По ирония на съдбата трудовият ни пазар се превърна в опитно поле за скъпоплатени, но провалени експерименти. Последните правителства „посадиха“ какви ли не програми, проекти и схеми, но работни места така и не поникнаха. Държавните трудови борси в пакет с оперативно ориентирания бизнес усвоиха стотици милиони левове, а ефектът бе нулев. Или по-скоро отрицателен, тъй като безработицата упорито отказва да намалее, постоянните работни места се разкриват само в правителствените програми, а метачите на улици и чистачите на градинки след неколкомесечно нископлатено бъхтане пак чинно се нареждат на опашка за помощи в бюрата по труда.
Ясно е, че някой най-накрая трябва да сложи ред в този батак, за да спре безогледното разхищение на държавни пари. В това отношение е похвално, че социалното ведомство иска да разреши проблема трайно та чак до далечната 2028 година. Така ресорният министър Хасан Адемов и колегите му с нотка на самодоволство представиха новата, претенциозно наречена „система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определени характеристики“. Изнесените от експертите резултати обаче съвсем не убеждават, че творението си струва дори половината от похарчените 900 хил. лева.
Първо, социалното министерство пропусна да покаже прословутия математически модел, който по данни на Министерството на финансите, НСИ, НОИ, НАП и Агенцията по заетостта е изчислил колко и какви служители ще търси бизнесът в следващите 15 години. Това съвсем не е дребен технически детайл, тъй като без формулировка нещата изглеждат като поредната стрелба с халосни патрони в мрачното трудово бъдеще на нацията. По законите на чия „висша“ математика например се очаква към края на 2018-а заетостта средно за страната да се увеличи с около 5% (до малко над 3 млн. души), а в по-дългосрочен план, между 2019 и2028-а,заради негативните демографски тенденции тя следва да спадне с почти 4 на сто? С други думи, след като през 2019-а българите ще намалеят драстично, би следвало всички да имат работа, но ще се случи точно обратното? И то при положение, че брутният ни вътрешен продукт през тези шест години няма да остане замразен във фризера.
По думите на заместник-министър Росица Янкова до 2018-а ще бъдат разкрити над 270 хил. работни места, като над 157 хил. ще са за специалисти със средно образование, а 118 хил. за висшисти. Тогава проблемът може би е в „лошия материал“, както веднъж се изцепи бившият премиер Бойко Борисов. Остава да предположим, че след 2019-а необразованите и слабоквалифицирани представители на малцинствата ще станат мнозинство. И точно те ще „вдигат“ нивото на безработица. Но по разчетите на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ ще получим над 596 млн. лв. за намаляване на бедността и социалното включване. С голяма част от парите държавата се ангажира да дава работа, образование, обучение, социални и здравни услуги с предимство на ромите и чужденците, за да ги вкара в релсите на икономиката ни. Ако въпросните групи се приемат от системата на Адемов за аутсайдери и след 5-6 години, то тогава е най-добре да пренасочим стотиците милиони нанякъде, където ще са полезни.
Друг парадокс са немотивираните с нищо „скокове“ в търсенето на определени професии. Проучванията на социалното министерство показват, че най-дефицитни на пазара сега са програмистите, инженерите, лекарите, учителите, консултантите по продажби, операторите на машини, шофьорите, сервитьорите и готвачите. Това, че въпросните специалисти са конвертируеми на Запад и предпочитат да припечелват там, както и че даскалите са застаряващ, зле платен и изчезващ вид, го знае всяко хлапе. Но нито дума не се обелва по въпроса дали след пет лета същите професии пак ще си останат търсени – може би междувременно ще вземем лекари от Занзибар, програмисти от Индия и ще закрием училищата, за да решим проблема с учителите… За сметка на това, на незнайно каква база, „системата“ твърди, че през 2018-а най-много работни места ще дават търговците и автомонтьорите, образованието, строителството и транспортът. По изчисления на Българската стопанска камара фирмите в сектор „Търговия на дребно“в периода 2008-2012-а са намалели с 20 на сто заради увеличения брой фалити сред дребния бизнес. Заради демографската криза университетите вероятно ще приемат два пъти по-малко студенти през 2020-а. Жилищният сектор е в постоянен спад, а публичното строителство и ремонтите на пътища, магистрали и болници едва ли ще предложат чак толкова много работа. Няма логика точно тези сектори, които никак не са цъфнали и вързали, да преживеят икономически бум. Няма, освен ако в социалното министерство не притежават ясновидски способности или пък не са ревностни последователи на известния фантаст Айзък Азимов.
Дори ако по някакво извънредно стечение на обстоятелствата прогнозите им се окажат верни, не е ясно каква ще е практическата полза от тях. От социалното министерство казват, че данните от проекта ще бъдат използвани за планиране и провеждане на активната политика на пазара на труда, за определяне на план-приема за средните професионални и висшите училища, както и при организирането на обучения за професионална квалификация. В същото време образователното министерство възнамерява от 2015-а да промени режима на акредитация за университетите, като един от основните критерии ще е сегашната пазарна реализация на младежите по специалността им. Само че е ясно, че търсените професии днес могат да се окажат безполезни в най-близко бъдеще. Според изчисленията на социалната система през 2019-а приблизително 130 хил. висшисти ще заемат позиции, изискващи по-ниска квалификация. Едното ведомство прогнозира, другото – ще реформира, а накрая връзката между бизнес и образование пак ще се окаже изтъкана от невидима паяжина.
