След краткото затишие по празниците кризата в Украйна отново е сред водещите теми. Смъртта на най-малко трима опозиционни активисти шокира протестиращите. На фона на ескалиращите сблъсъци се засилват опасенията от нови кръвопролития. На карта е заложено бъдещето на тази страна, разкъсвана между Русия и Европа и разгневена от корупцията в правителството на президента Виктор Янукович. Протестите в Украйна вече не са просто за европейското бъдеще на бившата съветска република. Мнозинството от демонстрантите се надяват за справедливо, честно и демократично общество, макар и да свързват наивно тази надежда с една идеализирана Европа.
Има немалко съмнения, че режимът на Янукович е корумпиран и работи за интересите на най-богатите в една държава с изключително голямо неравенство. Особено важно е да се отчете и дълбокото разделение между украинците. Подкрепата за протестите е концентрирана плътно в западните и централните региони, докато изтокът и югът в голямата си част не ги одобряват. Неблагоприятната тенденция в протестното движение е инфилтрирането в него на крайната десница, която много медии и либерални демонстранти предпочитат да не забелязват.
Няколко хиляди души участват в сблъсъците, но отвъд двата централни площада и няколко съседни квартала всекидневният живот в Киев върви в обичайното си русло. А и каква може да е алтернативата на безсмислени митинги без реални действия и не по-малко безсмисленото насилие? Не могат да се възлагат особени надежди на започналите преговори между управляващи и опозиция, в които се вижда само слаб опит за успокояване на демонстрантите. Проведените подобни срещи вече бяха обявени за „диалог между глухи“. Решение трудно може да се чака и отвън. Евросъюзът и Вашингтон заплашват със санкции украинските власти, а Москва критикува чуждестранната намеса във вътрешните работи на Киев и подчертава, че „екстремистката“ опозиция нарушава конституцията.
На 16 януари Върховната рада гласува нови репресивни закони, които вече влязоха в сила. Според протестиращите президентът Янукович прави завой към авторитаризъм. Властта обвинява опозицията, опозицията – властта, а столичани с ужас се чудят как ще приключат бойните действия в градския център, довели до първите жертви. Още не се знае какви куршуми са били използвани, нито кой е стрелял. Милицията няма официална заповед, затова пък кабинетът спешно разреши на правоохранителите употребата на аерозолни, светошумови и димни гранати, както и на водни оръдия. Последните вече бяха използвани, макар и неофициално. Всъщност, много по-важно е, че една цивилизована, европейска, богата на ресурси държава е заплашена от гражданска война. Истинската опасност са разцеплението и катастрофата.
