долара. Базовата щатска лихва пък е близка до нула от декември 2008-а досега.
Банковият баланс на Фед е в размер на 22% от щатската икономика и надхвърля БВП на Германия. Той е достатъчен за покриването на всички разходи на федералното правителство на САЩ за повече от година. Въпреки колосалните числа Федералният резерв „изостава“ от други големи централни банки. По данни на Haver Analytics от Ню Йорк тази стойност за еврозоната е 24%, а за Япония – около 44 процента.
