Световните финансови пазари като че ли хванаха посоката, но ние все още я търсим.
Отдавна беше ясно, че Фед ще започне да притваря кранчето на ликвидните улеснения, но не се знаеше кога ще се случи това. Въпреки това цените на държавните щатски книжа постоянно се понижаваха, т.е. доходността им се повишаваше. Между другото това е трайната тенденция както за щатските бондове, така и за немските бундове. Очакванията са тя да продължава да се повишава и през цялата следваща 2014 година. Тези дни слуховете станаха реалност и първата стъпка към намаляването на авоарите на пазара вече е факт. Това доведе до масови разпродажби на държавни книжа и щатски, и на германски, та дори и японските. Истерията сякаш обхвана целия свят. Но нас такива новини не ни стряскат. Цените на българските книжа още търсят посоката си. Така например доходността на еврооблигационната ни емисия с падеж юли 2017 г. се понижи, макар и с малко, и вече се търгува при 1.77% годишна доходност вместо при 1.85%, на колкото се договаряше в края на предишната седмица. Всъщност и цената й се повиши с малко, добавяйки едва 6 цента и вече е 108.42 евро за 100 номинал. Затвърди се трайната тенденция за понижаване на доходността по тази емисия.
Доходността на доларово деноминираната ни глобална емисия с падеж през януари 2015 г. пък хвана другата посока и се повиши. Тя вече се договаря при 0.81% годишна доходност, което е с 5 базисни пункта по-високо от предишната седмица. Тя е в долари, но все пак е българска, а и падежът й наближава с всеки изминат ден.
Доходността на вътрешните ни емисии като че ли вече достигна някакъв краен долен предел и в момента се чуди дали пък да не хване посока на повишаване.
Доходността на 10-годишната емисия се е заковала на 3.5% годишна възвръщаемост вече четвърта седмица, а се понижи до това ниво от 3.8%, на колкото се договаряше почти през цялото изминало лято. Очакванията ми са скоро отново да станем свидетели на по-висока доходност по тази книга. Седемгодишните ни книжа пък гравитират около 3.15% годишна доходност. Вече втори месец пък петгодишните ни ДЦК обикалят около нивото 2.3% годишна възвръщаемост, но докога ли!?
Важен индикатор за вторичната търговия с български държавни книжа са резултатите от провежданите от Българската народна банка аукциони. В началото на изминалата седмица се проведе последният за тази година търг, чрез който Министерството на финансите пласира допълнителни 50 млн. лв. номинална стойност от емисия с падеж юли 2023 година. Коефициентът на покритие едва достигна 1.61 пъти, което е важен индикатор за охлаждането на инвеститорските страсти към роден държавен дълг с такава срочност. Средната продажна цена се установи на 103.78 лв. за 100 номинал, осигурявайки 3.53% годишна възвръщаемост на инвестициите. Тя е с един базисен пункт по-висока спрямо достигнатата на предишния, проведен преди месец търг за продажбата на количества от същата емисия и е важно потвърждение на изложеното дотук, че се наблюдават сигнали за обръщане на есенната тенденция за намаляване на доходността на книжата. Това означава, че през следващата календарна година най-вероятно ще станем свидетели на по висока възвръщаемост по българските книжа.
Месец декември винаги е бил изпитание за банките откъм управлението на ликвидността предвид големите колебания на входящите и изходящите парични потоци. През изминалата седмица например банките получиха 800 млн. лв. от бюджета, предназначени за техни клиенти, с които хазната се разплаща, след като седмица по-рано близо 900 млн. лв. пък бяха иззети от банковата ни система. Това беше сумата на нетните преводи към единната бюджетна сметка за издължаване на месечните вноски печалба, ДДС и акцизи. Банките ни са в отлична ликвидност и фактът, че средната стойност на ЛЕОНИЯ продължава да отстоява позиции на 0.02%, идва само да покаже, че банковата ни система спокойно може да поеме такива колебания на паричните потоци.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
