Държавният глава Росен Плевнелиев няма да се възползва от двете седмици за размисъл по конституция и вероятно още идните дни ще върне новия Изборен кодекс за ново разглеждане в пленарната зала. „Въпреки безспорно положителните стъпки, Кодексът не постига устойчива регламентация, която да отразява обществените очаквания и декларирания от управляващите ангажимент в тази посока“, обобщи Плевнелиев в официално съобщение до медиите тази сряда (26 февруари).
Ветото ще е частично и ще атакува на първо място преференциалния вот. Според държавния глава приетите от парламента нови изборни правила „не въвеждат ефективна възможност гражданите да гласуват за личности“, затова е твърде вероятно прагът за зачитане на предпочитанието при гласуване отново да се върне за обсъждане в пленарната зала. Независимо от първоначалните си намерения да запишат нисък праг на преференция депутатите фиксираха размера му на 7% и намалиха шансовете за пренареждане на партийните листи.
Преразгледани могат да бъдат и текстовете, касаещи съставянето на избирателните списъци, защото процедурата на практика остана непроменена. Държавният глава не е доволен, че идеята за активна регистрация на всички гласоподаватели не намери място в кодекса, защото така не се решава проблемът с „мъртвите души“. Депутатите възнамеряваха да задължат гражданите сами да се записват за всеки вот в страната, за да може списъците да се актуализират само с реално съществуващи лица, но по предложение на ДПС идеята накрая бе отхвърлена.
Не на последно място, допълнителни дебати се очакват и по отношение на изборната администрация. „Мотивът да се създаде професионална Централна избирателна комисия не кореспондира с липсата на задължителни изисквания за професионален опит“, смята президентът Плевнелиев. В първоначалния вариант на Изборния кодекс беше записано, че членовете на ЦИК трябва да са магистри по право, информатика, информационни технологии или математика с минимален професионален стаж от 10 години. Впоследствие образователните специалности станаха „препоръчителни“, разшириха се до неузнаваемост в областта на обществените комуникации, политическите науки и социологията, а опитът се сви до по-скромните седем години. Мотивът бе, че няма да се намерят необходимите 19 души в състава на ЦИК, които да отговарят на толкова високи изисквания. На практика обаче народните представители си направиха услуга, защото максимално опростиха избора, който ще им се наложи да направят само след няколко седмици.
Междувременно допълнително си разчистиха терена, като отхвърлиха друга инициатива на държавния глава – провеждането на референдум за изборните правила заедно с евровота през май. С осемте гласа на БСП и ДПС в сряда (26 февруари) парламентарната правна комисия реши, че не може да уважи искането на президента, тъй като го счита за неоснователно.
Казусът с референдума обаче остава на дневен ред, защото окончателното решение за отхвърлянето му трябва да бъде взето в пленарната зала. На този етап е почти сигурно, че депутатите няма да направят компромис, но е спорно дали ще могат да се противопоставят на обществената воля за организиране на допитване. Особено след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви в четвъртък (27 февруари), че формацията му е събрала необходимите 500 хил. подписа, с които гражданите могат да задължат Народното събрание да насрочи референдума. Своята подписка приключва и инициативният комитет, който пръв се нагърби със задачата в началото на февруари. По думите на председателя му проф. Георги Близнашки документите могат да се обработят за седмица и още в първите дни на март да бъдат внесени в Народното събрание.
След това на ход отново ще са депутатите. И нищо чудно в крайна сметка да изпълнят президентската воля, която вече отхвърлиха.
