Нормализиране на дълговите пазари – с това се отличава 2013 година. Очаквано, доходностите на основните книжа поеха нагоре под влияние както на наслоените очаквания за следкризисен ръст, така и на спекулациите, че основните централни банки ще намалят т. нар. вливане на ликвидност. Като цяло най-голям ефект върху суверенните ценни книжа имаха нетолкова позитивните новини за световните икономики, колкото очакванията на икономистите как ще реагират основните централни банкери към променящата се обстановка.
Ролята на движеща сила за почти всички процеси на пазарите на държавен дълг поеха САЩ. Политиката на нулеви лихвени равнища и на постоянно вливане на ликвидност даде явно отражение върху най-голямата световна икономика, за която фокусът се премести от „възстановяване“ към „растеж“. Широкият измерител на цените на акциите – индексът SP500, нарасна с над 29% за годината, достигайки рекордни нива. При така създалата се ситуация вниманието на инвеститорите се насочи изцяло към Фед. Въпросът бе не „дали“, а „кога“ ще бъде ограничена програмата по вливане на ликвидност. Ниската инфлация задържа решението почти през цялата година, докато на последната си среща бордът на институцията, донякъде неочаквано, обяви, че Фед ще изкупува ценни книжа с номинал от 75 млрд. щ. долара вместо дотогавашните 85 милиарда. И така търсената възвръщаемост при книжата с десетгодишен матуритет отбеляза годишен ръст от 123.2 базисни точки – до психологически ключовите 3% в края на 2013 година.
В Европа признаците за ръст не бяха толкова видими, а периферните на еврозоната страни продължиха да изпитват проблеми, поне в първата част на годината. В крайна сметка икономическият позитивизъм в глобален мащаб доведе до две събития. Първото бе, че страните от ядрото на еврозоната запазиха хилавия си растеж, но с подобрени очаквания. Това нормално доведе до рекордни нива немския капиталов индекс DAX. В така очерталата се картина доходността на бундовете и на останалите основни европейски ДЦК поеха нагоре. При книжата с десетгодишен матуритет доходността достигна 1.948%, нараствайки с 63.2 базисни точки през годината, докато при сходните френски книжа доходността се покачи с 57.3 базисни точки – до 2.57 процента. Страната, която изненада анализаторите определено бе Великобритания – икономическият растеж там, комбиниран с ниската инфлация, която повлия да бъде продължена програмата по вливане на ликвидност на Острова, доведоха джилтовете до най-губещите позиции между книжата на развитите държави. В крайна сметка доходността по британските ДЦК отбеляза годишен ръст от 124.2 базисни точки – до 3.07% в десетгодишния матуритет.
Положителна бе годината и за книжата на страните от периферията на еврозоната. Без кой знае какви реформи или признаци за излизане от икономическата летаргия техните книжа бяха подсилени от търсенето на по-високи доходности от инвеститорите, което действаше в синхрон със заявената подкрепа от ЕЦБ при възникнали затруднения. Испанските десетгодишни книжа приключиха годината на нива от 4.228%, с годишен спад от 103.7 базисни точки, докато при италианските понижението се равняваше на 28.1 базисни точки – до 4.216% (ограничен спад, продиктуван от политическите проблеми на Ботуша).
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов
брокер, Инвестбанк АД
