Пазете се! По стар български обичай, в навечерието на „празника“, наречен „Избори“, у нас започват да бродят мъртвите души. Хиляди, стотици хиляди преминали в „оня“ свят наши сънародници „се завръщат“, за да определят отново бъднините ни. И не ги плашат никакви ритуали и заклинания – отиват си „под строй“ до урните, пускат си бюлетините и след това изчезват, тъй както са дошли.
Който не вярва, да чете нататък.
Официално, по данни от последното преброяване на населението през 2011 г., у нас живеят точно 7 364 570 души. Тези на възраст над 18 години, които могат да гласуват, пък са малко повече от шест милиона.
Тия дни обаче шефката на националната статистика Ренета Инджова уточни, че преди три години ей-така били дописани близо 200 хил. души. Така че българите с право на глас май ще се окажем под шест милиона. Пък и, както е известно, всяка година намаляваме с по 80-100 хиляди…
В същото време за парламентарните избори през 2013-а в списъците на дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) бяха вписани 6 868 455 избиратели. Ха сега де!
Но това е нищо в сравнение със следващия факт. Пак покрай миналогодишния вот за народни избраници гражданинът Добрил Досев попита по Закона за достъп до обществената информация Министерството на вътрешните работи колко са аджеба действителните лични карти в България към 1 юли 2013 г., чиито притежатели са родени преди 1 юли 1995 г. – сиреч са пълнолетни. Познайте какво му е отговорила директорката на дирекция „Правно-нормативна дейност“? Въпросните документи за самоличност били… 1 211 987. Малко по-късно от МВР започнаха да се оправдават като първолаци, че била станала техническа грешка (явно там никой не чете какво подписва) и реалният брой на личните карти бил 6 658 959, но пак не се връзват едни 210 хил. с данните на ГРАО.
И на кого да вярваме в последна сметка, като уж всички казват истината, а числата им скачат нагоре-надолу като борсов индекс?
За капак на всичко ония ден министърът Десислава Терзиева, подобно на предшественичката си Лиляна Павлова, категорично заяви, че на предстоящия евровот нямало да има никакви мъртви души в списъците. Запитвате се как ще стане това? Ами много просто – нали всички ще гласуват, следователно няма да са мъртви. И на миналите избори така възкръснаха няколко 120-годишни, 56 над 110-годишни и още около 600 над 100-годишни гласоподаватели, при все че статистиката у нас знае за по-малко от триста столетници.
Въпреки напредъка на технологиите у нас институциите буквално чакат „от умрял писмо“, за да го заличат от избирателните списъци. Няма майтап – по закон общината издава смъртен акт само ако близките на починалия я уведомят. Ако въпросните опечалени са решили например да продължат да получават по банков път пенсията на покойника, може и никой да не разбере за скръбта им. Ами тия, дето нямат роднини? А без смъртен акт чиновниците в ГРАО не могат да отпишат никого.
За каквито и да е мерки обаче никой от властимащите не мисли. Опозицията също мълчи, защото и тя има „почитатели“ сред мъртъвците.
