Дора Янкова е родена на 1 юли 1960 г. в село Момчиловци (Смолянско). Завършва „География“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Право“ във Варненския технически университет. Има следдипломна квалификация по „Финансово-счетоводна и правна дейност на фирмите“ и „Публична администрация“ в УНСС.
Янкова е политик от БСП, народен представител в 38-ото и 39-ото Народно събрание. В два последователни мандата след това е кмет на Смолян от листата на БСП.
Депутат в 42-ото Народно събрание, заместник-председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, член на Изпълнителното бюро на БСП.
Г-жо Янкова, защо в бюджета за 2014 г. държавата премери с различен аршин парите за общините и за другите институции?
– Всъщност ние проявихме голямо разбиране към общините. Защото в крайна сметка властите – законодателна, изпълнителна, местна, трябва да си партнират. За общинската администрация – за образование, социална политика и култура, т.е. за делегираните от държавата дейности, предвидихме средствата да бъдат дадени на 100 процента. Всички останали, като министерствата например, ще усвояват 95% от планираните суми. Така ще се формира един буфер от 5% за решаването на евентуални проблеми с бюджета.
Отчетохме, че през последните четири години общините имаха огромни проблеми, че заради лошата икономическа среда не можеха да реализират продажби на свои активи. Отделно от това инициативата им да генерират европейски средства винаги изисква допълнителни пари.
Има ли днес рецепта, по която хората в България могат да се задържат и да работят там, където са семействата и домовете им?
– Има. Това означава бизнесът да бъде мобилизиран и да се развива, като си сътрудничи с властите. За да спечели местните избори преди две години, ГЕРБ обясняваше на хората, че, видите ли, общините са виновни за поминъка, за икономическата криза, за липсата на работни места. Това сложи „в ъгъла“ много хора, тъй като се правеше пиар чрез еврофондовете. И докато Дянков осчетоводяваше малката постна пица, кметовете реално бяха оставени да се справят сами.
Рецептата сега е местната общност да мотивира посоката, в която да се върви, като преди това се анализира ресурсът, с който разполага даден регион. Полагат се всички усилия за решаване на проблемите. Прави се местна, в това число и държавна подкрепа, и се реализират добри политики. Това липсваше досега и ние се стремим да го променим. Независимо дали избирателят е дал гласа си за „синя“, или за „червена“ местна власт.
БСП носи мандата, премиерът Пламен Орешарски води държавата, волята е заедно да работим за рестарт на икономиката в полза на хората.
И обещавате, че няма да делите кметовете на наши и ваши?
– Не ни е в кройката. Други слагаха разделителните линии. И виждате, че разделението не е за добро – за климата в страната, за отношенията между гражданите. Затова моят призив е за повече добронамереност и доверие.
Ваша е идеята за промени в Закона за туризма. Какви по-точно ще са те и каква е крайната цел?
– В комисията по регионално развитие имах възможността да се запозная с проблемите в зимните и черноморските ни курорти. Така реално си дадох сметка, че има много празноти. Особено в закона за туризма в частта „Планини“. Трябва да се изясни статутът на пистите, режимите по тяхното стопанисване да станат по-леки. Необходими са регламенти и равнопоставеност на играчите, независимо от това дали са големи или по-малки.
А с какъв вид туризъм държавата ни може да е най-печеливша?
– Страната ни, както се казва, е целуната от Бога за туризъм. Тя трябва да бъде представена в многообразието на дестинациите – здравния, културния, социалния, масовия, планинския, морския и екотуризма. Това е въпрос на подход, с който властите да извеждат играчите на терен. Силни сме и през четирите сезона и не бива да ги делим.
Защо твърдите, че Законът за горите създава проблеми на туризма?
– Това безспорно са два важни и силно развити стопански отрасъла в България. Но не трябва по никакъв начин, охранявайки гората, да пречим на достъпа до нея. Ще ви дам само един малък пример. В Закона за горите има една лобистка поправка. Според нея тези, които са добили концесия за дивечовъдно стопанство, имат право да оградят дадената площ. За да може, видите ли, популацията на диви прасета или на определен тип дивеч, за който те се грижат и са получили от държавата правомощие за това, да не излиза от кръга, който обитават. В същото време се срещаме със следния проблем: наши жени от Смолян отиват в такъв заграден район да си наберат ягоди. За да могат от подлесието на гората през лятото да си направят поминък. Със скромни доходи – от гъби, малини и т. н. Излиза обаче горският или концесионерът и започва да ги глобява. Така им ограничава достъпа до природата, до гората, която е на всички нас.
Затова смятам, че огражденията трябва да отпаднат.
Как виждате развитието на регионите?
– Европейските средства трябва да са подчинени преди всичко на определена политика, така че да дават ефект, който води до социално и икономическо развитие. Даден предприемач например прави някъде училище, друг – социален дом, трети – градинка. Но това не носи добавена стойност.
Стратегиите на регионите трябва да се планират със самото споразумение между България и Европейския съюз (ЕС). Необходимо е да наредим приоритетите си от долу на горе. Да се седне и да се каже: ето, това е възможният ресурс. Той като рамка е почти договорен. Но европейските средства трябва да се разпределят принципно и премислено. А не всеки да бъде солов играч, да се насочват пари към определена фирма, която е с малко работни места.
Премиерът Пламен Орешарски заяви пред „БАНКЕРЪ“, че правителството ще стимулира големите бизнес проекти. Не е тайна обаче, че инвеститорите у нас не са много. Как ще ги привлечем?
– Мисля, че в България има добра бизнес среда – като данъци и административни регулации. 2013 година приключи с коректно отношение на държавата към бизнеса. ДДС-то се върна, разплатиха се старите сметки и задължения. Това означава, че когато правителството може да гарантира „меко кацане“ и адаптиране на инвеститорите, има предвидим климат, те ще го оценят.
Убедена съм, че чрез големите проекти – „Южен поток“, АЕЦ „Козлодуй“, надявам се впоследствие и „Белене“, „Химко“ Враца и други – държавата ще даде гаранции на инвеститорите.
Обаче немалка част са предпазливи поради нестабилната политическа ситуация у нас. Как би могъл да се коригира този факт, при положение че ГЕРБ подготвят трети вот на недоверие – за провал в европейската политика?
– По отношение на европейската политика ние сме в ехото на онова, което са заложили ГЕРБ. През 2013 г. приключи първият планов период, 2014-а ще се изпълняват договорените проекти. Така че, ако ще правим вот на недоверие, то е за тяхната работа. Би могло ГЕРБ да търсят трибуна да обяснят дейността си, свързана с еврофондовете. Така го разбирам. Защото в крайна сметка какъв е ангажиментът на правителството в момента? Да направи подобрение по споразумението за 2014-2020 година. Да го подпише и да му даде старт. Помните, че имаше споразумение, внесено от Томислав Дончев, върнаха го. По подобряването му работи служебният кабинет. Сега правителството на Орешарски направи широк публичен дебат, в диалог е с Европейската комисия и споразумението е пред финал.
Какви са Вашите критики към предишните управляващи за пътищата и ВИК сектора?
– Държавата трябва да се развива хармонично и устойчиво. Да, вярно е, че магистралите са големите артерии. Но не можеш за сметка на тези кръвоносни съдове да спукаш многото други към тялото, защото това означава да парализираш живия организъм. По отношение на третокласните и четвъртокласните пътища ние сме с години назад. Което пък означава много средства занапред. Затова приветствам публично инвестиционния фонд, който правителството предложи и парламентът подкрепи. За да могат частично да бъдат изравнени различията.
А за ВИК сектора големият проблем е, че ГЕРБ не искаше да прилагат закона. През цялото време задържаше своето решение каква концепция да има България за водния сектор. Защото това е огромен ресурс. А модернизирането на държавата започва първо от подземната инфраструктура. За да можеш след това да надграждаш. Или със свои, или със средства на Евросъюза, или с публично-частни партньорства.
А какво мислите за протестите, за напрежението в обществото?
– Приемам протести, които имат кауза, дефинират въпроси, по които двете страни разговарят. Мисля, че дори в протестната среда много по-отговорно се работеше. Защото това те дисциплинира и постоянно си готов да бъдеш изцяло отговорен, прозрачен и публичен.
Психически беше по-сложно. Да се работи и да се осмисля всичко, да се гласува, срещи с избиратели и т. н.
Не е ли притеснителен фактът, че за да минат важни закони през пленарната зала, са нужни гласове от „Атака“, чийто имидж тази седмица буквално се срина?
– „Атака“ е българска партия. Избирателите са я изпратили в парламента. Част от обществото ни мисли така. За себе си не мога да неглижирам тези гласоподаватели. Затова внимателно чувам какво казва и „Атака“.
В края на 2013-а стана ясно, че Румен Йончев, депутат от левицата, ще бъде говорител на „България без цензура“, но няма да напуска парламентарната ви група. Има ли развитие по случая?
– Г-н Йончев е народен представител от „Коалиция за България“ и е член на БЗНС. Той е част от партньорите ни. Лично аз разбрах за това негово решение от медиите. Не е споделял това в парламентарната група. Надявам се, че на първото ни заседание идната сряда ще ни информира какви са били мотивите му.
Той вече каза, че се различавате идеологически. Освен това, ако стане независим, оставате с един депутат по-малко, което е притеснително, имайки предвид критичния кворум.
– Не мога да гадая. Земеделците са били винаги близко до лявото. По-скоро г-н Йончев нещо го дърпа към центъра. Но нека го чуем.
Считате ли, че предстои такова роене в парламента, че да се стигне до създаване на група на независимите?
– Нямам представа. Зависи как се чувстват групите. Аз съм партиен човек, нося моята отговорност, на моя избирателен район, на БСП. Но в крайна сметка от Чърчил досега четем за политическото номадство. Така че в политиката всичко е възможно.
Извън важния евровот кои са приоритетите пред държавата за 2014 г. и кои биха могли да бъдат рисковете?
– Повече загриженост и социални политики на базата на рестарт и подкрепа на икономиката. Повече държавност, доверие между нас хората, подкрепа на всеки човек, за да не изпада зад борда. Образование, иновации и безспорно повече здравеопазване. Естествено, необходими са дух и култура. Що се отнася до рисковете, не ми се иска да има форсмажорни ситуации, защото съм преживяла наводнения и знам колко е тежко. Другото е въпрос на политическа воля.
