Един от най-ценните български задгранични активи – Центърът на промишлеността ни в Москва, продължава да е без адекватна охрана. Това бе основната причина на 23 май миналата година да се стигне до обир като в холивудски екшън. Маскирани и въоръжени крадци нахлуха през нощта в административната сграда, успяха да завържат двамата охранители и да обезвредят алармата, след което разбиха касата и отмъкнаха немалко пари от нея. Но независимо от кражбата, изглежда, че нищо съществено с осигуряването на сигурността няма да се промени.
Новата обществена поръчка за набирането на гардове бе обявена на 24 януари 2014-а и мина
по добре познат сценарий
Тя включваше осигуряването на 24-часова физическа охрана на административната сграда, включително и в почивните и празничните дни, само че отново без оръжие – с гумена палка, електрошок, нервно-паралитичен или сълзотворен спрей. Кандидатите трябваше да обслужват и няколко паник-бутона на централния вход на главния офис, както и в жилищната сграда на центъра, за да осигурят незабавна реакция на моторизиран екип в случай на подаден сигнал. Всичко това за период от 12 месеца срещу 444 хил. лева.
Въпреки приличната сума конкурсът беше прекратен на 10 март от директора на ведомството Илиян Цонев с мотива, чев рамките на предварително обявения срок – 28 февруари,никой не е подал оферта за участие. Два дни по-късно Цонев пусна друга процедура – вече с договаряне без обявление, като покани са изпратени на пет фирми. Две от тях са държавни: ФГУП „Охрана“ към Министерството на вътрешните работи на Русия и отряд за охрана №15към Главното управление на вътрешните работи на Москва. Останалите три са частни – досегашният охранител „ЧОП Агентство Безопасности „АЛЬФА – Квант“, АБ „Радонеж“ и „ЧОП Викинг“.
Споровете как е необходимо да се пази центърът съвсем не са от вчера, но трайно решение така и не може да се намери. Както „БАНКЕРЪ“ вече писа, съгласно приложение N 1 към Постановление 587 на правителството на Руската федерация от 14 август 1992-ра сред обектите, които подлежат на охрана от руската държава, попадат и дипломатическите представителства, в това число и консулските учреждения. Тази разпоредба от времето на Борис Елцин е препотвърдена и при промяната на официалния документ през ноември 2009-а, когато премиер е Владимир Путин. В устройствения правилник на центъра ни също черно на бяло е записано, че той има „дипломатически статут по Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и е част от зоната на работа на посолството на Република България в Руската федерация“. Или с две думи – трябва да се охранява от руската полиция или от държавна компания.
Казусът бе поставен дори и
на вниманието на Народното събрание.
През януари проф. Станислав Станилов от „Атака“ отправи парламентарно питане до министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев за статута на промишления център. И отговорът бе следният:
„Според полученото през 2009 г. писмо от директора на четвърти европейски департамент на Министерството на външните работи на Руската федерация Алексеев не се потвърждава наличието на дипломатически статут на Центъра на промишлеността в Москва. Независимо от изложеното България винаги е отстоявала дипломатическия статут на Центъра на промишлеността и неговите сгради, тъй като това отговаря максимално на българския държавен интерес. Но руската страна все още счита, че е необходимо да се проучи допълнително този въпрос. До настоящия момент руската страна официално не е признала този статут и центърът не е включен в обектите, подлежащи на задължителна охрана от полицията. Полицията може да осигури единствено технически средства за охрана и сигнализация за безопасност. Затова охраната се избира с обществена поръчка за срок от една година.“
Съзнателно или не, Стойнев обаче може би не казва цялата истина. С „БАНКЕРЪ“ се свърза бизнесменът Методи Маджаров, управител на фирма „БРК Козметикс“, която от години търгува в Русия. Той разказа, че
сами сме предали дипломатическия статут
на центъра през 2009-а, когато той е бил управляван от Малина Божинова – снаха на червения активист Георги Божинов. Самата тя е наредила да се свали въоръжената охрана, като по думите на Маджаров целта била да се разчистят сметките с неговата и още няколко неудобни компании, които протестирали срещу своеволията на Божинова. Бизнесменът посочва също така, че малко след рокадата на гардовете – през февруари 2009-а, Божинова е разрешила в центъра да влязат руски спецчасти, за да проверят наемателите. С действията си „знатната снаха“ на практика е ликвидирала привилегиите на сградата, защото според споменатата Виенска конвенция в обекти с дипломатически статут могат да влизат представители на властта на съответната приемаща страна само с разрешението на посланика. А тогавашният български посланик в Москва Пламен Грозданов не е бил уведомен. Да не говорим, че директорът на центъра не е имал никакво право да комуникира с руските служби за сигурност, а още по-малко да дава разрешение за достъп.
През април 2009-а за случая са уведомени редица институции – главният прокурор тогава Борис Велчев, Държавната агенция национална сигурност, премиерът Сергей Станишев, министърът на икономиката Петър Димитров. Но вместо наказания в последните дни от управлението на тройната коалиция министър Димитров „бетонира“ отмяната на дипломатическия статут. С негова заповед от 1 юни 2009-а устройственият правилник е променен така, че този статут отпада и според вмъкването на един, меко казано, странен текст: „Дейността на Центъра се осъществява в рамките на действащото българско законодателство, в съответствие със законодателството на Руската федерация.“
Смяната на охраната е притеснила
сериозно фирмите, които работят на територията на промишления център. За това подсказват паметните записки от интервюта с някои техни представители, проведени от ръководителя на инспектората на МИЕТ през октомври 2009-а. От пловдивска компания например се оплакват, че „ръководството съдейства на руските органи, като им разрешава да малтретират фирмите. Моите сътрудници бяха арестувани два часа да стоят в коридора, макар Центърът на промишлеността да има дипломатически статут…. След смяната на охраната започнаха кражби. Нашият офис не е бил разбиван, но преди повече от месец бяха разбити 20 офиса.“ Друга компания пък допълва: „Предишната охрана бе милиция с униформи и оръжие. Тази новата е частна охранителна фирма с лицензия към МВР, но нямат право да носят оръжие и са възрастни хора – на 65-70 години.“
Вярно, че скандалното решение на Петър Димитров е променено. Още в устройствения правилник, влязъл в сила на 1 февруари 2010-а, се връща текстът, според който центърът в Москва има дипломатически статут по Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961-ва и е част от зоната на работа на посолството ни в Русия. Но питомното вече е изпуснато и се налага да гоним дивото – да доказваме отново загубения дипломатически статут. Според Методи Маджаров това вече много трудно ще стане, тъй като документите за собственост на сградата, намираща се на ул. „Красного маяка“, №24 в Москва, са били загубени по време на управлението на Малина Божинова. Маджаров твърди още, че и при приемникът й ген. Кирил Мазнев проблемът с въоръжената охрана не е бил решен. По този повод Мазнев обясни:
„Наистина по мое време официално охраната не бе въоръжена, но фирмата, която пазеше, бе държавна и бяхме постигнали договорка с директора на местната полиция, че служителите ще носят служебното си оръжие и в центъра. Причината да постъпя така бе, че невъоръжената охрана е много по-евтина от въоръжената и по този начин спестихме средства на държавата. А и докато аз ръководех центъра, проблеми със сигурността нямаше.“
При всички положения, ако има желание, се намират и начини за решаване на проблемите. След по-малко от месец предстои двустранна българо-руска бизнес среща и може би тя ще е подходящото място „да се проучи допълнително“ въпросът за статута на промишления ни център в Москва.
