Закана за протест заради ниски надници отправиха съдебните заседатели в столичните съдилища. В писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС), до правосъдния министър Зинаида Златанова и до омбудсмана Константин Пенчев заседателите от три софийски наказателни колегии (към районния, градския и специализирания съдилища)изказват недоволството си от ниското заплащане, от неуредения си статут и от проблеми с прилагане на процесуалните закони във връзка с работата им. Според председателите на тези колегии става въпрос за 600 съдебни заседатели, които са единодушни в исканията си и са готови да ги отстояват с протестни акции. Те дават едномесечен срок, за да се предприемат спешни мерки, и предупреждават, че ако не се случи нищо, ще се обърнат за съдействие към Европейската комисия и ще откажат да участват в съдебни заседания.
Заседателите пишат още, че дейността им се урежда от наредба на ВСС от 2011 г., но тя няма законово основание – Конституционният съд отмени текста от Закона за съдебната власт, предвиждащ издаването на такава наредба. Но наредбата продължила да си действа, тъй като друга не е издавана. Сега заседателите отново питат защо се прилага наредба с отпаднало правно основание. Но никой не реагира, въпреки че компетентните органи са уведомени с четири писма за настъпилия невероятен законодателен, организационен и финансов хаос в работата на съдебните заседатели. Миналата година проблемът бил обсъждан и в работна група към правосъдното министерство, но резултат няма.
Истината е обаче малко по-друга. Трите софийски колегии заседатели надигнаха глас още преди две години заради забавяне в изплащането на хонорарите им. Те поискаха още тогава правосъдното министерство да изготви законопроект за дейността им, в който да бъдат преразгледани сегашните правила за остойностяване на труда им, както и отмяна на въпросната Наредба №1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели. Всъщност проблем с наредбата няма. Конституционният отрече правото на ВСС да издава подзаконови актове като наредби, което наистина породи драма. Но след известно умуване въпросът беше решен – издадените от съвета наредби бяха преименувани в „правила“ и „пременени“ в нова формула продължиха да си действат.
Онова, което заседателите искат, са по-високи възнаграждения. Съгласно въпросна наредба хонорарът им се изчислява на 1/22 част на ден от 50% от основната заплата на съответния съдия в състава. Това прави около 6 лв. на ден в зависимост от ранга на съда. Възнаграждението се определя на база на действително отработените часове за деня, според времетраенето на съдебното заседание. Сега заседателите настояват възнаграждението им да се равнява на 1/22 част на ден от 70% от основната съдийска заплата в състава.
Заседателите искат още за всеки първи час от съдебния ден да получават по 15 лв., включително при отлагане на съдебно заседание по причина, независеща от тях или при недаване ход на делото. По 15 лв. искат и за всяко явяване в съда за подписване на протокол, на мярка за неотклонение, на присъда или друг документ – извън датите на заседание, както и за четене на присъда. А имат и още искания без голям шанс те да бъдат изпълнени с оглед оплакванията на съдебната власт от орязване на бюджета й. Сериозни индикации, че съдебната система е готова да отпусне повече пари за заседателите засега, няма.
Миналата година министър Златанова повдигна въпроса за промяна в реда за избиране на съдебни заседатели, но не коментира исканията им за по-високи възнаграждения. Формалният подбор на заседателите поражда разнопосочни мнения за недъзите на този институт. При изпълнението на задълженията си те може и да са равни на съдиите по закон, но реално вършат далеч по-малко работа от тях. Както „Параграф 22“ е писал неколкократно, законодателната уредба за съдебните заседатели има далеч повече проблеми от този за хонорарите им, но те повдигат единствено него.
Институтът на съдебния заседател е напълно обезличен, а задкулисният им непряк избор от общинските съвети няма нищо общо с идеята да представляват гражданското общество в съда. Фигурата на съдебния заседател е регламентирана така, че хем да не върши много работа, хем да не пречи. Правилото, че съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите, е до голяма степен обезсмислено от куп различия в статута им. Основната разлика е в далеч по-голямата уязвимост и зависимост на съдебните заседатели, които трябва добре да си направят сметката, преди да изразят различно мнение от това на председателя на състава. Възнагражденията не са високи, но като допълваща работа или добавка към пенсия са си повече от прилични. Особено по време на криза. Неслучайно в последните години представата за съдебния заседател като пенсионер с властови заслуги се промени – все повече заседатели са в трудоспособна възраст. Постоянна величина остават само съмненията в прозрачността на избора им.
