В бюджетната сфера през 2013-а се случиха две важни събития, които кардинално прекроиха приходно-разходната рамка на хазната. Първото бе емитираният през февруари от правителството на ГЕРБ извънреден облигационен заем от 800 млн. лв., с който бяха платени земеделските субсидии. Второто бе актуализацията на държавния бюджет през юли, която до голяма степен бе наложена и заради въпросната облигационна емисия.
Тези две събития всъщност са производни на неумението на ексминистър Дянков да планира правилно паричните потоци в бюджета. Под натиска на премиера (близо година по-рано) той бе сложил подписа си под споразумението със земеделските производители държавата да им плати държавните субсидии през февруари – два месеца по-рано от обичайния краен срок (през април). Този ход донякъде бе съобразен с предстоящите парламентарни избори, но бе в пълен разрез с разумното управление на бюджетните средства. Заради това плащане фискалният резерв се срина до 3 млрд. лв. и за да го попълни, МФ емитира въпросната шестмесечна облигационна емисия за 800 млн. лева.
Независимо че земеделският дълг на Дянков бе успешно платен, вече при новото правителство на Пламен Орешарски той бе една от причините за актуализацията на бюджета през юли. Това ясно личи в мотивите на финансовия министър Петър Чобанов към проекта за актуализацията на държавния бюджет. В тях се казва, че „емитирането извънредно на шестмесечни ДЦК на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв. през февруари 2013 г. изчерпва одобрения лимит за новоемитиран през 2013-а дълг, който е 2 млрд. лева“. Затова, според Чобанов, този лимит трябва да бъде увеличен с 1 млрд. лева. При дебатите по актуализацията на бюджета той подчерта, че увеличеният лимит по никакъв начин няма да повлияе върху максималния размер на държавния дълг към края на годината от 14.6 млрд. лева.
Актуализацията бе приета от Народното събрание, но пък точно тогава се случи друг прецедент. За пръв път от двадесет години насам президентът на Република България наложи вето върху промените в Закона в бюджета нетолкова с финансови, колкото с чисто политически мотиви. Преди ветото на Росен Плевнелиев върху бюджетната актуализация, такова бе налагал президентът Жельо Желев. Но причините тогава бяха съвсем различни: преходните и заключителните разпоредби на бюджета от 1996-а накърняваха конституционното право на неприкосновеност на частната собственост. А Плевнелиев се запъна, защото уж измененията на основния финансов закон на държавата не давали достатъчно прозрачност как ще се харчат парите на хазната. Протестът му бе, че, видите ли, предвидените в закона допълнителни разходи от близо половин милиард лева не са „разхвърляни“ по бюджетите на отделните министерства и ведомства, а ще се разпределят с постановления на Министерския съвет. По-късно се разбра, че по същия начин са разпределяни парите и от правителството на ГЕРБ, и то точно когато Плевнелиев бе министър на регионалното развитие в него.
Така, със своето вето, Плевнелиев създаде опасен прецедент – президентът да възпрепятства финансовата политика на изпълнителната власт и да се опитва да я замества със своя. Разбира се, ветото не мина и актуализацията бе приета при второто й гласуване в Народното събрание. Но прецедентът е налице и той може да има много тежки последствия върху държавността в България през следващите години.
Между тези две събития имаше и още един интересен случай засягащ финансовата система. За пръв път от двадесет години насам заради необходимостта да се състави служебно правителство, което да управлява страната между оставката на кабинета на Бойко Борисов и съставянето на нов кабинет след провеждането на парламентарни избори, подуправител на БНБ излезе в отпуск, за да стане служебен финансов министър. Става дума за ръководителя на управление „Емисионно“ Калин Христов. Той пое ведомството от Симеон Дянков и успя да управлява държавните финанси без сътресения през бурния политически период между оставката на кабинета на Борисов и парламентарните избори. Но заради принципността и последователността в своите решения успя да си спечели някои силни врагове.
След приключването на мандата на служебния кабинет Калин Христов се върна там, където му е мястото – на подуправителския пост в БНБ. И се зарече никога повече, по никакъв повод, да не влиза в изпълнителната власт и в политиката въобще.
