Софийската апелативна прокуратура (САП) е отменила отказа на СГП да образува дело срещу Цветанов по чл. 145а от Наказателния кодекс – за използване на информация от специални разузнавателни средства извън целите на наказателното производство, съобщи „Правен свят“.
Става дума за публичното четене от парламентарната трибуна на информация, събрана със СРС, което бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов устрои на 3 декември 2010 г. изцяло като пиар акция. На базата на подслушани разговори между лекари в болницата на Горна Оряховица, Цветанов обвини медиците, че умишлено са оставили да умре жизнеспособно новородено. Много преди да се окаже, че лекарите не са извършили престъпление, прокуратурата бе сезирана със сигнал за извършено престъпление от Цветанов по чл. 145а от НК.
Според прокурор Даниела Личева от САП колегите й от СГП не са изпълнили указанията на Върховната касационна прокуратура, дадени през лятото на 2013 г., когато разследването бе възобновено. В постановлението на САП не е конкретизирано какви точно са указанията. Става ясно, обаче, че СГП не е снела показания на всички лица, замесени в случая, в това число и на наблюдаващия прокурор по делото „Горна Оряховица“ Светослав Калчев, който, според установените факти, сам е чел публично СРС-та и е съдействал на Цветанов да извърши същото. „Преписката на СГП да се окомплектова със съответните материали, по указания начин, едва след което прокурорът от СГП има свободата да изготви своя мотивиран акт, като спазва принципите и разпоредбите на НПК“, пише още прокурор Личева.
През 2011 г. СГП за първи път отказа да образува досъдебно производство срещу Цветан Цветанов, аргументирайки това с тезата, че информацията от СРС, забранена за многофункционална употреба, междувременно е била претворена във веществено доказателствено средство (ВДС), което било равнопоставено на всички останали доказателства по делото и по тази причина – за разгласяването му важат правилата на НПК. Същевременно Цветанов чел СРС-тата от парламентарната трибуна с разрешението на прокурор Калчев, а пък чл. 198, ал. 1 НПК дава право на наблюдаващия прокурор да разрешава разгласяване на материалите по разследването по своя преценка. По онова време САП потвърди постановлението на СГП.
На 17 юни 2013 г. ВКП обаче отмени отказа за образуване на досъдебно производство и с конкретни указания, възложи на Софийската градска прокуратура повторно разследване.
На 14 ноември 2013 г. СГП за втори път постановява отказ да образува досъдебно производство срещу Цветанов. Тезата на прокурор Любка Кръстева бе, че наблюдаващият прокурор Светослав Калчев е дал разрешение на Цветанов да разгласи данните от специалните разузнавателни средства, чиито секретен гриф бил премахнат от МВР по молба на прокуратурата. Министър Цветанов е получил разрешение от наблюдаващия прокурор във Велико Търново да прочете тези разговори не за друго, а заради „необходимостта от запознаване на обществеността „с част от доказателствата по разследването, имайки предвид нагнетяването на негативни настроения срещу дейността на МВР и прокуратурата“, става ясно от постановлението на прокурор Кръстева. Вярно е, че законът забранява публичното разгласяване на СРС, но това не важи за наблюдаващия прокурор – той може да разгласява каквото си иска и да разрешава и на други лица да правят същото – в тази насока са разсъжденията на прокурорката.
Постановлението на СГП бе обжалвано пред по-горната инстанция от д-р Георги Тодоров, който настоява, че Цветанов е извършил престъпление, а никой прокурор няма правомощие да разрешава на когото и да е да върши безнаказано престъпления
