Дни преди да се разгорят Кримските страсти, на около 1300 км в западна посока от скандалния полуостров на наша земя животът протичаше така, сякаш Бог все още не беше бутнал Вавилонската кула. Неколцина представители на Англия, Германия, Македония, Черна гора, Русия, Украйна и България, напук на събитията в Киев, бродеха из самоковските ридове, селца, манастири и църкви, цъкаха на един език пред тукашните природни чудесии и културно-историческите паметници – в името на единствения бизнес, който може винаги да обединява хората така, както олимпиадите в Древна Гърция – туризма.
Наталия от Москва трябваше да дойде за инфотура с полет от Истанбул. Току-що записал се за участие, поех ангажимент да я посрещна. Очаквах на изхода за пристигащи да се появи някоя достолепна Наташа, излязла сякаш от роман на Лев Толстой и с няколко куфара багаж. От вратата обаче излезе 22-годишно червенокосо момиче, което се усмихна смутено и каза: „Здраствуйте, это я, Наталия.“ Попитах я къде са й чемоданите. Тя посочи ръчната си чантичка. Истинска московчанка – с кредитна карта и любимия парфюм в чантичката светът е в краката й, си помислих, и потеглихме. Час по-късно се присъединихме към останалите.
Там вече беше 35-годишният Виталий от Киев. Той беше долетял от Германия, където са част от туроператорските му офиси, пръснати иначе из Русия, Украйна, Германия, САЩ и Япония. В родния му град Майданът вече вреше и кипеше, някъде в протестиращото множество национал-бандитът Олександър Музичко, по прякор Саша Белый, събираше бойците си от „Десен сектор“ и се готвеше да трепе руснаци и продажници от спецчастите „Беркут“.
Майданът обаче беше далеч. Под изографисания от самоковските зографи свод на черквата в Сапарево застанали един до друг, непознатите доскоро Витя и Наташка, онемели слушаха разказа на селския поп за ролята на българските духовници в покръстването на древната Рус и раждането на Киевско-Печорската лавра, чиито първи християнски религиозни книги са били дарени от български монаси.
По-късно пълничката, но нахъсана и любопитна Ан Луис Майлс пък не можеше да откъсне очи от Давидовата звезда, изгряла в най-високата точка на купола на прочутата „Байракли джамия“ в Самоков. Поданичката на Нейно Кралско Величество се радваше като дете на ярките багри на стенописите, каквито няма в нито една друга джамия по света, защото са излезли от талантливите четки на християнски творци от самоковската школа.
А Христо и Владо от Скопие не спряха да коментират ведро и с чувство за хумор деликатните отношения между Македония и България и скритото в необозримо бъдеще присъединяване на Скопие към ЕС. Will be бетер, засмя се Христо, засипвайки ни с вицове. Нямаше нужда от превод.
Не се загубиха в превода и двете черногорки Марина и Данка. Разговорът тръгна на английски, мина през руски, задълба в сръбски, а когато Марина изпя „Брала мома къпини“ на чист български, дойде време светът да се събере на една маса. А там звездата от „Стани богат“ отец Любомир Братоев се изяви като галантен събеседник на двете германки, които не спряха да се смеят и ахкат на разказите му. Съпругата му Елена – полурускиня, пък обсъждаше с Виталий и Наталия червеното вино от широка мелнишка лоза, направено сякаш с божията благословия в мазето на отец Благой Стоев от гр. Сандански. Той кротко се усмихваше на възцарилото се единоезичие.
И тъй както следвахме с удоволствие ритуала на стария руски обичай да поседим преди отпътуването на Виталий и Наталия, се появи изневиделица някаква хай-тек мобилна джаджа. От нея се разнесе неповторимият глас на Жилбер Беко и неговата „Натали“. Ан, Лена и Соня от Германия, Христо и Владо от Скопие, Марина и Данка от Черна гора, Виталий от Киев, Елена, Любо, отец Благой – всички пляскахме с ръце и припявахме познатия рефрен. А Наталия от Москва криеше насълзени очи зад тъмните си очила.
И на никой не му пукаше от надигащото се яростно геостратегическо и политическо вавилонско разноречие. Светът говореше един език, слава Богу. И вярваше в сълзите.
