Кой каквото ще да говори, но е малко странно като министър в експертен кабинет, едва на 37 години, роден в Триполи, с диплома по икономиката от френската Сорбона Драгомир Стойнев да звучи и да действа като по-убеден социалист от всички останали в БСП. Със завиден ентусиазъм той се хвърля да брани каузите на правителството, защитава докрай всяко свое решение, дори когато то е очевадно грешно и за малко повече от седем месеца успя да си навлече гнева и на чужди, и на свои.
Най-пресният пример е с негативната перспектива за страната, поставена от Standard& Poor’s в края на 2013-а. Това така подпали Стойнев, че той неведнъж, а дваж заклейми остро рейтинговата агенция, внушаваща политически послания, което било много опасно. После бодро притури, че вече сме тръгнали по пътя на икономическия растеж. „Промишленото производство на България на годишна база се увеличи с 4.1% – такъв ръст ние не помним от години. Моята амбиция е не да растем с 1.8%, а да растем по-бързо от богатите европейски държави, за да може да ги догоним“, сложи с лекота розовите очила министърът на икономиката.
Сигурно, за да даде допълнително ускорение на спринта ни към светлото европейско бъдеще, той се зае да одържавява частното машиностроително дружество „Ремотекс“ в Раднево, което се занимава с ремонтите на техниката от мините и ТЕЦ-овете в Източномаришкия басейн. „В процес на преговори сме за закупуване на фирмата, но на този етап собствениците искат много висока цена. Ще има работа и производството ще бъде модернизирано“, обеща Стойнев. Вярно, става въпрос за 600 работници, които десет месеца не са получавали заплатите си, но веднага се набива на очи избирателният подход. Интересно, защо министърът не си мръдна пръста, когато преди три седмици регистрираната в Холандия „Екселвия Интернешънъл Холдингс“, собственик на завода за производство на електроди в Ихтиман, преустанови дейността му, изнесе оборудването в Унгария и уволни над 200 души? При това се говори, че компанията е била без задължения към местните власти или кредитори и с осигурени поръчки до 2015 година.
Защо Стойнев не хвърли един „държавен“ поглед и към Търговище, където в края на март ще бъдат съкратени 420 работници от завода за производство на батерии на фирма „Енерсис“? Ами казусът с „Бургаски корабостроителници“? Или както се казва в онзи известен български филм: „Кучета и котки може, а прасета не може!“
Независимо че тръгна с голяма кошница и в енергетиката, опитите на младия министър да сложи ред в тази сфера също претърпяха неуспех.
„Един от големите специалисти дойде и ми каза още в първите дни от мандата ми: Г-н Стойнев, в момента сте в положението на човек, който се разхожда със запалка в стая пълна с барут. Разбира се, сравнението е силно, но актуалната картина в енергетиката е изключително усложнена – омагьосан кръг на огромна вътрешна задлъжнялост по веригата ресурси – производители – НЕК, дисбаланси производство – потребление, силно ограничен износ заради таксите „пренос“ и „достъп“…
„…За мен лично този модел трябва да бъде променен. Аз имам воля да го променя, защото съм положил клетва да служа в интерес на българското общество. Трябва да седнем на масата с всички тези производители и да се разберем какво правим отсега нататък. Или всички правят компромис, или системата се срива и всички губят. Въпрос на избор. Но така или иначе ние не можем да продължаваме по тези цени, защото хората не могат да си позволят тази скъпа енергия…“, тръбеше Драгомир Стойнев в началото на изявите си като пръв енергетик на републиката. Уви, впоследствие избра съвсем различен път и силом наложи възгледите на държавата – на едни запали фитила, а на други заложи бомба със закъснител.
Без никакъв дебат и с удобното съдействие на парламентарната патерица „Атака“ производителите на енергия от слънце и вятър бяха набързо натоварени с 20% такса върху приходите. Вместо обаче очакваните 150 млн. лв. приходи да се налеят в почти фалиралата Национална електрическа компания Стойнев смутолеви, че те ще се използват за подпомагане на енергийно бедните домакинства. За държавната електрокомпания бе изсмукан от пръстите някакъв спасителен вариант и отново без почти никакво обсъждане от 1 януари цената на тока бе намалена за сметка на електроразпределителните дружества, топлофикациите, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Варна“ и „Електроенергийния системен оператор“. Както се казва – на печелившия честито, а на останалите – не губете кураж. По-неприятното е, че който и потребител да питате, ще ви отговори, че реално не усеща намалението на сметката си за електроенергия. Но в цялата тази суматоха си отиде един наистина способен председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Всъщност честите кадрови експерименти в държавните енергийни фирми най-добре показват, че Драгомир Стойнев още не е уцелил подходящата вакса. Едни и същи хора се завъртат в бордовете буквално за дни, след което кротко поемат към следващата си длъжност. Върхът бе назначението на видинския данъчен шеф Шишман Чаушев, когото дори охраната в „Булгаргаз“ не можа да запомни като изпълнителен директор и скоропостижно бе трансфериран към Електроенергийния системен оператор.
„Когато има работещ екип, хора, които си разбират от работата, няма нищо лошо да им се сменят местата“, оправда кадровите си кадрили икономическият министър. Но ако следваме неговата логика, излиза, че сегашният кабинет управлява малко на куц крак, след като Стойнев все още отговаря за икономическото, а не за социалното министерство например.
Донякъде логично, големите грешки дойдоха с големите проекти. Виновен или не, Стойнев е човекът, който ще поеме отговорността, че без търг или конкурс реакторът на „Уестингхауз“ бе предопределен като най-подходящ за седми блок в АЕЦ „Козлодуй“. В едно свое изказване самият той спомена, че са щели да го критикуват, ако е избрал руска технология. После изтърси нещо твърде несериозно – че конкурсът щял да доведе до сключване на дългосрочен договор за изкупуване на електроенергия за следващите 60 плюс още 20 години. Със сигурност обаче никой нямаше и копче да му каже ако бе възложил на една работна група в министерството да седне и да направи задание, в което да се напише, че България търси 1000- или 1200-мегаватов блок за „Козлодуй“, че водещ критерий за избор ще е сигурността и държавата се ангажира да изкупува, да речем 30% от енергията, а останалата ще се продава на свободен принцип. Пък тогава да видим кой какво ще предложи. Така щеше да е спазена и действащата енергийна стратегия, в която черно на бяло пише, че е необходимо държавите членки да гарантират сигурността на доставките чрез въвеждане и организиране на търгове за изграждане на нови мощности. Само че министърът пропусна момента да покаже едно наистина ново мислене, подхождащо на френски възпитаник. Сега съмненията и обвиненията тепърва ще наливат вода в мелницата на критиците на „Уестингхауз“. Румен Овчаров вече определи случилото се като „геополитически слугинаж или корпоративни интереси, а може би и двете…“Другият червен Румен – Петков, също бе категоричен, че процедурите за избор на технология и изпълнител на седми блок в АЕЦ „Козлодуй“ са нарушени по безогледен начин и обеща да потърси политическа отговорност от виновника.
И с „Южен поток“ нещата не се получиха, както трябва. При подписването на споразумението за изграждането на българския участък в началото на ноември 2013-а Стойнев уж ни убеждаваше, че проектът ще се изпълнява и функционира в съответствие с приложимото българско законодателство, т.е. и според европейското, което ние сме транспонирали. Но само броени дни по-късно Брюксел оповести, че всички двустранни договори за изграждането на тръбата нарушават европейското право и е необходимо да бъдат предоговорени. След дни на конфузно мълчание енергийното ведомство все пак се обади: „На преговорите, водени от отделните държави членки на ЕС с руската страна, би следвало да се окаже необходимото съдействие от страна на ЕК. В този смисъл България би приветствала по-активен диалог с Русия по този важен енергиен проект с голямо икономическо и социално значение.“
При визитата си в Брюксел за връчване на писмото, даващо мандат за преговорите, министърът успя някак си да се размине с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Което даде основания на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов злобно да подхвърли: „Драгомир Стойнев се е превърнал в пощальон. Когато отидеш да занесеш само пълномощно и слезе секретарката да го вземе, след това по европейски казват, че им се разминали графиците.“
По всичко личи, че Стойнев сега се учи да министерства, в което няма нищо изненадващо – та кой се е родил министър. Лошото е, че това прави и екипът около него, събран да го съветва как да взема най-правилните решения.
