Ако се вярва на прогнозите на социологическите агенции, най-трудните месеци за правителството на Пламен Орешарски ще са януари и февруари. Логично – тогава идват високите сметки за отопление, а джобовете след новогодишните празници са изпразнени. Ето защо управляващите от БСП и ДПС ще трябва да са особено внимателни в икономическата си политика, за да не предизвикат някоя искра. Първите предпазни мерки вече бяха предприети с намаляването на цената на тока от 1 януари, но тепърва в парламента ще се гледат редица закони, засягащи сериозни финансови интереси.
Най-важни, без съмнение, ще са промените в Закона за обществените поръчки, които предстои да се гледат на второ четене в пленарната зала. По принцип текстовете, подготвени от вицепремиера Даниела Бобева, трябва да решат четири основни проблема, натрупани през годините – непрозрачността, липсата на конкуренция, неплащането на подизпълнителите и тромавите процедури при провеждането на търгове. Но
народните избраници се опъват
като магарета на мост. И как иначе? Та нали именно чрез посочения норматив през последните пет-шест години бяха раздадени над 35 млрд. лева. Затова никой в парламента не е склонен на сериозни изменения в статуквото и се очаква споровете около деликатните текстове, затварящи вратичките за разпределението на публичните средства, да бъдат наистина ожесточени.
Впрочем, нанесените от партийците корекции в законопроекта са толкова много, че влизането му в сила бе отложено за февруари тази година. Но няма да е чудно, ако има и допълнително забавяне в нечия угода. Показателно е признанието на самата Бобева пред „БАНКЕРЪ“, че след представянето на проекта не е дошло нито едно предложение за повече прозрачност или за повече обществен контрол. „Законът е прекалено хубав, за да бъде приет в този му вид, и тези, които досега са раздавали милиардите по обществените поръчки, не искат нещо да се промени“, пределно ясна е тя.
На Даниела Бобева се падна да прокара и още един
много деликатен норматив
за който отсега можем да се обзаложим, че ще нажежи страстите в Народното събрание. Той ще засегне държавните предприятия, които формират около 10% от брутния вътрешен продукт на страната и осигуряват работа на още толкова от работещите у нас. Статистиката показва, че в България има 249 търговски дружества с над 50% държавно участие. Нетната им печалба за деветмесечието на 2013-а е била 220 млн. лв. (без в сметките да е включен Българският енергиен холдинг). В същото време тези фирми имат задължения за над 9 млрд. лв., като около 5 млрд. лв. от тях са краткосрочни. Което, както и да го гледаме, противоречи на всякаква икономическа логика.
„През последните 15 години мащабните процеси на приватизация бяха акцент за обществения интерес. Сега, когато нашата икономика е работеща и пазарна, а обектите за приватизация намаляват съществено, е време да видим как работят държавните дружества и дали те се управляват добре“, отбеляза преди време Бобева, според която един от проблемите е институционалната рамка за управлението на споменатите компании.
Вече е съставена работна група, която да реши висящия въпрос чрез създаването на специален закон. Насоките, по които се работи, са няколко – обществен контрол върху дейността на държавните предприятия, назначаване на мениджъри в бордовете
не по партийни квоти, а според качествата
им, превенция на свръхзадлъжнялостта. „Целта е да направим държавните фирми не само подкрепящ инструмент за увеличаване на бюджетните приходи, а и източник на икономически растеж“, обясни вицепремиерът по икономическото развитие. По думите му доста държави в Европейския съюз са използвали препоръки за управлението на държавните фирми, подготвени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и вече са ги включили в националното си законодателство. Само че у нас тези фирми трябва да се подчиняват на пазарните принципи на управление, но в същото време имат социални и политически функции. Достатъчно е да си припомним летните вълнения около неизплатените заплати във ВМЗ Сопот, които изпотиха кабинета на Орешарски в първите дни на неговото управление, или пък продължаващото напрежение в „Мини Марица -изток“. С две думи – в държавните предприятия работят стотици и дори хиляди хора и заедно с техните семейства са сериозен актив по време на протести или избори. Ето защо уреждането на дейността им в закон няма да мине спокойно и гладко.
Даниела Бобева ще се занимава с още един ключов закон – за уреждане на
отношенията при публично-частното партньорство
По него се работеше още при управлението на ГЕРБ и след пренаписването му из основи в парламента той бе приет през лятото на 2012-а. Но така и не заработи реално. Една от най-съществените промени бе свързана с обхвата на взаимодействието между бизнеса и държавата. Решено бе например концесия да не може да се прилага за пристанища, летища, гари, пътни съоръжения и др. обекти на транспортната инфраструктура. От списъка бяха извадени и производството, преносът и разпределението на електрическа и топлинна енергия, събирането, транспортирането и третирането на отпадъци, както и напояването. Точно ограничаването на полето на действие обаче се оказа основният недостатък. „Сегашният закон забранява партньорството в областта на инфраструктурата, затова ще трябва да се пише нов“, отсече Даниела Бобева в отчета си преди празниците. Вече е готова и специална стратегия за публично-частното партньорство, която предстои да бъде гласувана съвсем скоро от депутатите.
За второ четене в Народното събрание чака и законопроектът за ограничаване на изменението на климата. В него е разписан по-гъвкав вариант за вземане на решения при разпределението на парите от продажбата на квоти за емисии парникови газове. Текстовете позволяват на правителството чрез постановление да насочва тези приходи към приоритетни за съответния период дейности в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Предвижда се още средствата от продадените парникови газове да постъпват по набирателни сметки, което няма да има пряко въздействие върху държавния бюджет. Така кабинетът ще разполага с един
много сериозен финансов ресурс
и споровете в случая ще са по-скоро с опозицията в лицето на ГЕРБ.
Тепърва ще видим каква ще е съдбата и на подготвените от червения депутат Явор Куюмджиев и група негови колеги корекции в Закона за енергетиката, минали засега само през ресорната комисия в парламента. Вносителите твърдят, че проектът ще увеличи правата на битовите потребители, но той предизвиква и немалко въпросителни. Сред най-спорните идеи е захранването с ток или газ да спира само ако клиентът не е платил повече от две месечни фактури или задълженията са повече от половин минимална работна заплата. Освен това абонатът може да не плати, докато тече проверката, ако сметката му е с 50 на сто по-висока от средната за предишните шест месеца. На практика тези поправки могат да предизвикат обратен ефект – да увеличат злоупотребите и да натоварят коректните потребители.
Много дискусионно е и предложението да не се плаща при повторно пускане на тока, като разходите остават за сметка на енергийната компания. Каквито и да са тези харчове, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще ги включи в цената на електроенергията и пак изрядните клиенти ще са потърпевши.
За тази година са предвидени изменения и в Закона за подземните богатства, за да се създаде по-голям контрол при концесиите и надпревара между повече участници. Промени ще има и в норматива за защита на конкуренцията. Целта на управляващите е да изпълнят предизборното си
обещание за борба с монополите
Намеренията са да се въведат и нови текстове, които да дадат възможност за извънсъдебно разрешаване на споровете между компаниите, вместо дългите и скъпи съдебни дела, които се водят сега. Предвиждат се и мерки срещу нелоялните търговски практики. Законопроектът е в процес на разработване, като ще продължи обсъждането му с браншовите организации,търговските вериги, представители на търговците на дребно и всички други заинтересовани. Тези два норматива също са доста деликатни и ако предварителните закани бъдат изпълнени, със сигурност някои от големите компании ще бъдат „настъпени“.
Казано накратко, парламентът ще бистри закони за милиони, от което ще проличи и кой от депутатите с кого и за какво ще играе през 2014-а. А може пък и да стане и чудо и националните интереси да застанат над личните?
