„Засега няма причини да очакваме рязък спад на цените, който да упражни дефлационен натиск върху цялата икономика“, пишат в свой доклад японските парични стратези, през …1998-а, подписан от тогавашния управител на „Бенк ъф Джъпен“ – Ясуо Мацушита. Шест месеца по-късно потребителските цени в Япония (без хранителните продукти) започват да падат стремглаво – тенденция, която се запази през следващите… 15 години.
Спомен за този факт извика изказването на управителния директор на МВФ Кристин Лагард през седмицата. В коментар от 4 март в испанския град Билбао тя сподели, че дефлация с широка основа „не е на дневен ред“ в еврозоната, но „остава рисков фактор“.
Председателят на Европейската централна банка Марио Драги пък се надяваше от началото на февруари „да получи повече информация“ за възстановяването на общността, преди да вземе решение за прилагане на евентуални нови парични стимули. Накрая, на 6 март, след съвещанието на управителния съвет на ЕЦБ, той обобщи, че засега дефлационните рискове в общността намаляват благодарение на икономическото оживление, а ревизираните инфлационни прогнози го възпират от нови инициативи. Драги очаква средната годишна инфлация да бъде около 1% през 2014-а и да се увеличи постепенно до 1.3% през 2015-а и до 1.5% през 2016-а, а през четвъртото й тримесечие да е около 1.7% – в непосредствена близост до целевия таван от 2 процента. Тази стойност е двойно по-висока от 0.8-процентния ръст на потребителските цени в Еврорегиона през февруари. ЕЦБ прогнозира 1.2% икономически растеж на еврозоната през тази година и 1.8% през следващата.
Специалисти от „Уникредит“ подкрепят мнението на европейските централни банкери, че шансове пред Еврорегиона да изпадне в дефлационна спирала са минимални.
Банковите икономисти – от „Барклейз“ до „Моргън Стенли“ и „Джей Пи Моргън Чейз“, обаче не са настроени толкова оптимистично и са притеснени, че Драги може да повтори грешката на „Бенк ъф Джъпен“ отпреди 16 години и затова призовават ЕЦБ да пусне печатницата за пари, както постъпи Федералният резерв след избухването на финансовата криза през 2008-а. Експертите посочват множеството прилики между Япония от 90-те години на миналия век и съвременна Европа. А те са: слаб икономически подем след поредица от шокове, съпротива на банките да отпускат нови кредити, растящ обменен курс на еврото към основните му валутни конкуренти, спорна парична политика.
„Рискът от японизация на еврозоната е висок и се покачва“, предупреждава Йоаким Фелс – главен икономист за международните пазари в лондонския офис на „Моргън Стенли“. Той вижда 35% шанс за спад на цените в блока на еврото.
Според анализатори на „Сосиете женерал“ подобен ценови срив ще насочи парите на инвеститорите към правителствени облигации и ще ги отдръпне от еврото, защото ЕЦБ ще започне да купува масово активи. А вероятността да се случи точно такъв сценарий е 15 процента.
Стратези от „Барклейз“ пък правят паралели с Япония, за да оспорят някои от причините за увереността на Драги, че еврозоната няма да допусне дефлация. Едно от сходствата е, че в средата на 90-те години на ХХ век японската икономика се възстановява от срива на пазара на недвижими имоти и постига 1.6% ръст през 1997-а, точно както Европа излезе от последната си рецесия и от дълговите проблеми. Инфлационните прогнози също могат да се окажат погрешни. Например проучване на „Бенк ъф Джъпен“ от 2012-а разкрива, че на икономистите са били нужни пет години (до 2003-а), за да предвидят нулева инфлация за продължителен период от време. И докато инвеститорите в момента очакват европейската инфлация да остане под контрол през следващата „петилетка“, пазарът на опции отчита 20% вероятност тя да стане отрицателна през следващите 12 месеца.
