Разпределението ще трае само „миг“
Разпределението на парите от Фонда за растеж може да стане светкавично. В това са убедени редица кметове. Те довериха на „БАНКЕРЪ“, че всъщност нови проекти едва ли ще се пишат. Времето за създаването им може да се окаже фатално и парите да свършат. Да, може да се кандидатства и с проектна идея, но това също е времеви риск, коментираха те.
Причината да се бърза е свързана с това, че много готови проекти чакат финансиране. По европейската програма за развитие на селските райони „висящи“ били 500 проекта за около 300 млн. евро. Други проекти за около 150 млн. лв. за пътища очакват финансиране по програмата за регионално развитие. И в двата случая причината за несбъдването им е, че еврогрантовете отдавна са свършили.
Голяма част от тези проекти били в абсолютно готов вид и можело веднага да бъдат подадени. Абсолютно резонно правителството приканило общините да започват да подават документи. Първото заседание на Междуведомствения съвет ще бъде насрочено до дни, казаха от пресслужбата на Министерския съвет.
Местната власт ще получи 350 млн. лв., а централната – 150 млн. лв., от новата инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“, обяви министърът на финансите Петър Чобанов. Това бяха първите му думи, след като в средата на януари беше прието постановление за изпълнението на държавния бюджет през 2014-а. Както е известно, в него за първи път има заделени 500 млн. лв. за публично-инвестиционна програма, насочена към развитие на регионите у нас.
Общините обаче не се зарадваха на тази дълго чакана от тях категоричност. От самото начало те искаха разпределение 70 към 30 в тяхна полза, което и стана. На фона на тържествуващата справедливост обаче те се проявиха като неблагодарници. Защо?
Настроенията обобщи специално за „БАНКЕРЪ“ Емил Савов, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. На първо място той изрази безпокойство към това безспорно добро намерение на правителството. Защо министърът „пуска“ информацията устно, а в постановлението няма и дума за подобно или каквото и да било друго разпределение на парите между централната и местната власт, попита не без основание той. Безспорно добрата визия на министъра можело лесно да бъде потъпкана от бесен политически пазарлък при разпределението.
Пътят за кандидатстване на общинските проекти сякаш нарочно беше оставен да е по-дълъг от този на министерствата, въпреки нашите настоявания, сподели друго опасение Савов. Министерствата пращат проектите си в Министерството на финансите, което ги пресява и внася одобрените в Министерския съвет. Когато община изготви проект обаче, той отива в ръцете на областния управител, който решава дали да го прати в Междуведомствения съвет, откъдето, ако излезе с ратификация „да“, влиза в Министерския съвет за утвърждаване.
Никой не е обърнал внимание на настояванията на местната власт областният управител да извършва само „оценка на допустимост“. Става дума за елементарен контрол за това дали документацията е пълна според изискванията на апликационната форма. Савов смята, че това е работа за един ден. В другия случай при „ратификацията“ областният може да мотае проекти по негово усмотрение просто докато парите във фонда свършат.
Областните управители ще координират целия процес по представяне на практика на инвестиционния фонд, начините за подготовка на самите проекти и кандидатстването им, пише в постановлението. Те ще имат ангажимента в най-кратки срокове да организират срещи по места с кметовете на общините и да им съдействат при попълването на проектните им предложения в специална апликационна форма. Областните управители ще трябва да получават информация за реализирането на проектите, да я обобщават и подават към финансовото министерство. Те ще имат само координационни функции и няма да имат право да отхвърлят проектите.
Савов е убеден, че този статут на областния управител го прави излишно звено по веригата, което може само да забави и изкриви процеса, вместо да помогне с нещо. И понеже областният управител е назначен от правителството или в най-лошия случай е оставен на поста си по причина търпимост, предполага се, че типично по български, той ще се стреми да слага прът в колелетата на проектите от „опозиционните“ общини.
В Междуведомствения съвет пък наред с ключовите министри има само един представител на общините, от чийто глас на практика нищо не зависи. Получава се така, че кабинетът слага първа цедка чрез областните управители, а след това и втора – през Междуведомствения съвет. Хора на министрите и самите министри ще осъществяват пропускателния режим за общинските проекти, при положение че те самите са заинтересовани министерствата им да грабнат по-голям пай от фонда. Не е ли това конфликт на интереси и нарушаване на идеята за равен старт за всички проекти?
„Парите от инвестиционния фонд няма да бъдат разпределяни според политическата принадлежност на кметовете и местните власти не бива да се притесняват за това“, увери финансовият министър, сякаш предусещайки потенциалните съмнения.
Иначе на хартия мотивацията на фонда е желязна. Целта е със средствата да се постигне икономически растеж, да се повиши конкурентоспособността на икономиката, да се облагородят регионите и да се създадат условия за нови работни места. За финансиране от инвестиционния фонд могат да кандидатстват публични администрации на централно и местно ново, като по-големите проекти могат да бъдат за период от над една година. В този случай обаче те трябва да бъдат разделени на няколко фази, така че плащането да става в края на всяка година. Общинските проекти ще могат да получават финансиране до 15 млн. лв. за година, а централните – до 30 млн. лева.
Секторите, в които общините и министерствата ще могат да кандидатстват за финансиране, са околната среда, социална, културна и транспортна инфраструктура. При програмите на ведомствата приоритетни ще са тези с регионална насоченост, така че да се преодолеят големите различия между отделните региони в страната. Споменатите в началото 350 млн. лв. ще бъдат насочени към малките населени места. Чобанов дори увери, че малките общини ще бъдат равнопоставени при кандидатстването за средства от инвестиционния фонд. Обмисля се обаче вариантът все пак да се дадат по-големи привилегии на общините от Северозападна България, които са решили да участват с проекти. „Тази част на страната има най-голяма нужда от подкрепа“, призна финансовият министър. Това обаче не означава, че големите градове и столицата няма да могат да кандидатстват със свои проекти. Просто този път ресурсът няма да бъде съсредоточен предимно в София, категоричен е министърът.
Критериите, на които проектите трябва да отговарят, са 11, като един от най-важните е проектът, който ще се финансира, да доведе до увеличаване на заетостта в малките населени места.
Засега не се предвижда малките общини да получават експертна помощ за изготвянето на своите проекти. По думите му апликационната форма за попълване на проектното предложение е доста улеснена, а и губернаторите ще имат ангажимента да подпомагат този процес. Той допълни, че очаква изпълнението на първите проекти да започне в средата на годината, така че до края на 2014-а заложеният ресурс да бъде усвоен.
Очаква се до месец да бъдат приети инвестиционни програми на министерствата. Те ще трябва да отговарят на същите условия като общините, като финансовият министър ще преценява кои ведомства да имат достъп до финансиране по инвестиционния фонд. „За да се избегне съмнението за конфликт на интереси, финансовото министерство няма да участва в програмата“, категоричен е Чобанов.
Рестарт на Съвета по децентрализация
Приета е пътна карта на възстановения Съвет по децентрализация, която задава план за действие и времеви график за тази година. До есента може да имаме структурата, функциите и ресурсите, които ще бъдат обект на обсъждане със Сдружението на общините, за да можем да направим поредната стъпка към децентрализацията от следващия финансов период, т.е. от следващата година. Това каза преди дни министър-председателят Пламен Орешарски.
„Най-вероятно най-актуалната тема, която ще бъде обсъждана, е преотстъпване на ресурси и функции към местните власти. Под каква форма – предстои да решим – дали ще бъде преотстъпване на част от някой централен данък, или ще продължим по пътя, по който досега е работено – чрез делегирани дейности, финансирани от централния бюджет“, посочи премиерът.
