Още преди да са влезли в сила промените в Закона за обществените поръчки, подготвени от кабинета „Орешарски“, е ясно, че ще трябва да се пишат нови правила за публичните търгове. Причината е, че на 15 януари Европейският парламент одобри директива, която регламентира изключително деликатната тема за харченето на държавните пари. Документът се подготвя още от 2011-а и трябва да осигури по-лесен достъп на малките и средните фирми в наддаването при обществени поръчки, както и да въведе по-строги разпоредби за участието на подизпълнители.
Новото законодателство на практика преразглежда сегашните правила на ЕС за обществените поръчки. За пръв път се установяват
общи стандарти за договорите
чрез въвеждане на нови критерии за възлагане, които поставят по-силен акцент върху опазването на околната среда, социалните аспекти и иновациите. „Новите правила изпращат силно послание към гражданите, които имат право да видят дали обществените пари са ефективно използвани“, заяви докладчикът за обществените поръчки Марк Тарабела.
Една от основните реформи в директивата е свързана с
намаляване на бюрокрацията
Сега повечето фирми, особено малките и средните, изтъкват като най-голям проблем административните затруднения, произтичащи от необходимостта да представят значителен брой сертификати или други документи, свързани с критериите за изключване и подбор. За да се избегне това, се предвижда въвеждането на стандартен „Европейски единен документ за обществени поръчки“, в който ще се декларират всички данни за съответната фирма. А оригиналните документи, доказващи информацията, ще се изискват само от спечелилия кандидат.
Новите правила ще насърчат и
разделянето на поръчките
по обособени позиции, за да се улесни участието на по-малките фирми. „Подобно разделение би могло да се направи въз основа на количествени параметри, като размерът на отделните поръчки се приведе в по-голямо съответствие с капацитета на малките и средните предприятия, или въз основа на качествени параметри – съобразно съответния сектор и област на специализация, като съдържанието на отделните позиции се обвърже по-тясно със специализираните сектори на дейност на фирмите“, пише в мотивите към директивата.
В случай че възлагащият орган реши, че не е целесъобразно поръчката да се разделя на обособени позиции, ще трябва да посочи основните съображения в индивидуалния доклад или в документацията за търга.
Сега у нас често се прави точно обратното и различни дейности по изпълнението на даден проект се обединяват в една голяма обществена поръчка. От една страна, това пести време и усилия, но от друга, победителите винаги са едни и същи, а качеството на изпълнението е спорно поради обективната невъзможност една и съща компания сама да подготви качествен проект и след това да го реализира заедно с всички съпътстващи дейности.
Европейската директива въвежда и
нови критерии за „икономически най-изгодна оферта“
Очаква се така да бъде поставен по-силен акцент върху качеството, екологичните съображения, социалните аспекти или иновациите. „Новите критерии ще сложат край на диктатурата на най-ниската цена и ще превърнат качеството в основен въпрос“, поясни Тарабела.
В тази сфера българската практика досега също е изцяло противоположна. В желанието си с малко средства да постигнат големи резултати през последните пет-шест години управниците ни подписаха стотици договори на нереално ниски цени. Повечето от тях впоследствие се наложи да бъдат анексирани (само че на тъмно), а някои от построените обекти или закупени стоки се оказваха с толкова лошо качество, че трябваше да се провеждат нови процедури.
Занапред компаниите, които не прилагат трудовото законодателство на ЕС, ще бъдат изключени от търговете. До обществените поръчки няма да се допускат и дружества, които са участвали в престъпна организация, изпиране на пари или финансиране на терористична дейност, или са били признати за виновни в корупция или измама във вреда на финансовите интереси на общността.
„Неплащането на данъци или на социалноосигурителни вноски също трябва да води до задължително изключване. Държавите членки обаче следва да могат да предвиждат дерогация в това отношение при изключителни обстоятелства, когато първостепенни съображения от общ интерес правят възлагането на поръчката крайно необходимо. Такъв например е случаят, когато спешно необходими ваксини или аварийно-спасително оборудване могат да бъдат закупени единствено от икономически оператор, за когото при други обстоятелства би се прилагало някое от задължителните съображения за изключване“, обясняват още евроекспертите.
Брюксел ще се опита да прекъсне и една изключително популярна у нас схема за
скрито възлагане на обществени поръчки
Става дума за т.нар. договаряне без предварително публикуване на обявление, при което няма реална надпревара между кандидатите, а възложителят еднолично решава на кого да предостави поръчката. Занапред това ще може да става само при изключителни обстоятелства, предизвикани от събития, които нито могат да бъдат предвидени, нито се дължат на възлагащия орган. Или когато поначало е ясно, че публикуването на обявление няма да доведе до по-голяма конкуренция или до по-добри резултати от поръчката, защото обективно съществува само един икономически оператор, който може да я изпълни.
Интересна е и констатацията на евроекспертите, че разпоредбите за защита на поверителната информация по никакъв начин не пречат за публично оповестяване на неповерителните части от сключените договори и всичките им последващи изменения. В това отношение обаче България може да изпревари ЕС, тъй като в предложения за гласуване на второ четене проектозакон за изменение на Закона за обществените поръчки е записано, че договорите трябва да се публикуват на интернет страниците на възложителите. Разбира се, този текст може да бъде отменен в последния момент от народните ни избраници, които открито възнегодуваха срещу него.
Европейската директива въвежда и изцяло
нова процедура за насърчаване
на иновативните решения в областта на обществените поръчки. Т. нар. партньорство за иновациище позволи на публичните органи да обявят търг за решаване на конкретен проблем, без да предопределят техническото решение. По този начин се дава възможност на изпълнителя и възложителя да излязат заедно с иновативни предложения.
Новите правила ще влязат в сила 20 дни след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз. След тази дата държавите членки ще разполагат с 24 месеца, за да приложат разпоредбите в националното законодателство.
