Изкушението, наречено бордове на държавните енергийни фирми, не подмина и сегашните управници. Редица червени партийни активисти, които не успяха да попаднат в парламентарните квоти или пък в редиците на изпълнителната власт, сега са намерили топъл и уютен пристан в едни от най-добре платените дружества в българската икономика. Някои от тях са ни до втръсване известни от близкото минало, други съвсем не са толкова популярни, но явно и те разполагат със стабилни връзки.
По традиция най-големият магнит за „бордоваците“ с партиен билет е АЕЦ „Козлодуй“. Все пак това е компанията, която дава над 30% от електроенергията в страната, всяка година провежда обществени поръчки за стотици милиони левове, а за възнагражденията и допълнителните облаги, получавани там, редовият българин може само да мечтае. Казано по същество, на 12 декември миналата година бордът на директорите на атомната централа бе увеличен от трима на петима човека. Изпълнителният директор Иван Генов и колегите му Георги Христозов и Александър Николов запазиха позициите си, но се оказа, че след „калинката“ Марина Армутлиева, която по времето на ГЕРБ бе председател на управителния съвет,
АЕЦ-ът отново ще си има специалист по екология
Едно от двете нови попълнения е партийният функционер на БСП от Врачанския регион Георги Божинов. Дълги години той бе депутат в редиците на столетницата, един от най-видните й експерти по екологичните проблеми и дори бе председател на екокомисията в Народното събрание. След „лифтинга“ в червените редици, предприет от Сергей Станишев преди последния парламентарен вот, Божинов изпадна от листите. Оказва се обаче, че е било за кратко и ето че сега ще участва в ръководството на една от най-големите енергийни фирми в страната.
Голямата енигма е другото ново лице в борда на централата – Жаклен Йосиф Коен. Справка в информационната система „Дакси“ показва, че той е държал 50% от акциите във фирмата „БТ Ем Джи“, която се е занимавала с търговско посредничество. Един от съдружниците му там – Иван Колев, пък е бил сред управляващите на знаковия навремето „Приватизационен фонд Мултигрупелит“, редом с Николай Вълканов и покойния вече Илия Павлов. Жаклен Йосиф Коен фигурира и сред управляващите на несъществуващия вече „Приватизационен фонд Никотиана – БТ“ заедно със сегашния прокурист на „Булгартабак – Холдинг“ Иван Биларев. В миналото този абсолютно непознат в енергийния бранш човек е ръководел и „Ем Еф Ай-Турс“. Собственик на въпросната фирма е била „Моллов файненшъл енд индъстриал груп“ на нашумелия в зората на прехода предприемач Валентин Моллов. Г-н Коен се е изявявал също така като управител на фирма „Тризет“, която е била акционер в „Елкабел“ на бизнесмена Фуат Гювен.
Въпреки безспорния опит на Божинов като парламентарист и на Коен в средите на бизнеса няма спор, че те не са „навътре“ в енергетиката, а още по-малко ядрената . Което води до вечния вече въпрос – дали в бордовете се слагат проверени специалисти, или верни на съответната партийна линия хора?
Подобна е ситуацията и в „Мини Марица-изток“. В борда на въгледобивното дружество в края на ноември 2013-а беше назначен Васил Самарски. Той е икономист по образование, има магистратура по „Икономика и управление на индустрията“ от УНСС. За напредъка в кариерата му вероятно е спомогнал и фактът, че Самарски е
председател на БСП за област Стара Загора,
както и председател на групата общински съветници в Казанлък. Според „Дакси“ местният партиен функционер е един от двамата собственици на събирателното дружество „Вис Виталис – Самарски и с-ие“, което стои зад казанлъшката телевизия „Прес ТВ“.
Интересни са и другите две попълнения в борда на държавните мини. На 23 януари за шеф бе назначен Георги Златев, дотогава заместник изпълнителен директор и член на борда на директорите на „Брикел“. Брикетната фабрика е собственост на регистрираната на Сейшелските острови „Молер корп“, за която се твърди, че е на бизнесмена Христо Ковачки.
На Самарски и Златев помага и 35-годишният финансист Иван Тодоров Йончев, който е и председател на борда на директорите на Български енергиен холдинг (БЕХ). Той влиза още в съвета на директорите на „Южен поток България“ и „Ай Си Би Джи“ – дружеството, което строи газовата връзка с Гърция. Шефът на БЕХ
определено има с какво да се похвали
преди да влезе с гръм и трясък в голямата енергетика в края на 2013-а. Проверка в „Дакси“ показва, че през 2008-2009 г. той е бил в съвета на директорите на „Инвестмънт пропъртис“ АДСИЦ (с бивше име „Колос-1“). Фирмата е главен играч в няколко съмнителни заменки в София в периода 2007-2008-а, под които стои подписът на бившия областен управител от БСП – Тодор Модев. Но ключовата фигура в „Инвестмънт пропъртис“ е Митьо Виделов. Виделов бе заместник-министър на регионалното развитие в правителствата на Жан Виденов и Стефан Софиянски и главен архитект на София от 1986 до 1991-а. По времето на тройната коалиция е съветник на строителния министър Асен Гагаузов и председател в Националния експертен съвет към ведомството му. Виделов бе също така член на журито за избор на архитектурен план за строителството на правителствен комплекс на „Цариградско шосе“, в който участва и братът на Сергей Станишев – Георги.
Днес бившият колега на Митьо Виделов – Иван Йончев, вече е една от най-влиятелните фигури в българската енергетика, независимо от опита, с който разполага, за заемането на тази позиция.
За Асен Гагаузов също се намери добро местенце
– в „Ай Си Би Джи“, и заедно с Йончев сега ще трябва да ускорява изграждането на газовия интерконектор с Гърция. Впрочем бившият строителен министър, по чието време гръмна скандалът „Батко и Братко“, беше основна движеща сила и в плановете за изграждането на нефтопровода Бургас – Александруполис, но проектът бе изоставен като нерентабилен по време на управлението на ГЕРБ.
И друг министър от тройната коалиция успя да се „качи“ в енергиен борд с партиен билет. През август 2013-а бившият пръв енергетик Петър Димитров бе назначен от икономическото ведомство за член на ръководството на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“. След пет мандата в парламента той сигурно е натрупал сериозни знания в някои сфери, тъй като според Закона за безопасно използване на ядрената енергия само хора с опит в управлението на ядрените съоръжения, отпадъците и отработеното гориво могат да са част от управителния съвет на предприятието.
След като Румен Овчаров се прости с ролята си на висш партиен функционер в БСП и не бе включен в листите за парламентарните избори през 2013-а, първият енергиен министър на тройната коалиция намери убежище в „Лукойл – Нефтохим“. На 14 октомври миналата година той бе вписан като член на надзорния съвет и представител на държавата в бургаската рафинерия.
„Ние трябва да изполваме ума и знанието на всички знаещи и можещи хора. За мен лично това назначение е полезно и съгласувано“, бе лаконичният коментар на сегашния министър на енергетиката Драгомир Стойнев. Самият Овчаров пък увери, че не отива на новото място като представител на социалистическата партия, а защото компанията е много важна за България и неговата работа е да съблюдава за злоупотреби с монополно положение.
Като министър през 2005-а Овчаров проведе редица преговори с „Лукойл“ за задържане на цената на горивата и в крайна сметка бе подписано едно безсмислено споразумение за шест месеца поскъпването на дизел и бензин да е под пазарните трендове. Преди време пък очерта един много мрачен сценарий за бургаската рафинерия, като каза, че страната ни може да остане и без нея, защото компанията майка – „Лукойл“, има нефтопреработвателен комбинат в Румъния и предстои да се решава кое от двете предприятия е по-печелившо и съответно ще бъде запазено. Доста странно изказване – при огромните инвестиции, които правят руснаците в бургаския си завод през последните години.
Прави впечатление, че след назначаването на Овчаров в надзора на рафинерията той доста смекчи тона към ръководството на БСП, което преди това смело критикуваше.
