Адвокатите от цяла България са настръхнали срещу поголовното рязане на хонорарите им от всички съдебни инстанции. Те се готвят за ответен удар – настояват да се повишат минималните размери на възнагражденията им, а оттам ще скочи и цената на адвокатския труд въобще. От това упражнение ще загубят само хората, които ще имат нужда от услугите им. Да напомним, че далеч не става дума за престъпниците, но и за обикновените граждани, които се развеждат, спорят за родителски права, обжалват незаконното си уволнение или делят наследства… Косвено ще загуби и държавата, защото молбите за „служебен адвокат“, както хората наричат осигурената с бюджетни пари правна помощ, ще залеят съдилищата.
Целият проблем се забърка след едно тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС от ноември миналата година, чиято цел бе да въведе ред при присъждането на т.нар. съдебни разноски. Част от тях са и адвокатските хонорари.
Принципът при гражданските и търговските дела е, че страната, която загуби, плаща разноските по процеса. Възмездява и хонорара, който спечелилият „противник“ е платил на адвокат. А за да не се стига до спекулации и до чисто мародерство, в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) е предвидена възможност, ако този хонорар е наистина „прекомерен“, т.е. прекалено висок и не отговаря на „фактическата и правна сложност на делото“, по искане на загубилата делото страна той да бъде намален. Тази възможност винаги е съществувала, но напоследък до нея се прибягва масово. И пак така масово се режат адвокатските възнаграждения.
Проблемът обаче е, че няма никакви критерии кога едно дело е с фактическа и правна сложност – преценката прави съдебният състав по конкретния казус. Няма и определение какво значи „прекомерно“. Неясно е например дали един хонорар по дело в размер на 200 лв. е прекомерно висок, за да бъде смъкнат на 150, защото и такива случаи вече има. Именно поради
липсата на адекватна уредба
въпросът с години се решаваше по различен начин от съдилищата. Спорно беше доколко точно може да бъде намален един адвокатски хонорар. Защото ГПК препраща към Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, под чийто размер не може в никакъв случай да се пада. Само че в един неин параграф се казва, че съдът не може да намалява адвокатски хонорар под трикратния размер на минимума. Част от съдилищата приемаха, че това е императивна граница, но други смятат, че подобно умножение противоречи на закона и съдът не е длъжен да се съобразява с него. Именно тези разнопосочни коментари и съответната съдебна практика наложиха Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС да се произнесе и да я уеднакви. Така се стигна до тълкувателно решение 6/2012 г., според което занапред съдилищата ще се съобразяват само с минимумите за плащане, записани в наредбата. Защото според събранието на съдиите Висшият адвокатски съвет е имал право да определи само тях. А като е утвърдил разпоредбата намаляването на хонорара да не е под под трикратния минимален размер, предвиден в наредбата, е надхвърлил правомощията си – т.е. не е имал право да приема такова ограничение за съда.
Този минимум на хонорарите обаче не е променян от 2004 година. Междувременно не само животът поскъпна многократно, а и адвокатурата се сдоби с още куп „вътрешни проблеми“. Един от тях е, че тя вече буквално прелива от кадри: юридическите факултети
бълват стотици нови юристи годишно
Появиха се множество кантори, в които влиза максимум по един клиент на седмица, а разходите им са големи. На този фон съвсем логично се появиха защитници, които начисляваха луди хонорари на клиентите си срещу обещанието, че след делото тези пари ще им бъдат възстановени от загубилия противник. Досега тази врътка минаваше. Но вече не – съдебната практика сочи, че почти няма случаи, в които да е поискано намаляване на разноските за адвокатска защита, и то да не е било уважено от съдилищата.
„Намаляването на адвокатското възнаграждение по този ред не рефлектира върху отношенията между клиента и адвоката, които са сключили договор и са поели задължения по него. То е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие“, мотивирали са се висшите съдии в държавата.
Бедата е, че от тази съдийска справедливост всъщност ще страдат изправните страни по делата. Хората нито са длъжни да знаят тълкувателната практика на ВКС, нито четат наредби и закони – нали затова си взимат адвокати. И плащат толкова, колкото им кажат, че струва услугата. Всеки знае обаче, че след делото тези разноски трябва да му бъдат възстановени, ако спечели. Тези хора сега губят пари, въпреки че са били изрядни. Положението е особено сложно за фирмите, които плащат доста по-солено от гражданите по търговските си дела. И при тях въпросът не е само в това, че трупат загуба, а и как ще я осчетоводяват и какви данъци ще плащат върху тези суми.
Проблемът обаче съвсем не се изчерпва само с орязването на адвокатските възнаграждения. Защото със същото тълкувателно решение бе прието още едно разрешение:
в кои случаи изобщо са дължими разноските
Според общото събрание на съдиите от ВКС връщането на заплатените от ищеца по едно дело такси и разноски, включително и адвокатските хонорари, ще се обсъжда само ако може да се докаже с документи в съда, че сумите са реално изплатени. В много от случаите хората, които търсят защита, нямат пари и се молят на адвокатите да заведат делото, пък после да си удържат възнаграждението от присъдените разноски. Това е масов случай, главно в провинцията, където и безработицата е далеч по-висока, доходите са по-ниски, а и адвокатите имат доста по-малко работа. Затова и защитниците се съгласяват на този вариант – ако откажат, това ще значи да загубят клиенти. Но пък при такава договорка за изплащане впоследствие няма как направеният разход да се докаже в съда и въз основа на тълкувателното решение съдилищата просто отказват да признаят, че има направени разноски и не ги присъждат на спечелилия делото. А няма начин адвокатът да напише, че му е платено, без да си е взел парите – първо, защото рискува после да не ги види изобщо, а отгоре на това ще дължи и данък върху сума, която не е получил.
Само на пръв поглед изглежда, че потърпевши са клиентите, а адвокатите си взимат своето. Няма начин този проблем да не рефлектира и върху защитниците. Затова от месеци наред в адвокатурата се чудят какво да правят, за да не губят клиенти. Въпросът започна да звучи все по-категорично още в края на миналата година, докато вървяха адвокатските събрания в страната, на които се обсъждаха предлаганите промени в Закона за адвокатурата, за които „Параграф 22“ вече писа. Но оттогава ситуацията започна да ескалира. И вече има искания за промяна в споменатата наредба и за повишаване на посочените там възнаграждения.
„Вярно е, има такива разговори сред колегите, но още нямаме официално становище. Създадени са работни групи, нека изчакаме първо те да се произнесат. Не е сега времето да коментирам, преди те да са свършили работата си. Повишаването на минималните възнаграждения не е лесен въпрос, трябва сериозно да се помисли, защото това може да засегне достъпа на хората до правосъдие. А населението ни е изключително бедно и е редно да се съобразяваме и с това“, лаконична беше председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова.
Въпреки нежеланието да се говори по темата, при сегашното положение вдигането на минимумите на адвокатските хонорари изглежда неизбежно. И е въпрос само на време.
