Прогнозите, че Русия съвсем не се е отказала от големите енергийни проекти с България, които бяха прекратени по времето на ГЕРБ, се оправдаха. След известно затишие, за да се ориентира в новата политическа ситуация у нас, през седмицата Кремъл отново сложи на масата не само АЕЦ „Белене“, ами и покрития вече с прах нефтопровод „Бургас – Александруполис „, при все че държавата излезе от него през декември 2011-а, а през март 2013-а парламентът денонсира и сключеното междуправителствено споразумение с Москва и Атина.
В интервю за руската държавна агенция ИТАР-ТАСС руският министър на енергетиката Александър Новак казва, че въпросът за реализацията на петролопровода ще бъде обсъден по време на предстоящата на 7 и 8 април в София двустранна междуправителствена комисия. „Въпреки заявлението на България за излизане от проекта ние смятаме, че споразумението от 2007 г. между руското, българското и гръцкото правителство продължава да е в сила. Да се говори, че „Бургас – Александруполис “ е затворена страница, е преждевременно. На заседанието на междуправителствената комисия, което аз ще ръководя, този въпрос ще бъде обсъден“, изтъква Новак.
Според него приетата през 1969-а Виенска конвенция за правата на международните договори предвижда определени условия за излизане от подобни споразумения и най-важното от тях е взаимното съгласие на всички участници. „Към сегашния момент подобно съгласие не е постигнато. Проектът за нефтопровода е просто замразен, защото една от страните няма желание да участва в реализацията му. Но от него са заинтересовани както руските доставчици, така и европейските потребители. Общо инвестираните средства в „Бургас – Александруполис “ досега са 20 млн. евро“, аргументира се Новак, за когото българското становище очевидно не струва и пукната пара.
Също в ИТАР – ТАСС излезе интервю и с председателя на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов. Интересното е, че то не присъства в интернет страницата на информационната компания, но у нас му бе обърнато подобаващо внимание. Всички медии акцентираха върху това, че АЯР е готова да одобри проекта на АЕЦ „Белене“ до една седмица.
„Оценката на техническия проект за изграждане на два ядрени блока на площадката на АЕЦ „Белене“ от гледна точка на нашата агенция е напълно завършена. Освен наши експерти в процеса се включиха и експерти от международни организации. Всички оценки са положителни. Готови сме да одобрим проекта. Освен това „Белене“ бе подложена и на т.нар. стрес тестове, независимо че те бяха само за действащи АЕЦ. Изпитанията бяха проведени от мисия на МАГАТЕ (бел. ред. – международната атомна агенция) и „Белене“ събра много висок бал. Много ясно бе казано, че това е много съвременен проект, базиран на реакторите ВВЕР 1000, които вече са доказали своята ефективност с редица подобрения в сферата на безопасността, управлението на ядреното гориво и т.н. Готови сме в рамките на една седмица да го одобрим“, не скъпи похвалите си Лъчезар Костов.
Всъщност прегледът на техническия проект на втората атомна централа завърши през май миналата година. И още тогава предишният председател на АЯР Сергей Цочев обясни, че документацията може да бъде одобрена, защото съдържа добри проектни решения, въпреки някои забележки по пълнотата на предоставената информация. Цочев обаче направи и едно много важно уточнение, което сега всички удобно пропускат – регулаторът няма как да издаде финално разрешение за техническия проект на „Белене“ заради отказа на кабинета „Борисов“ от изграждането на централата. Тоест сегашното правителство, и най-вече парламентът, трябва да вземе политическо решение за размразяване на проекта, само че освен ГЕРБ и ДПС е против това.
Руската акция идва след едно много интересно изказване на премиера Пламен Орешарски по темата. На журналистически въпрос има ли нужда страната ни от АЕЦ „Белене“,при положение че ще строи VII блок в Козлодуй, той отговори, че там ни е необходим дори VIII блок. „Идеята е осмият блок да бъде „резерва“ на пети и шести, които имат още малко живот. В крайна сметка те няма да са вечни, така че не е лошо да се мисли на един по-следващ етап“, заяви Орешарски.
По време на визитата на министър-председателя в Азербайджан през седмицата пък се разбра, че каспийската държава има интерес и може да участва в разширяването на българската газопреносна и газоразпределителна мрежа, а също и в разширяването на газохранилището в Чирен. Което едва ли ще се хареса на руснаците. Сега битовата газификация у нас е едва 3% и основен играч е „Овергаз“ – наполовина собственост на руската компания „Газпром“.
Отделно, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обяви, че се надяваме през 2019-а доставките на азерски газ да достигнат 3 млрд. куб. м, или тройно повече от подписаната през септември миналата година договореност между обществения газов доставчик „Булгаргаз“ и консорциума „Шах Дениз II“, разработващ едноименното находище в Каспийско море. Този контракт също удря интересите на Русия, тъй като разбива пълния й монопол при доставките на синьо гориво в България. Така че в началото на април предстоят едни много динамични преговори на енергийна тематика.
Кабинетът е готов със становището си до Конституционния съд по делото, образувано по искане на президента Росен Плевнелиев заради наложения 20-процентов налог върху производителите на енергия от възобновяеми източници. От Министерския съвет се аргументират, че в конкретния случай въведената такса има възпираща функция по отношение на по-нататъшното нарастване на производството на ток от ВЕИ, както и балансираща по отношение на производството и потреблението на тази енергия.
„Правото да се упражнява или не определена дейност е въпрос на свободен избор на всеки стопански субект. Веднъж обаче направил своя избор, стопанският субект е подчинен на съответния режим. Цените на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници не се определят на пазарен принцип и когато някой е избрал да участва на регулирания пазар, е избрал и режима за съответния източник – слънце, вятър и т.н“, пише още в становището.
