С поредния резил свърши удълженият осемнайсетмесечен срок, който ни даде Европейската комисия, за да си напишем добре домашното по механизма за сътрудничество и проверка. Докато Брюксел се наумува какво повече да стори и какво да ни препоръча, лудите у нас се налудуваха. Напредък в съдебната реформа, в борбата с корупцията и с организираната престъпност, разбира се, няма. Корупцията и организираната престъпност си имат държава, което прави изброените борби безпредметни. Същото, което четем в оповестения тази седмица доклад, го четем вече седем години. И ще го четем и догодина. Става въпрос за азбучни и неизменни истини, описани с обичайната езикова деликатност на еврочиновниците (която ние ще разкодираме), но с актуализация на фактологията.
Водещата констатация е, че общественото доверие в българската съдебна система „не е високо“. През втората половина на 2013 г. нямало „преки атаки“ на изпълнителната власт върху съдебната, но оставало „безпокойството“ за независимостта на съдебната власт. Ама не се безпокойте, дами и господа еврокомисари – освен че носи както на преки атаки, така и на косвени, съдебната ни власт е поначало с изути гащи в постоянна готовност някой да й осигури независимост… но от закона.
Някои стъпки били предприети, правилата за кариерен растеж станали по отворени за обществеността, но резултатите същите – състезателните процедури привидни, съдебни началници избират чрез делегати още по-големи съдебни началници, а магистратите не смеят да гъкнат в полза на прекия избор. ВСС не бръсне за партньор прословутия Граждански съвет, който трябваше да го побутва към справедливост и прозрачност. Съветът си има комисия за професионална етика, но нито етиката, нито професионализмът са негов основен приоритет. И дисциплинарната му дейност е въздух под налягане. Новото спецзвено за разследване на магистрати пък е добра идея, но ако не работи както сегашния инспекторат. Ама кой вярва на „ако“?
Законодателните проекти като този за нов Наказателен кодекс били полезни, но докато бъдат приети променените нормативи, трябвало да се търси бърз ефект с практически и организационни мерки. Изобщо не е ясно какво е свършило правосъдното министерство, освен че възложило на неправителствени организации да помагат в анализа на резултатите от съдебната реформа досега. Анализът обаче така и не бил готов – вероятно защото няма резултати за анализиране. Съдебна реформа – също. Единственият напредък при случайния подбор на делата е в признаването на проблема с липсата на случайност. Съдебният инспекторат пък анализира „статистически данни“ за спазването на сроковете или за разпределението, но не гледа качеството на преписките по делата и твърди, че не му е работа да се занимава с магистратска етика.
Корупцията се шири на воля във всички публични сектори, спира и гони инвеститори, а резултатите от борбата срещу нея са мижави.
Комисията за конфликт на интереси тъне в скандали, проектът БОРКОР гълта пари за нищо. В резултат на чутовната му аналитична дейност да разкрие корупционните хватки в обществените поръчки бизнесът взел да губи надежда, че изобщо е възможно да се спрат манипулациите на търговете. Въобще каква ти борба с корупцията, щом осъдени от високите властови етажи няма?
Организираната престъпност остава ненаказана, знаковите дела се провалят, специализираните съд и прокуратура се занимават с маловажни случаи, а Комисията за отнемане на незаконно имущество конфискува активи, колкото да покрие разходите си.
Докладът завършва по традиция с препоръки. Те са в същите насоки – независимост, отчетност и етика на съдебната власт; реформа и ефикасност на съдебната система; борба с корупцията и с организираната престъпност. Не си струва дори да хабим място за детайли, защото абсолютно всичко вече е препоръчано по няколко пъти, след което е констатирано, че не е изпълнено.
Далеч по-любопитни са отиграванията на властта. БСП даде израз на онова, което тя си е наумила в последните години – да не си криви дори капата от докладите на Брюксел. Янаки Стоилов поиска механизмът да бъде променен, тъй като бил необективен. Илияна Йотова пък даде заявка наблюдението върху България и Румъния направо да отпадне. Правосъдният министър Зинаида Златанова видя добри тенденции, но само през времето, откакто тя е министър. Преди това били все негативни, а сега било отчетено, че са предприети стъпки „в правилната посока“. В комплект с вътрешния министър Цветлин Йовчев и ВСС започвала незабавно работа по поредния „екшън-план“ за претворяване на препоръките в дела. Външният министър Кристиян Вигенин пък се разсърди на британския посланик Джонатан Алън, защото нарекъл доклада „депресиращо четиво“, и похвалил Румъния, че се справя далеч по-добре от нас. Лютви Местан обаче беше учудващо обективен, така определи и доклада. В него нямало критични бележки в нови сфери, но нямало и области, в които да е отменено наблюдението защото вече няма нужда. Лидерът на ДПС предупреди, че отговорността на сегашния кабинет и на партиите, които стоят зад него, ще бъде много по-отчетлива в следващия доклад.
Оценките в ГЕРБ обаче са наопаки. Според тях това е първият доклад, в който се забелязва „отчаяние“, тъй като отпаднал терминът „политическа вола“. Ще рече – и другите доклади не водеха до нищо, но пък вдъхваха надежда. И наблюдението над България нямало да отпадне, а ще стане направо под лупа. Да, имало критични бележки и към тяхното управление, но критиките към сегашното били много по-остри. Затова партиите, които са на власт, трябвало да „да говорят по-малко и да четат повече доклада в неговите нюанси“. А бившата правосъдна министърка Диана Ковачева вместо да се скрие вдън земя, изтърси, че съдебната реформа е „стопирана“ и през последните осем месеца не се прави нищо. При нея такава реформа се вихреше, че… никой не разбра за нея.
Президентът Росен Плевнелиев набляга на прочита – крайно време било докладите на Еврокомисията да бъдат четени коректно. Прав е, тук спор няма. У нас тези доклади търпят такива разнопосочни и често парадоксални прочити, че човек се чуди кога си е загубил здравия разум. Ти го плюеш, то се прави, че дъждец го вали, и на свой ред плюе другия.
Да чуем и съдебната власт. Прокуратурата видя на първо четене „позитивни оценки“. Е, посочени били и слабости, но се работело по тях. ВСС пък приемал критиките като коректив, „сверявал си часовника“ и вече имал „кризисен щаб“ за преодоляване на проблемите. Щял дори да посвети едно цяло свое заседание на препоръките – още другата седмица. Феноменален капацитет – четвъртвековната криза в правосъдието ще бъде решена с едно-единствено заседание на съвета. Какво себераздаване само…
