След две десетилетия на спокойствие в Босна, поддържано от спомените за гражданската война при разпада на бивша Югославия, сега босненците масово излизат по улиците на Сараево и други градове. Те протестират срещу ширещата се корупция, бедност и безработицата. Иска се и оставката на правителството на Мюсюлманско-хърватската федерация – едната от двете административни единици на страната. Демонстрациите се провеждат от седмица в районите на босненските мюсюлмани, макар че сърбите и хърватите имат същите сериозни икономически проблеми.
Крайно децентрализираната система на управление, утвърдена с мирния договор през 1995-а, засилва политическата и икономическата безизходица в Босна и Херцеговина. Наред с това дойде и финансовата криза. Безработицата скочи до 43 на сто от активното население, а средната заплата не надхвърля 450 евро. На този фон не са изненада повечето от основните искания на протестиращите. Те включват повишаване на заплатите, пенсиите и социалните помощи, уреждането на статута на работниците в предприятията, обявили фалит. Настоява се още за осигуряването на средства за безработните майки, за премахването на заплатите на министрите след края на техния мандат, както и за изравняването на възнагражденията на политиците с тези на работещите в държавния и частния сектор.
Под натиска на масовото гражданско недоволство оставки подадоха премиерите на четири от 10-те кантона на федерацията. При все това в четири града, в това число и в столицата Сараево, имаше насилствени инциденти и бяха извършени арести.
Тревога от босненската криза изразиха ръководителите на съседните държави и на Европейският съюз. „Най-важното сега за Босна е ръководството да помисли и да обсъди реалните причини за безпокойството на нейните граждани и да се опита да намери политическо решение“, заяви от Брюксел Катрин Аштън. Тя ръководеше европейската дипломация, с която Босна подписа през 2007 г. споразумение за асоцииране с общността.
