Докато всички тръпнат в очакване на президентската воля за бъдещата съдба на новия Изборен кодекс, малцина си дават сметка, че налагането на вето и прегласуването му в Народното събрание след това ще е най-малкият проблем. Крайните срокове действително ще се сгъстят, подготовката ще е буквално денонощна, но ако организацията на евровота увисне на косъм, ще е заради изборната администрация.
Цели осем месеца управляващите партии блъфираха пред обществеността, обяснявайки „необходимостта от сериозни реформи“, за да могат да овладеят Централната избирателна комисия (ЦИК). Всъщност положиха неистови усилия да се сдобият с привилегията сами да избират органа, който впоследствие ги назначава на работа в Народното събрание.
По силата на новия Изборен кодекс ЦИК трябваше да е независима, да се състои от професионалисти, да взима експертни, а не политически решения, и в крайна сметка да гарантира провеждането на честни и прозрачни избори. Вместо това до месец парламентът ще си избере партийно обвързани специалисти, които ще следят изпълнението на „писаните“ правила, но трудно ще влияят върху „неписаните“. С мандат от пет години „доверените“ лица ще получат картбланш да организират вота на две последователни правителства, обслужвайки, разбира се, властта. А за да не се бъркат излишно в „партийните работи“, ще са натоварени с толкова много допълнителни ангажименти, че нищо чудно да се провалят още на старта с огранизирането на евровота през май.
По силата на новите текстове съставът на ЦИК тряба да стане ясен до 15 дни, след като Изборният кодекс официално влезе в сила. За целта правната комисия в парламента ще трябва да изслуша всички кандидати (колкото и да са те) и да отсее най-добрите 19 от тях, за да ги предложи на президента и на Народното събрание за назначаване. Самите номинации пък ще са изцяло в ръцете на парламентарните групи, партиите с действащи евродепутати и гражданските организации. След като президентската квота в състава на ЦИК окончателно бе задраскана от кодекса, държавният глава получи правото само да избира на коя от предварително издигнатите кандидатури да се спре. Председателят на комисията, двамата му заместници и секретарят ще се гласуват в пленарната зала след публично изслушване и отсега е ясно, че сред тях няма да има случайни лица.
Заради кратките срокове
трескавото търсене на подходящи лица
вече е в ход. А името на проф. Михаил Константинов почти мигновено се завъртя в публичното пространство. Математикът и дългогодишен член на Централната избирателна комисия (от 1991 до 2011), който в периода 2003-2009 е неин заместник-председател, вероятно е една от най-логичните кандидатури за ръководен пост, тъй като подкрепяше безусловно писането на новите изборни правила от самото начало. Влезе като експерт още в първата временна комисия, за да помага на председателя й Мая Манолова, а впоследствие намери място и в Обществения съвет към втората комисия под нейно ръководство. В публичните си изяви никога не е критикувал работата на депутатите, а само преди седмица лично ги похвали, обявявайки от телевизионния ефир, че „новият кодекс е по-добър от стария“. „В областта на изборните закони не трябва да има резки скокове, а стабилност“, мотивира се специалистът по избори, демонстрирайки подкрепата си за твърде скромните промени в съществуващите правила.
Не е за подценяване и фактът, че в продължение на близо година Константинов беше шеф и на „Информационно обслужване“ – държавната компания, която брои гласовете след всеки вот в страната през последните 22 години. Малко преди извънредните парламентарни избори миналата година той сам подаде оставката си, след като случайно изпуснат от него коментар бе изтълкуван като свидетелство за манипулиране на изборните резултати. „Ако алтернативата на ГЕРБ е нова тройна коалиция, ще направя всичко възможно това да не се случи“, бе заканата, която събуди подозрението, че от високия си пост Константинов може да влияе върху вота на няколко милиона гласоподаватели. По-късно скандалът затихна, а експертът, издигнат от бившата власт, тихомълком премина в лагера на настоящата, за да се превърне в „дясната ръка“ на Манолова. Малката подробност, която всички пропускат обаче, е, че Константинов не може да стане председател на ЦИК, защото не е юрист и не разполага с изисквания по кодекс 10-годишен юридически стаж. Затова пък „пасва“ идеално на критериите за постоянни членове и почти сигурно ще е един от деветнайсетимата в ръководството, при това с петгодишен мандат и примамливите 85 на сто от утвърдената за страната министерска заплата.
Разбира се,
възможните кандидати за председател на ЦИК
съвсем не се изчерпват с името на Михаил Константинов. Твърде вероятно е „Коалиция за България“ да се спре върху номинацията на бившия конституционен съдия и председател на Гражданския борд за прозрачни и свободни избори Емилия Друмева, която водеше заседанията на Обществения съвет към комисията за Изборния кодекс. Пак тя вземаше дейно участие в публичните дискусии на Мая Манолова, преди още да започне писането на новите правила и често разясняваше от първо лице на депутатите разликата между мажоритарен и пропорционален вот. От левицата не крият симпатиите си към нея, а доверие са готови да й гласуват дори от ДПС, защото с нейната кандидатура мнозинството автоматично печели подкрепата и на гражданските организации.
За да няма излишни сътресения при избора на ръководство на ЦИК, е твърде вероятно в състава му да се появят и други лица от Обществения съвет към комисията „Манолова“. За никого не е тайна, че място сред членовете й намери Мехти Меликов – брат на бившия шеф на „Информационно обслужване“ (предшественик на Михаил Константинов) и съветник на премиера Сергей Станишев Азер Меликов, който нашумя още на изборите през 2009-а с черната пиар кампания „Гласуваш за Борисов, получаваш Костов“. В момента Мехти Меликов е изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), но е работил и в Комисията за защита на конкуренцията. Няма преки политически ангажименти към нито една парламентарна партия, но се говори, че отдавна е част от лобито на БСП. И макар на пръв поглед икономическото му образование да няма пряка връзка с организирането на избори, депутатите може и да го лансират като „свой човек“ при липса на по-добри кандидатури.
Що се отнася до останалите членове в ръководството на новата ЦИК, двама от тях със сигурност ще са „кадри“ на НДСВ и на Синята коалиция. Двете формации са единствените извънпарламентарни групи със свои евродепутати, което им дава право да издигнат членове и в избирателната комисия. Юристите, за които се говори, че НДСВ би могло да заложи, са председателят на софийската организация Маргарит Мицев и партийният секретар Стефан Кенов. Синята коалиция обаче едва ли ще се справи лесно със задачата, защото в момента няма представителен орган, който да излъчи кандидати. След скандала между ДСБ и „Синьо единство“ при сформирането на Реформаторския блок казусът със съдебната регистрация на Синята коалиция е в ръцете на магистратите и нищо чудно пак те да се произнесат и по въпроса кой ще има право да номинира свои членове в ЦИК. Независимо от обстоятелствата крайният срок за гласуването на новата комисия е 25 март.
Сроковете
Президентът Росен Плевнелиев трябва да реши дали да наложи вето върху новия Изборен кодекс до 8 март (т.е. 15 дни след приемането му на второ четене). В случай че го направи в последния момент, народните представители ще трябва светкавично да го отхвърлят на извънредно заседание (ако съберат кворум), като първата възможност за това е 10 март (понеделник). След това държавният глава отново разполага със седмица за издаването на указ и ако реши да протака, кодексът няма да се появи в „Държавен вестник“ преди 17 март.
Проблемът е, че на 10 март изтича и крайният срок, в който датата на предстоящия евровот може да бъде обявена по старите правила. С други думи, след тази дата Плевнелиев ще се окаже принуден да приеме новия кодекс, за да има нормативно основание за насрочване на редовни избори.
По силата на новите текстове изборите за Европейски парламент трябва да се насрочат не по-късно от 60 дни след обнародването на кодекса, затова най-вероятната дата на предстоящия вот ще е 25 май (първата неделя след двумесечния срок). Ако президентът и депутатите постигнат съгласие да парафират кодекса максимално бързо, ще си спестят доста инфарктни ситуации и бъдещи конфликти. Но по-важното е, че ще освободят ценно време на чисто новата изборна администрация да се справи без проблеми с организацията на предстоящия вот.
