Бившият украински премиер Юлия Тимошенко каза неотдавна, че руският президент Владимир Путин ще стигне дотам, докъдето му позволи Западът. Или, ако перефразираме мисълта, докъдето му позволят руските олигарси. Политическите наблюдатели отбелязват, че засега те са 150% верни на Путин. Което много бързо може да се промени, ако санкциите срещу Москва се разширят и ги ударят сериозно по джоба.
Киев също залага на олигарсите, макар и с малко по-различен нюанс – да се опълчат срещу опитите за разделяне на държавата. Това стана след приемането на няколко необмислени законови промени и загубата на Крим. За да запази рускоезичното индустриално сърце на Украйна, временният премиер Арсений Яценюк потърси консенсус с близките до прокудения президент Виктор Янукович олигарси от източната част на страната. Именно сътрудничеството между Киев и магнатите от Донецк и от богатия на въглища Донбас до голяма степен предотврати кримски сценарий и на други места с превес на руснаци. Политически наблюдатели подчертават, че постигнатото разбирателство между централната власт и елитите и регионалните управи е станало възможно благодарение на договорени промени на конституцията, които дават по-големи права за използване на руския език, и за защита на промишлените сектори, както и за децентрализация на управлението в полза на регионите.
Основната роля сред олигарсите бе поверена на най-богатия украинец – Ринат Ахметов , чието лично състояние се оценява на 15 млрд. щ. долара. Ахметов произхожда от бедно миньорско семейство, което обитавало жилище от 20 кв. м и нямало нито тоалетна, нито умивалник в дома си. Тръгва от нулата в началото на 90-те години на миналия век след разпадането на бившия Съветски съюз и печели първия си милион от търговия с въглища в Донецк. Това обяснява защо Ахметов не обича да е в отбора на губещите. Собственик е на холдинговата група „Систъм кепитъл мениджмънт“, която контролира повече от 100 компании с 300 хил. служители. Сред тях има металургични фирми, предприятия за производство на тръбопроводи, банки, кантори за недвижими имоти, производители на мобилни телефони и голяма медийна компания. В момента Ахметов , който е собственик и на футболния тим „Шахтьор“ – Донецк, дефакто е управникът на Донбас и е сред лидерите на „Партията на регионите“ на Янукович.
С украинския милиардер и с магната от стоманения бранш Серхий Тарута – новия губернатор на Донецк, се срещна и министърът на външните работи на Германия – Франк-Валтер Щайнмайер. Той оцени високо желанието и обещанията на двамата бизнесмени да не допуснат разпокъсване на страната и да помагат за осъществяване на либералните реформи на най-корумпираното стопанство на Стария континент, по оценка на „Прозрачност без граници“.
Другият едър украински олигарх – Дмитро Фирташ (бел. ред. – чиято съдба „БАНКЕРЪ“ описа подробно в брой № 12 от тази година), нямаше късмета на Ахметов . Той бе арестуван във Виена на 12 март и очаква да бъде екстрадиран в САЩ по обвинения, че е давал подкупи и за други престъпления. Фирташ, който определя задържането си като „грешка, която ще бъде поправена в близко бъдеще“, е на свобода срещу гаранция от 125 млн. евро.
Проблемът на Фирташ, чието лично състояние се оценява на 2.3 млрд. щ. долара е че не е в добри отношения с когото трябва. И за разлика от Ахметов , който винаги се е разбирал с Тимошенко и напълно очаквано е подкрепил протежето й Яценюк, Фирташ е застанал зад партията на Витали Кличко – УДАР, след като се е дистанцирал от „детронирания“ си партиен лидер Янукович.
Западни политически наблюдатели, които не спират да се учудват от източните нрави, разкриват странен политически джойнтвенчър между Ахметов и Фирташ. Двамата са успели да си поделят политическото поле и контрола върху държавата. Всички ключови позиции – в министерствата и в парламента – са попълнени от техни хора. Например министърът на икономиката в правителството на Янукович бил от „отбора“ на Ахметов . А вицепремиерът, който отговарял за всичко, свързано с природния газ, „се отчитал“ пред Фирташ. В последните парламентарни избори около 60 депутати от „Партията на регионите“ били хора на Ахметов , а 30 избрал Фирташ.
Оттук нататък ще е интересно докога ще продължи прегръдката на новите управници на Украйна с олигарсите от източните райони? Основното изискване за лоялността им е „децентрализация“, а не „федерализация“, която дава по-големи възможности за отделяне на някоя част. Бизнес елитът иска по-голяма власт при разпореждане с регионалните бюджети, както и управление на ред местни институции като полиция, съдилища и прокуратури.
Пазарлъците тепърва предстоят, защото предсрочните парламентарни избори са насрочени за 25 май. Ще продължи и натискът на Москва, която настоява за федерализация на Украйна и не демонстрира особена уплаха от санкциите на Запада. Публичното мнение в Донецк е силно разделено. Мнозина са настроени проруски заради по-силната икономика и по-големия ред и искат да последват съгражданите си от Крим и да проведат референдум.
Текст под снимката: Ринат Ахметов (първият в дясно): – „Само напред“ – 25049__max_gal.jpg, cvetanka.doc
